Решение № 1220 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2014 г.

Решение № 1220 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, срещу решение № 255 от 12.02.2014 г. по адм. дело № 2468 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна, с което по жалба на "Жив-Ко" ООД е отменен ревизионен акт № 081201591 от 19.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 260 от 10.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Райнов" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 6003.16 и са начислени лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Жив-Ко" ООД, не взима становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу РА № 081201591 от 19.03.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 260 от 10.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Райнови" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 6003.16 и начислените лихви. Спорните фактури са с предмет "слънчоглед". От органите по приходите е прието, че фактурите материализират несъществуващи стопански операции, поради което, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по тях. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а така също и изслушаните свидетелски показания. Обсъдени са и приложените от административния орган правни разпоредби, както и възраженията в първоинстанционната жалба, като е направен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Според първостепенния съд, в разглеждания случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че ревизираното дружество притежава фактури, съставени съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащия на приспадане данък е изискуем, фактурите са отразени в счетоводството на "Жив-Ко" ООД и в това на доставчика му, съответно са включени в дневника за покупки и в дневника за продажби и в СД за съответните данъчни периоди; стоките, предмет на фактурите, са използвани за целите на облагаеми доставки на данъчнозадълженото лице - жалбоподателят е извършил продажба на стоките, предмет на тези фактури, на "Кремер София" ЕООД, като стоките са получени от последния в зърнобазата му в с. Дончево; транспортът е извършен от ЕТ "Румен Райнов" с неговите автомобили и от неговите шофьори, които са предали стоката в зърнобазата, като са се подписали за предал и в документите са отразени данните на автомобилите и шофьорите в приемателните бележки, кантарна книга, регистъра за стоките на влог, стоките, предмет на фактурите, са заприходени по материалните сметки на дружеството- жалбоподател и същият е отчел разходи за придобиване на стоките по процесните фактури, както и приход от извършената продажба. В мотивите си съдът е аргументирал тезата, че доколкото в случая предмет на доставката са вещи, определени по рода си, съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, прехвърлянето на правото на собственост става с индивидуализирането на вещите по съгласие на страните или предаването им. Установил е, че индивидуализацията на стоката е извършена с предаването й от доставчика на превозвача, чрез лицата извършили превоза- шофьорите на товарните автомобили, наети по трудов договор от превозвача, превозили и предали стоката на жалбоподателя в зърнобазата му. Посочил е, че в зърнобазата индивидуализацията е извършена от лицата, извършили превоза й, разписали се в приемателните бележки за предал и лицето, приело стоката. От първостепенния съд е отчетен и факта, че доставчикът на жалбоподателя е търговец на зърно, като са представени и декларации за произход и добрата земеделска практика, като съгласно събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице стоката, доставена от този доставчик е реализирана от жалбоподателя. В допълнителни мотиви съдът е приел, че обстоятелството дали ЕТ "Румен Райнов" е издал фактура за извършена транспортна услуга на "Райнови" ЕООД за извършен превоз на слънчоглед на 16.12.10 г. е ирелевантно към правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури, тъй като същото касае отношенията между търговеца - превозвач и "Райнови" ЕООД. Съгласно събраните по делото доказателства - ППР, приемни бележки, пътен лист стоката е превозена с автомобили и предадена от служителите на превозвача ЕТ "Румен Райнов" в зърнобаза Дончево (стоката е изпратена за зърнобаза Дончево чрез посочените лица - шофьори и автомобили от "Райнови" ЕООД - съгласно ППР). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото правилно е отграничен основният спорен момент, а именно реалността на процесните доставки, за което са издадени фактури от "Райнови" ЕООД. При изграждане на преценката си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт съдът правилно се е концентрирал върху установяване предмета на доставките, прехвърлянето на правото на собственост и реализираните последващи доставки от ревизираното дружество със същия предмет. Правилно е прието, че произходът на стоката не е елемент от данъчния състав, уреждащ правото на приспадане на данъчен кредит, както и непредставянето на достатъчно доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките от страна на прекия доставчик, при наличие на данни за безспорно получени и заведени на името на получателя стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. В този контекст съдът правилно се е позовал на Решение от 21.06.12 г. на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. От свидетелските показания се установява, че ревизираното лице е действало предпазливо и добросъвестно, като е предприело разумните мерки, изискващи се от добрия търговец да се предпази от риска да бъде въвлечено в данъчна измама. Тези обстоятелства обосновано са съобразени и от решаващия съд. В обобщение следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че от представените писмени доказателства в ревизионното производство, както и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, се констатира издаването на фактурите, осчетоводяването им при жалбоподателя, осъществено плащане по тях, транспортирането на стоката чрез фирми - превозвачи и съхраняването й в горепосочената зърнобаза, както и последващото й реализиране. С факта на плащане по фактурите, което не се оспорва, се явява реализиран механизма на облагане с ДДС, т.е. е налице постъпление на данъка в републиканския бюджет и основание за получаване на данъчния кредит при действително реализирани доставки. Касационната жалба в първата й част съдържа фактите по делото, а във втората част съдържа доводи във връзка с неправилната преценка от страна на съда на доказателствата и конкретно на неустановяване на произхода на стоката по отношение на "Райнови" ЕООД, което е извън предмета на спора, на транспортирането и на съхраняването на същата. Те са насочени към оспорване на ангажираните още в ревизионното производство доказателства, което само по себе си е направено с издаването на ревизионния акт, поради нецененето им като годни доказателства. С оглед на доказателствената тежест и ангажираната експертиза следва да се приеме, че жалбоподателят е доказал твърденията си по повод оспорване на ревизионния акт. При това положение правилно Съдът е приел, че от представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорните доставки. Издаденият административен акт е незаконосъобразен, и като е достигнал до същия извод, Административен съд-гр. Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение