Решение № 1661 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2012 г.

Решение № 1661 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Василка Петрова Лучкова от с. Баня, Благоевградска област, срещу решение № 1258/18.09.2012 г., постановено по адм. д. № 275/2012 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от нея Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/06.03.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Василка Петрова Лучкова срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-83/06.03.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "гараж", находящ се в УПИ VII-203, кв. 18 по плана на с. Баня, изпълнен от жалбоподателката без разрешение за строеж. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж, както и че не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото няма спор, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ пета категория, за който не е издавано разрешение за строеж. Въз основа на събрания доказателствен материал се установява безспорно, че за УПИ VII-203, кв. 18 по плана на с. Баня е предвидено основно застрояване и допълващо застрояване на гараж и пристройка на два етажа. За изпълнението на гараж е издадена скица за проектиране през м. март 1994 г., изготвен е архитектурен проект въз основа на нея и същият е одобрен през м. април 1994 г. С оглед на това и приложените по делото писмени доказателства, правилно съдът е приел, че гаражът е изпълнен през 1994 г. от жалбоподателката. Въз основа на одобрения проект не е издавано разрешение за строеж, а от заключението на вещото лице се установява, че гаражът е изпълнен в отклонение на одобрения проект. С оглед на така установените безспорни факти и обстоятелства, релевантни за спора, правните изводи на съда, че се касае за незаконен строеж са обосновани и не противоречат на материално правните разпоредби, тъй като строежите се извършват след като са разрешени с издаване на разрешение за строеж, изискване и по ЗТСУ (отм.) и по сега действуващия ЗУТ. То се издава въз основа на предхождащи го други доказателства - скица за проектиране, одобрени проекти, съгласие на собствениците на поземления имот. В конкретния случай разрешение за строеж не е издавано, липсва и съгласие за извършването му от собствениците на имота по съответния ред, което прави строежът незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че същият е нетърпим, тъй като не са налице всички кумулативно изискващи се условия по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като едно от условията е незаконният строеж да е деклариран до 31.12.1998 г. пред одобряващите органи, а това са органите, които могат да издадат разрешението за строеж или акт за узаконяването му. Декларирането му пред данъчните органи за плащане на данък не е деклариране по смисъла на посочения параграф, поради което е неотносимо за приемане, че е налице това кумулативно условие за търпимост на строежа. Неприложим е и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, влязъл в сила на 26.11.2012 г., тъй като този текст действува след влизането му в сила, а законосъобразността на процесната заповед се преценява с оглед действуващото законодателство към момента на издаването й. Като се има предвид изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а заповедта законосъобразна. Не се установяват твърдяните в касационната жалба допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или други нарушения от служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК