Решение № 10198 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 475/2009 г.

Решение № 10198 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 475/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Гълъбова като процесуален представител на л. св. Васил Дамянов Телбизов, против Решение № 1056/28.10.2008 г. постановено по а. д. № 858/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил оспорването на Телбизов против Преводно нареждане № 11379/20.12.2007 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерство на правосъдието (МП), потвърдено с Разпореждане № 11-00-14/04.01.2008 г. на министъра на правосъдието на Република България. Недоволен от решението, Телбизов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му. Ответната страна - главният директор на ГДИН, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът също счита жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Предмет на жалбата на Телбизов по същество се явяват правните изводи на съда. Въпреки твърдението на стр. 2, т. 1 от жалбата за "липса на пълно и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени(?) факти", приетото от съда за установено фактически не се оспорва от касатора. В жалбата се сочи само един факт, който е от съществено значение за правилното решаване на делото, но не е бил съобразен от АССГ. На стр. 2, предпоследен абзац, се твърди, че със Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) № ЛС-04-461/31.05.2006 г., "министърът е делегирал правомощията си да издава заповеди с правно основание чл. 15, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), единствено и само на зам.-министър Д. Бонгалов. . . ". Това твърдение не отговаря на действителното положение на нещата. На първо място, от текста на цитираната МЗ е видно, че делегиране "единствено и само" не е направено. Освен това, видно от самия чл. 15, ал. 2 на ЗИН, "Преместването на лишените от свобода от един затвор или поправителен дом в друг става само по нареждане на Министерството на правосъдието при наличието на важни съображения за това". Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗИН, "Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от ГДИН", която е административно звено в МП. Т. е. главният директор на ГДИН не е изключен от закона (чл. 15, ал. 2 ЗИН) от кръга на лицата, оправомощени да издават актове във връзка с ръководството и контрола по изпълнение на наказанието. Този извод е в хармония и с автентичното тълкуване на МЗ № ЛС-04-461/31.05.2006 г., направено с Разпореждане № 11-00-14/04.01.2008 г. на министъра на правосъдието. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна по следните причини: Доводът за липса на компетентност на издателя на обжалвания административен акт е неоснователен. Както се посочи по-горе, главният директор на ГДИН не е изключен от ЗИН от кръга на лицата, упълномощени да издават актове във връзка с преместването на лишените от свобода. Нещо повече - в цитираното Разпореждане № 11-00-14/04.01.2008 г. на министъра на правосъдието е посочено, че "От влизането на ЗИН в сила, преводите на лишени от свобода са изпълнявани единствено с разпореждане на главния директор на ГДИН или предшестващите я административни структури". Доводът за липса на изискуема форма на акта също е неоснователен. Той е намерил своя отговор в мотивите на обжалваното решение където изрично е записано, че липсата на посочен срок за обжалване и орган, пред който това може да стане е изрично предвидено в АПК и свързано с последиците, посочени в чл. 140 от него. В случая не следва да се забравя, че обжалваното преводно писмо по своята същност е вътрешноведомствен акт. Основна характеристика на писмото е неговия вътрешноведомствен характер, поради което формата му се определя изцяло и единствено от ръководителя на ГДИН. В същото време, като акт който засяга правата и законните интереси на Телбизов, е необходимо да се проследи дали по някакъв начин той е засегнал правата му да го оспори и при неговата незаконосъобразност, той да бъде отменен от горестоящия административен орган или съда. Това право на лицето не е накърнено, поради което допуснатите нарушения на формата на акта не са съществени. Неоснователен е и доводът, че превеждайки л. св. Телбизов от затворническо общежитие от открит тип в затвор за рецидивисти, директорът на ГДИН фактически е изменил присъдата на лицето и е определил по-тежък режим за изтърпяване на наложеното му от съда наказание. Видно от съдържанието на преводното писмо, то касае единствено мястото на изтърпяване на наказанието, не и определения за това режим. Ако затворникът е поставен на новото място на по-тежък режим от определения му такъв от съда, това е основание за отмяна на съответния акт, с който е станала замяната на режима. От типа на мястото на изтърпяване на наказанието не следва задължително извод за определен по незаконосъобразен, административен ред нов, по-тежък режим от определения такъв със съдебен акт, каквото е твърдението на пълномощника. Неоснователен е и доводът за липса на правно и фактическо основания по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗИН, за преместването на Телбизов от един затвор в друг. Въпреки, че в закона действително е посочено общо основанието за извършване на преместване, преценката дали са на лице "важни съображения" за това, принадлежи единствено на органа, оправомощен да разпореди преместването. В случая устното разпореждане на зам. главния прокурор на РБ и Писмо на окръжния прокурор Пазарджишкия окръжен прокурор изх. № 234/19.12.2007 г. са преценени от главния директор на ГДИН като такава причина. Неговият извод е споделен и от министъра на правосъдието, изразен в негово Разпореждане № 11-00-14/04.01.2008 г. Липсват основания да се твърди обратното, а разпореденото не противоречи на конкретни текстове от нормативната база на страната ни. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение