Решение № 12197 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2015 г.

Решение № 12197 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12638/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Б. Ч. от гр. П. против решение № 5003 от 15.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3339/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Ч. срещу решение № РС-173-14-12/26.02.2015 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът по никакъв начин не е установил наличието на частен интерес и облага за адресата на акта, поради което не е изпълнено от фактическа страна съдържанието на понятието "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени административния акт като незаконосъобразен или, алтернативно, да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено доказателствата, подложил е на коректен анализ относимите факти и обстоятелства, изложил е подробно съображения от фактическа страна, които касационната инстанция не следва да преповтаря. С обжалваното пред административния съд решение КПУКИ е установила конфликт на интереси по отношение на М. Б. Ч. като главен архитект и директор на Дирекция "Главен архитект" в О. П. във връзка с изготвени от нея становище по чл. 135, ал. 1, т. 4 ЗУТ и предписание № 26/14.03.2014 г. В качеството и на лице, заемащо публична длъжност, е участвала в подготовката на акт с частен интерес на свързано с нея лице - синът и Й. А., управител на "Юнивърсъл ритейл" ЕООД, в процедура по подадено заявление от дружеството за изменение на ПУП. Установила е и неподаване на декларация от Ч. на основание чл. 12, т. 4 ЗПУКИ. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че с действията си Ч. е нарушила императивната забрана на чл. 8 ЗПУКИ, като е взела участие в подготовката и приемането на решение за изготвяне на проект за изменение на ПУП - ПР и ПЗ на част от кв. 58 по регулационния план на гр. П., кв. Изток, за имот с ИН 514.9620 по КК на гр. П., собственост на дружество с управител - свързано с нея лице. Съдът е приел, че с оглед установения по отношение на Ч. конфликт на интереси, правилен е изводът на Комисията, че на основание чл. 12, т. 4 ЗПУКИ, жалбоподателката е следвало да подаде декларация за частен интерес по конкретен повод и да се отстрани от изпълнението на правомощията си по ЗУТ във връзка с конкретното разрешение. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за преценката за законосъобразността на оспорения акт, съобразно основанията по чл. 146 АПК. Доколкото основният спорен въпрос е наличието на частен интерес и участието на жалбоподателката в подготовката, обсъждането и приемането на акта, правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 2, във вр. с чл. 8 ЗПУКИ, както и чл. 12, т. 4 от този закон. Легалното понятие за конфликт на интереси, съгласно чл. 2 от ЗПУКИ, съдържа сложен фактически състав, изискващ кумулативно лице, което заема публична длъжност, наличие на частен интерес и този интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му по служба. В случая законовите предпоставки по специалния закон са изпълнени, като в тази връзка съдът е изложил подробни правни съображения, които настоящата инстанция споделя. Не е спорен фактът, че М. Ч. заема публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 ЗПУКИ, както и свързаност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР ЗПУКИ с представляващия едноличното търговско дружество - заявител пред общината. Изготвянето на предписание и внасянето на становище за изменение на ПУП е част от правомощията на главния архитект във връзка с процедурата по глава седма, раздел четвърти от ЗУТ. Разрешението за изменение на ПУП е издадено от кмета на общината, предвид положителното становище на главния архитект. Правилен е изводът на съда, че е осъществен и вторият елемент от състава на чл. 2 ЗПУКИ - наличие на частен интерес. С. чл. 2, ал. 2 и 3 ЗПУКИ частният интерес включва целта и мотива на действията на лицето, а облагата е следствие, като не се изисква да е постигната или реализирана. Интересът е субективна предпоставка, поради което конфликтът на интереси е деяние в противоречие с публичния интерес. П. това е достатъчно частният интерес да съществува като възможност, тъй като при тази ситуация би могъл да повлияе върху упражняването на правомощията на лицето. От друга страна не е предвидено в закона изискване облагата да е незаконна или в резултат на неправомерно упражняване на правомощията на лицето, заемащо публична длъжност. Правнорелевантната предпоставка за съставомерност на поведението е частният интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба. Според чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженият води до състояние, което е правно укоримо и като такова не следва да се допуска. Тълкуването на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ сочи, че се изисква наличие на съответните правомощия, но не и доказване на факта дали в действителност и как упражнените правомощия са повлияни от установения частен интерес. И. на становище и предписание са действия, предхождащи разглеждането на последващ въпрос, свързан с тези действия. Затова съдът обосновано е приел, че жалбоподателят е участвал в подготовка на акт, който е в частен интерес на свързаното лице. С. Ч. нематериалната облага не е осъществена, защото тя е действала правомерно - обективно налице са били предпоставките за осъществяване на законовите и правомощия. Както обосновано е приел съдът, в хипотезата на чл. 8 ЗПУКИ наличието на материалноправните предпоставки за действията на лицето, заемащо публична длъжност, е ирелевантен факт. Законът не изисква правомощията да са упражнени в нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Законът установява неправомерния характер на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са упражнени - придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното упражняване. С оглед на това конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов частен интерес. В случая конфликтът на интереси, дефиниран от законодателя, се обективира не в резултата - придобитата лична облата, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. За да избегне именно потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, законодателят е въвел забраната за действие в такива ситуации - съгласно чл. 8 ЗПУКИ лицето, заемащо публична длъжност няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Ето защо доводите на касатора досежно липсата на нематериална облага и правомерността на действията му са неоснователни. Съдът правилно приел, че в случая е налице частен интерес - нематериална облага под формата на индиректна помощ и подкрепа, която може да повлияе на безпристрастността и обективното изпълнение на правомощията на касатора. В качеството на лице, заемащо публична длъжност, за Ч. е възникнало задължение да подаде декларация по чл. 12, ал. 4 ЗПУКИ, да спази изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПУКИ да си направи отвод поради наличие на частен интерес по конкретен повод, като се отведе от осъществяване на правомощията си по служба. Като е приел, че оспореното решение на КПУКИ е законосъобразно, АССГ е постановил правилен съдебен акт. Касационният съдебен състав не констатира нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяване на обжалваното решение. Решението е обосновано, изводите на съда са логични и последователни, в съответствие с установените правнорелевантни факти по спора. Освен общото твърдение, че съдът е допуснал тези две нарушения при постановяване на решението, касаторът не навежда конкретни доводи в тяхна подкрепа. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд