Решение № 957 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13796/2014 г.

Решение № 957 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13796/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2036 от 17.09.2014 г., постановено по адм. дело № 4105/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 271302356 от 23.08.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 656 от 30.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Хисар" ООД, ЕИК 124685784, са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04.2008 г. и м. 04.2013 г. в общ размер на 21 393.15 лв. - главница и 2 864.21 лв. - лихви и са установени задължения за корпоративен данък за данъчния период 2008 г. в размер на 138.35 лв. - главница и 64.44 лв. лихва. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - Варна е осъдена да заплати на "Хисар" ООД сумата в размер на 2 530 лв., представляващи разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. При условията на евентуалност, иска съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Хисар" ООД, чрез управителя Орхан Йейен в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Варна е бил РА № 271302356 от 23.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 656 от 30.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Хисар" ООД, ЕИК 124685784, са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04.2008 г. и м. 04.2013 г. в общ размер на 21 393.15 лв. - главница и 2 864.21 лв. - лихви и са установени задължения за корпоративен данък за данъчния период 2008 г. в размер на 138.35 лв. - главница и 64.44 лв. лихва. По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1300914 от 7.03.2013 г., издадена от И. Б. Д. - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният РА е нищожен, защото И. Д. не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Шумен, където е било седалището на ревизираното лице към момента на започване на ревизията. Съдът е обсъдил представената по делото заповед № 1597 от 1.112012 г., с която са определени компетентни органи, оправомощени за издаване на ЗВР, като е направил извод, че И. Д. е компетентна да издава ЗВР единствено на данъчни субекти със седалище гр. Добрич. Като е съобразил, че седалището на ревизираното дружество към момента на започване на ревизията е в гр. Шумен, първоинстанционният съд е приел, че издателят на ЗВР е действал извън предоставената му териториална компетентност. Съдът е посочил, че извършената през м. 12.2013 г. промяна в седалището на ревизираното лице, от гр. Шумен в гр. Добрич, не може да санира, горепосочения съществен порок, защото наличието на компетентност се преценява към момента на започване на ревизията. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597 от 1.11.2012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "Хисар" ООД е възложена от компетентен орган, поради което процесният ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,