Решение № 10505 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 160/2011 г.

Решение № 10505 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 160/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Неджин" ООД, гр. София против решение № 3563/8.11.2010 г. по адм. дело № 744/2010 г. на Административен съд София - град в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт № 2000802952/7.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП и досежно присъдените разноски. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 3563/08.11.2010 г. по адм. дело № 744/2010 г. Административен съд София - град е отменил ревизионен акт № 2000802952/7.08.2008 г. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - град, потвърден с решение № 1621/6.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП в следните части: 1. установени вноски за 2000 г. дължими от осигурител за ДОО по § 080101 за работници и служители трета категория труд, родени преди 1.01.1960 г. в размер на 2 673,68 лева ведно с начислените лихви в размер на 4 609,70 лева, поради изтекла погасителна давност; 2. определени вноски, дължими от осигурител за ДОО по § 080131/550131 за работници и служители трета категория труд, родени след 31.12.1959 г., за периода от 1.01.2002 г. до 31.10.2007 г. в размер над 32 101,18 лева; 3. определени вноски дължими от осигурител за фонд ДЗПО - универсален пенсионен фонд по § 080123, за периода от 1.01.2003 г. до 31.12.2006 г. в размер над 2574,26 лева; 4. определени вноски, дължими от осигурител за фонд ГВРС по § 080910/570910, за периода от 1.01.2005 г. до 31.10.2007 г. в размер над 240,77 лева; 5. дължими вноски за фонд ЗО за сметка на работодателя, по § 560101/100101, за 2000 г. в размер на 415,48 лева, заедно с начислените лихви в размер на 521,77 лева, поради изтекла погасителна давност и в частта на установените дължими вноски за фонд ЗО за сметка на работодателя, по § 560101/100101, за периода от 2000 г. до 2007 г. в размер над 8 279,04 лева; 6. дължими вноски за фонд ЗО за сметка на работника за 2000 г. в размер на 147,11 лева, заедно с начислените лихви в размер на 148,25 лева, поради изтекла погасителна давност и в частта на установените дължими вноски за фонд ЗО за сметка на работника, по § 560200/100200, за периода от 2000 г. до 2007 г. в размер над 2 933,95 лева. В тази му част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационен контрол е първоинстанционното решение в частта му, с която административният съд е отхвърлил оспорването срещу ревизионен акт № 2000802952/7.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП и е осъдил "Неджин" ООД, гр. София да заплати на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София сумата 1027 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в тази му част административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Възраженията за погасяване на задълженията на дружеството - осигурител са съобразени с действието на разпоредбите на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК и чл. 112, ал. 1 ДОПК и при точното им прилагане. Законосъобразно са ценени фактите досежно времето за започване на ревизията и момента на издаване на ревизионния акт. Твърденията на касатора, че първоинстанционният съд не е разгледал по същество оспорването по заявените в него съображения и доводи е неоснователно. Съдът е изследвал всички основания за незаконосъобразност на оспорения акт и се е произнесъл по всяко от тях. Отхвърлянето на заявени от жалбоподателя основания за незаконосъобразност не обосновава, както се твърди в касационната жалба, недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по различен от заявения предмет на спора. Предмет на оспорване пред административния съд е ревизионен акт № 2000802952/7.08.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП по чиято законосъобразност съдът се е произнесъл. В първоинстанционното производство е приета съдебно - икономическа експертиза, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните обосновано е кредитирана с доверие. Въвеждане на нови доводи и фактически основания в противоречие с установените от експертизата при неоспорването на нейните констатации и изводи в първоинстанционното производство е недопустимо с оглед предмета на касационното производство. Непълнотата на доказателства не е касационно основание и всяка от страните под страх от преклудиране на доказателствените и искания е била длъжна да ги изчерпи пред инстанцията по същество. Делото е обезпечено с относимия доказателствен материал, а съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съдът е обсъдил задълбочено доказателствата, съобразил е указанията, дадени му с решение № 230/8.01.2010 г. по адм. дело № 10452/2009 г. на Върховния административен съд и съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите е достигнал до обосновани изводи при точно прилагане на материалния закон. Предвид изхода на спора и в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, административният съд законосъобразно е разпределил тежестта за разноски. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,