Решение № 17230 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15504/2018 г.

Решение № 17230 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15504/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ч. Евтимов от [населено място], [община], против решение № 359/23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 103/2018 г. на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № 03-РД/6433 от 16.12.2017 г, издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за отказано финансиране на заявление за подпомагане с ИД № на проекта 14/04/1/0.0.1145 на стойност 301 000. 00 лв., по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно приел, че е била спазена процедурата по приемане, оценка и класиране на заявленията за подпомагане и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 г. (Наредба № 9/2015 г.), издадена от МЗХ. Счита, че информацията, дадена /ползвана/ от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза не била напълно точна, актуална и коректно изготвена. Сочи, че е направил проверка в публичния регистър на страницата на ПРСР и е установил, че в заявената субсидия са включени и проекти с отказ за финансиране, а от друга страна в справките били посочени и проекти, получили по-малко от 48 точки, което рефлектирало върху крайния резултат на експертизата. Моли ВАС да отмени решението, като вместо него да постанови ново, с което да отмени оспорения административен акт за отказано финансиране. Претендира заплащане на направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В писмена защита чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба- – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк М. Панчева в писмена молба оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е приел, че са спазени административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед и че тя е в съответствие с материалния закон. Намира за неоснователни доводите на касатора, че съдът е постановил решението си на база на некоректно изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза и за закъсняло искането на касатора за оспорването й, по арг. от чл. 200, ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Преценява доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ч. Евтимов против заповед № 03-РД/6433 от 16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която, на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 39, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 г., е постановен пълен отказ за финансиране на заявление за подпомагане на кандидата Ч. Евтимов с ИД № на проекта 14/04/1/0.0.1145 на стойност 301 000. 00 лв. (оценено с 48 точки при класирането), поради недостатъчен бюджет на подмярката. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и "на принципите на лоялната конкуренция и равнопоставеност, довели до невъзможност заявлението да бъде класирано", защото било допуснато подаване на заявления след крайния срок, посочен в заповедта на Министъра на земеделието и храните. От писмените доказателства по приложената административна преписка и от допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза съдът установил, че със заповед № РД 09-755 от 4.10.2016 г. министърът на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите) е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 7.12.2016 г. Фиксирал е размера на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием - левовата равностойност на 237 000 000 евро. В т. 5 от заповедта е посочено, че в периода на прием кандидати, подали заявления за подпомагане по негова заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г., могат да подават искане по чл. 42б от Наредба № 9/2015 г. в случай, че за същите няма издадена заповед по чл. 42, ал. 1 към датата на подаване на искането. Установил и, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане на 05.12.2016 г. във връзка със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г., с проект за изграждане на склад за плодове и зеленчуци и изграждане на административно битова сграда, съгласно приложен към заявлението бизнес план и таблица за допустимите инвестиции. В приложение № 9 - Списък със заявления за подпомагане, получили 52 точки на етап предварителен ранкинг, проектът на касатора е вписан под номер 376 с оценка от 48 точки. Списъкът е приложен към докладна записка от 12.12.2017 г. относно окончателното класиране по критериите за подбор на заявленията за подпомагане по подмярка 4. 1 и е утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е изследвал наличието на отменителните основания по чл. 146 АПК. Приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и е фактически и правно мотивирана. Посочил, че в нея е записано кога е установен недостатъчния бюджет, за кой точно бюджет става дума, по коя заповед на министъра и има ли прехвърляне на средства от друг бюджет. Приел е, че проектът на жалбоподателя е оценен с 48 точки по критериите за подбор, и тази оценка не се оспорва и при наличните доказателства за съотнасяне на бюджета по мярката спрямо исканото подпомагане, заявено с проекти с оценка над 55 точки, като дори не е класирано непосредствено след одобрените проекти и класираните заявления за подпомагане, за които е налице частичен разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9. В случая оспорващият не навежда доводи за неправилно оценяване на подаденото от него заявление по критериите за подбор, а и по делото-с оглед приетата като неоспорена и добросъвестно и компетентно изготвена съдебно-икономическа експертиза установявал, че оценяването му е правилно. С оглед на изложеното съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на относимите към издаването й административнопроизводствени правила, нито на материалния закон, поради което отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Съдът правилно е приел, че процесната заповед е мотивирана, защото в нея се съдържат всички фактически основания за издаването й. На първо място е посочен периодът за прием на заявленията, както и размерът на сумата, която е предвидена по тази мярка, а именно левовата равностойност на 237 000 000 евро. На второ - в заповедта се съдържа броят на подадените заявления за подпомагане по мярката и размерът на заявената с тях сума за подпомагане – 3 165 бр., от които 2 926 бр. нови заявления и 239 бр. заявления, подадени на основание чл. 42б от Наредба № 9/2015 г. на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Посочено е съобразяване с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, като заявленията за подпомагане се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки, до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления надвишава многократно определения от министъра бюджет, който е достатъчен само за финансиране на заявления, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването. От заповедта е видно, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. След запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планирания ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. На последно място е посочен и полученият от жалбоподателя брой от 48 точки, които не му позволяват одобряване за финансиране. В заповедта се съдържат освен фактическите, и правните основания за отказа - чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата - недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на съответния прием. По тези съображения, мотивите на Административен съд - Перник относно формата и основанията за издаване на акта изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е констатирал липсата на нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" към Глава трета "Ред за кандидатстване" от Наредба № 9/2015 г. е разписан редът за оценяване и класиране на заявленията за подпомагане. В случая този ред е бил спазен. Извършеното класиране е потвърдено и от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че бюджетът на подмярката е стигнал за финансиране на 568 проекта, като последно класираните са били оценени с 56 точки. Проектът на касатора е получил 48 точки по критериите за оценка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., посочени в Приложение № 7, като съгласно чл. 42, ал. 1 изпълнителният директор на ДФЗ се произнася със заповед за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане. На това основание е била постановена и оспорената заповед. Нормата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата изрично посочва, че заявленията се класират според получените точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Правилен е изводът на съда, че за да се приеме, че е бюджетът за финансиране на конкретно заявление за подпомагане е недостатъчен, е необходимо недостигът да е налице преди постановяване на отказа, при това формиран от съпоставка между класирането на заявленията в низходящ ред и съотнасянето на сумарния размер на претендираното по тях финансиране спрямо определения за конкретния прием бюджет по мярката. В случая към датата на издаване на процесната заповед - 16.12.2017 г., наличният бюджет по мярката е недостатъчен дори за финансиране на следващите в низходящ ред по точки проекти с 55 точки /таблица 2 на л. 515 от делото/. При това положение заявлението на жалбоподателя, оценено с 48 точки, остава далеч под прага за финансиране с разполагаемия бюджет. С оглед доказателствата за недостатъчен бюджет на мярката за заявления с по-малко от 56 точки, в която група попада и заявлението за подпомагане на оспорващия и предвид реда му в класирането в низходящ ред, законосъобразно и в съответствие с чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата, е отказано финансирането му в тази хипотеза. При преценката за финансиране на проекта на един кандидат административният орган не следва да бъде поставен в положение да чака изпълнение на вече сключен договор за финансиране с друг кандидат, особено чието предложение е оценено по-високо. На този етап релевантна е само извършената оценка на конкретното заявление за предоставяне на финансова помощ съобразно критериите в Приложение № 7 към Наредба № 9 от 21.03.2015 г., респективно мястото на това заявление в класирането на заявленията в низходящ ред, за да бъде обхванато от осигурения бюджет по мярката. Безспорно е в случая, че в рамките на наличния за разпределяне бюджет попадат заявленията за подпомагане, получили минимум 56 точки при класирането. Така и в решения № 8826 от 11.06.2019 г. по адм. д. № 9744/2018 г., № 12954 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 12923/2018 г., № 5027 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 7868/2018 г. -всички на ІV отд. на ВАС по идентичен казус. С оглед на тези съображения настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона, съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение на АС-Перник. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и тази на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение