Решение № 10213 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2012 г.

Решение № 10213 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Иван Стоянов Савков против решение № 4250 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 8819/2009 г. на Административния съд - София-град, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Национален осигурителен институт, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от Иван Стоянов Савков иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Националния осигурителен институт за обезщетение в размер от 300 000 лв. ведно със законната лихва за вреди, причинени от Решение № 103/01.04.2007 г. на главния директор на СУСО и Разпореждане № 4904066602/3 от 17.11.2006 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО, отменени по съответния ред. За да отхвърли искането по чл. 204, ал. 4 АПК съдът е изложил съображения, че в конкретния случай е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменени по съответния ред незаконосъобразни административни актове, но по делото липсват доказателства за неизплатени пенсии, както твърди касационният жалбоподател, също и каква е причинно-следствената връзка между неизплатените пенсии и отменените незаконосъобразни административни актове. Иван Стоянов Савков не е успял да докаже вредите, съставляващи преживяни в резултат от отменените административни актове тормоз и унижение върху психиката, довели до физическа умора на лицето, както и недоказаните претърпени болки и страдания поради фатално спиране на лечението на лицето с животоспасяващи медикаменти, както и причинно-следствената им връзка с отменените незаконосъобразни актове. На основание изложените съображения АССГ е отхвърлил като неоснователен предявеният иск на правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и претенцията за лихви като акцесорна по своя характер. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Необходимо е да се отбележи, че отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на комулативно изискуемите предпоставки за това. Съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. В случая безспорно е установено, че е доказан първият елемент по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменени по съответния ред незаконосъобразни административни актове, но Иван Савков не е успял да докаже, че действително има неизплатени пенсии, както твърди касационният жалбоподател, както и каква е причинно-следствената връзка между неизплатените пенсии и отменените незаконосъобразни административни актове, т. е. касационният жалбоподател не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът в съответствие с материалния закон е извършил преценка на установеното, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,