Решение № 7143 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2016 г.

Решение № 7143 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Адвокатско дружество В. Т. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "А. Д." №..., Рейнбоу център, представлявано от управляващия съдружник А. Р.-К., против Решение № 3094 от 5.05.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 5921 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт/РА/ № Р-2210-1404718-091-001/9.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта му, потвърдена с Решение № 603/24.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП, в която е увеличен размерът на начисления данък за данъчен период м. 02.2014 г. със сумата от 5 921,03 лева, вследствие непризнаването на данъчни кредитни известия към фактури, издадени от адвокатското дружество на "Новенергия II България" ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в:

1. неправилно определяне на спорния по делото предмет само до признаване на кредитните известия, издадени през м. 02.2014 г., като при това съдът не съобразил, че за една и съща доставка ДДС бил начислен от ревизираното дружество повече от веднъж;

1. съдът от една страна приел, че няма основание за непризнаване на кредитните известия, а от друга-потвърдил РА в обжалваната част. Признанието на твърдяните от РЛ факти в потвърждаващото РА решение на ДД "ОДОП" няма правно значение, доколкото предмет на оспорване е РА, а не актът на ДД "ОДОП".

1. дори да няма основание за признаване на кредитните известия, съдът е следвало да съобрази, издадените повторно фактури за същите доставки, при което ДДС недопустимо е начислен повторно.

1. данъчният резултат за м. 02.2014 г. е увеличен с данъчно задължение по недоказани и несъществуващи доставки към "Новенергия II България" ЕООД, което е признато от органите по приходите.

Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното:

С РА, в оспорената пред АССГ част, на ревизираното дружество за данъчен период м. 02.2014 г. са определени задължения за ДДС в размер на 5 921,03 лв. главница и съответни лихви поради непризнаване на сумите на сторнирания ДДС по 4 бр. кредитни известния, издадени в този данъчен период към 4 бр. данъчни фактури, издадени от дружеството, съответно на 31.10; 30.11; 18.12 и 30.12.2013 г. на "Новенергия II България" ЕООД.

Пред първоинстанционния съд, а и в касационната жалба се поддържа, че адвокатското дружество не е извършвало доставки на услуги на "Новенергия II България" ЕООД, а на "Е. Н." ООД, което е наложило издаването на процесните кредитни известия към погрешно издадените фактури. Отделно от това, в ревизирания процесен данъчен период м. 02.2014 г. ревизираното дружество издало по грешка нови три фактури към "Новенергия II България" ЕООД и още две фактури през м. 01 и м. 05.2014 г., които били анулирани и вместо тях били издадени нови данъчни фактури към коректния получател на фактурираните услуги "Е. Н." ООД.

С РА погрешно било прието, че процесните 4 бр. кредитни известия се отнасят към фактурите, издадени на "Новенергия II България" ЕООД през 2014 г., но в потвърждаващото РА, в тази част, Решение на ДД "ОДОП" изрично е признато, че процесните кредитни известия, както е записано в тях, са издадени към фактурите от 2013 г.

Мотивите на органите по приходите да установят процесното задължение за ДДС, както са изложени в потвърждаващото РА Решение ан ДД "ОДОП" са, че за издаването на ДКИ към данъчни фактури има законови изисквания по чл. 115, ал. 1 ЗДДС, които в случая не са спазени. Отделно от това, ревизираното дружество не е изпълнило и изискванията за анулиране на фактурите, издадени през 2013 г., при което ДД "ОДОП" в мотивите си е препратил към съображенията си по т. 1 от потвърждаващото РА решение относно погрешно издадени фактури към друг доставчик. /В тази част РА е влязъл в сила/. Съгласно тези съображения, ревизираното дружество не е доказало добросъвестност, защото при него практика е издаването на сгрешени фактури, а корекцията им единствено с издаване на коригиращи документи не отстранява риска от загуба на данъчни приходи, защото така се създават условия за злоупотреби във връзка с корекцията на ползвания данъчен кредит от получателя на сгрешените фактури. Относно получателя "Р. С."ЕООД /предмет на посочената част на РА, която е влязла в сила/ са изложени мотиви, че той е приспаднал данъчен кредит по сгрешена фактура, а не е отразил в отчетните си регистри протокола за анулирането й.

За да потвърди РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че са съответни на материалния закон мотивите на приходните органи за липса на основания по чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на ДКИ към фактурите, издадени през 2013 г.

Решението е правилно.

Неоправдано е касационното оплакване за неправилно определяне на спорния фактически и правен предмет на делото. Сумата на установеното задължение за главница е точен сбор на сторнирания ДДС по четирите фактури, издадени на посочените по-горе дати през 2013 г.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че законовите изисквания на чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на ДКИ са били спазени. Съгласно този законов текст, такъв първичен счетоводен данъчен документ се издава при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. В случая, самото ревизирано дружество твърди, че доставка по фактурите от 2013 г. няма и не е имало, което логически изключва приложението на разпоредбата. Затова неоснователно е касационното оплакване, че съдът от една страна приел, че няма основание за непризнаване на кредитните известия, а от друга - потвърдил РА в обжалваната част.

Що се отнася до оплакванията, че в потвърждаващото РА решение ДД "ОДОП" е направил различни от извършилите ревизията органи по приходи фактически изводи, за това няма пречка. Съдебната практика на ВАС не е противоречива, че с потвърждаващото РА решение могат да се излагат фактически и правни съображения, различни от тези на издателите на РА, стига да е гарантирано правото на защита на ревизираното лице. В случая, това право е гарантирано, защото в потвърждаващото решение се признават фактите относно издаването на ДКИ така, както са твърдяни от жалбоподателя.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая, при твърденията на РЛ за погрешно издадени данъчни фактури, то е следвало да анулира фактурите от 2013 г. по реда на чл. 116 ЗДДС и съответните разпоредби в ППЗДДС. Т. именно е националната законова уредба за коригиране на неправилно фактуриран данък, която гарантира принципа на данъчен неутралитет като основен принцип на системата на облагането с ДДС в ЕС, както е тълкуван в задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, цитирана от жалбоподателя. Тази възможност обаче не е била използвана от ревизираното дружество. От друга страна, фактите по главното производство по дело С-138/12 на СЕС, Руседеспред, съществено се различават от установените в настоящия процес, защото съдържат констатация за отстраняване на риска от загуба на данъчни приходи поради влезлия в сила отказ на право на приспадане на получателя по фактура, по която издателят първоначално е начислил ДДС, а впоследствие е поискал възстановяване на начислената сума като недължимо внесена.

Отделно от това, ревизираното лице не е доказало твърдението си, че издадените фактури през 2014 г. са за същите доставки, при което ДДС недопустимо е начислен повторно. Още повече, при твърдението му, че анулирането на повторно издадените фактури е било признато от органите по приходите. Именно поради това, неотносима за случая е съдебната практика на СЕС, по тълкуването на принципа на данъчен неутралитет, на която се позовава касаторът.

Относно оплакването, че данъчният резултат за м. 02.2014 г. е увеличен с данъчно задължение по недоказани и несъществуващи доставки към "Новенергия II България" ЕООД, което е признато от органите по приходите, следва да се подчертае, че при издаден данъчен документ от самото ревизирано лице, с начислен ДДС, тежест на самото дружество е било доказването на основанията за корекция на неправилно начислен ДДС, било чрез ДКИ, било чрез анулиране.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 626 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение