Решение № 9409 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2018 г.

Решение № 9409 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена против решение № 368 от 04.06.2018 г., постановено от Административен съд - Плевен, трети състав, по адм. д. № 303/2018 г. В касационната жалба и в писмено становище от 29.05.2019 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и при необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда и твърди, че процесният адм. акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и решението за налагане на финансова корекция е мотивирано в достатъчна степен, като в него е посочена сумата на финансовата корекция в абсолютна стойност и в какъв процент е определна и защо е определена в минимален процент - 5%, както и защо е приложим пропорционалният метод. Оспорва изводите на първоинстанционния съд е претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- кметът на община Искър, област Плевен оспорва касационната жалба с писмено възражение, в което пледира за отхвърлянето й, като неоснователна. Моли Върховния административен съд да остави в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото финансовата корекция е подробно мотивирана с установени нарушения при провеждане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Според участващия по делото прокурор първоинстанционният съд подробно е установил фактическата обстановка, но е формирал незаконосъобразни правни изводи. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разглеждайки касационната жалба по същество настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 368 от 04.06.2018 г. е отменено решение № 01-0800/3745 от 06.02.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, с което на осн. чл. 70, ал. 1, т. 9 вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК на община Искър е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на финансовата помощ, изплатена по заявени за възстановяване разходи (или 2 329, 07 лв.) по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Упражняване на строителен надзор, контрол на строително-монтажните работи и изготвяне на технически паспорт на обект "Реконструкция на водопроводната мрежа в с. Староселци и с. Писарово, община Искър" и избран изпълнител ДЗЗД "Обединение Интер Веди Консулт", за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор № 15/321/00819 за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФЗ-РА и община Искър с УРН 376474. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Плевен е приел, че процесното решение № 01-0800/3745 е издадено от компетентен орган при условията на заместване, тъй като е с дата 06.02.2018 г. и е подписано "за изп. директор" на ДФ "Земеделие" от И. Мизова на основание Заповед за заместване № 03-РД/204 от 05.02.2018 г., с което на последната в качеството й на зам. изпълнителен директор е възложено да замества изпълнителния директор на ДФЗ при осъществяване на всички правомощия, свързани с дейността на фонда. Констатирано е, че заповедта за заместване е подписана за изпълнителен директор на фона от И. Мизова съгласно Заповед № 03-РД/189/02.02.2018 г. Освен това е счетено, че процесният адм. акт е мотивиран и в него е посочена сумата на финансовата корекция в абсолютна стойност и в какъв процент е определена и защо е определена в минималния размер – 5 %, както и защо е приложим пропорционалния метод, но не е посочена стойността на финансовата помощ, въз основа на която сума е изчислена, което според съда, съставлява непълнота в мотивите на решението в тази част относно определяне на конкретната дължима сума и нейната финансова обосновка. Констатирано е, че финансирането е на 80% от структурните европейски фондове и на 20 % от държавния бюджет, но не ставало ясно дали корекцията е наложена върху цялата изплатена по договора сума и каква е тя или само върху европейското финансиране. От тук е изведено заключение, че процесното решение за налагане на финансова корекция противоречи на материалния закон и на целта му. По силата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът следи служебно. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но е неправилен, като противоречащ на императивните изисквания на материалния закон. Това е така, защото преди да пристъпи към обсъждане релевираните оплаквания в първоинстанционната жалба, първостепенният съд е бил длъжен да разгледа задълбочено относно компетентността на лицето, издало оспорения административен акт, като прецени наличието на осъществено законосъобразно заместване. Касационният съдебен състав не споделя становището на решаващия състав на Административен съд - Плевен относно надлежно заместване при постановяване на процесното решение за налагане на финансова корекция. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", при отсъствие на изпълнителния директор на фонда, той се замества от овластен от него по съответния ред заместник - изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Не е спорно обстоятелството, че със Заповед № 03-РД/189 от 02.02.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ, изрично е възложил на заместник-изпълнителния директор И. Мизова, да го замества на дата 05.02.2018 г., като тя следва да осъществява правомощията на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда. Следователно само на 05.02.2018 г. И. Мизова е разполагала с правомощията, които притежава титуляра, заемащ длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". От горепосочената заповед е видно, че на И. Мизова е възложено да изпълнява длъжността "изпълнителен директор на ДФЗ" единствено за датата 05.02.2018 година. Титулярът обаче е отсъствал и за периода от 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г, за който период "изпълняващият длъжността изпълнителен директор - И. Мизова" е издала нова заповед № 03-РД/204/05.02.2018 г., с която е възложила отново на И. Мизова да замества отсъстващия изпълнителен директор на ДФЗ. Настоящият съдебен състав счита, че по този начин недопустимо са иззети функциите на титуляра, тъй като е следвало именно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да упълномощи заместникът си да го замества и за периода 06.02.2018 г. до 09.02.2018 г. или да издаде заповед, с която посоченият от него заместник - изпълнителен директор да го представлява – да изпълнява всички негови функции за срока на отсъствието му. Освен това чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предвидил, че "При отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник- изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия", тоест заповедта следва да бъде с конкретни параметри, а не обща. От тук следва обоснованият извод, че Заповед № 03-РД/204/05.02.2018 г. е издадена от лице, което не е титуляр, поради което тя не е породила съответните правни последици. Касационната съдебна инстанция намира, че в случая е нарушена и изрично регламентираната в чл. 38 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си, поради което съществува материалноправна пречка изпълняващият по заместване на 05.02.2018 г. длъжността "изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да възложи сам на себе си в качеството си на заместник- изпълнителен директор на фонда да изпълнява функциите на изпълнителен директор за периода на последващото отсъствие на титуляра. Следва да се посочи, че заместването се осъществява само когато лицето, което е титуляр, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Видно е, че изпълнителният директор на ДФЗ е възложил със заповед № 03-РД/189 от 02.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор И. Мизова, да го замества само на дата 05.02.2018 г., когато следва да извършва всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда, но само за посочената дата. С оглед на това постановената впоследствие заповед № 03-РД/204 от 05.02.2018 г. от И. Мизова е издадена от некомпетентно лице, защото в случая титулярът е издал заповед за заместване за определен период от време, а не до завръщането му. След като този период е изтекъл той е следвало да подпише нова заповед, с която заместник- изпълнителния директор Мизова да го замества до завръщането му. За пълнота следва да се посочи, че към датата на издаване на процесния административен акт ДФЗ е имал четирима заместник-изпълнителни директори, поради което И. Мизова, в качеството си на изпълняващ длъжността "изпълнителен директор на ДФЗ" би могла да овласти някой измежду останалите трима заместник- изпълнителни директори да изпълнява функцията на "изпълнителен директор" за периода 06.02. - 09.02.2018 г., през който титулярът е бил в отпуск, но не и себе си, съобразно забраната, въведена с чл. 38 ЗЗД и предвид спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". При липса на изискуемата компетентност за издателя на процесния административен акт, оспореното решение за налагане на финансова корекция е следвало да бъде прогласено за нищожно, което обстоятелство прави безпредметно обсъждането на твърденията на първоинстанционния жалбоподател за допуснати други нарушения на материалния закон. В този смисъл е формираната постоянна съдебна практика по този вид дела - решения по адм. д. № 9431/2018 г., адм. д. № 9784/2018 г., адм. д. № 10540/2018 г., адм. д. № 11437/2018 г. и др. постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е произнесъл неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови обявяване нищожността на решение № 01-0800/3745 от 06.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно, тъй като няма никакви данни в касационната инстанция кметът на община Искър да е представляван от юрисконсулт. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,