Решение № 123 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 116/2015 г.

Решение № 123 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 116/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. В. Й. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД 576/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Русе. С присъда № 112, постановена на 28.05.2014 г. по НОХД № 576/2014 г. по описа на Районен съд- гр. Русе осъденият Й. е признат за виновен в това, че на 08.09.2013 г. в [населено място], област /област/, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с Б. Д. Д., Д. В. П. и Д. Н. Н. отнел чужди движими вещи- сумата от 957 лева от владението на С. Б. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК му е наложено наказание две години "лишаване от свобода". С присъдата Й. е признат за виновен, че на същата дата и място и в съучастие, като извършител с посочените по- горе лица, с цел да бъде улеснено друго престъпление (това по чл. 198, ал. 1 НК) е причинил на С. И. Б. лека телесна повреда, охлузвания и кръвонасядания причинили болка и страдание без разстройство на здравето, като на основание чл. 131, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК му е наложено наказание осем месеца "лишаване от свобода". С присъдата на основание чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Й. е наложено общо наказание в размер на две години "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С присъдата Й. е осъден да заплати на С. Б. А. и на С. И. Б. (при условията на солидарност с останалите съизвършители на престъпленията) сумите от по 1 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултата на престъпленията неимуществени вреди, като приетите за съвместно разглеждане граждански искове са отхвърлени до пълния им размер от 5000 лева. С присъдата Й. е осъден да заплати и сумата от 282, 97 лева разноски по водене на делото. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Твърди се, че неправилно съдът е приложил материалния закон, като е отложил изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66, ал. 1 НК, а не по реда на чл. 69 НК. Като нарушение на процесуалния закон се сочи това, че решаващият съд не е разяснил на осъдения възможността производството да се проведе по реда на глави ХХVII и ХХIХ НПК, независимо, че са били налице процесуалните предпоставки за развитието на делото по тези диференцирани процедури. Оспорват се и мотивите на постановената присъда, като се поддържа, че те не отговарят на НПК. Прави се оплакване и за явна несправедливост на отмереното наказание, като съдът е приел от една страна превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а е наложил наказание около средния размер, предвиден в закона. Оспорва се и размера на присъдените обезщетения по приетите за съвместно разглеждане граждански искове. На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакуваната присъда отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или присъдата да бъде изменена, като бъде намалено наложеното на Й. наказание и размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. В хода на касационното производство защитникът на осъдения Й. поддържа съображенията, отразени в искането Предлага се искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд или влязлата в сила присъда да бъде изменена, като бъде намалено отмереното на осъдения наказание. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като отмереното на осъдения наказание е съответно на извършените две престъпления. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Единственото конкретно оплакване, отразено в искането е това за допуснато нарушение на процесуални правила, свързани с липсата на разясняване на възможността за провеждане на производството по реда на глави ХVII или ХХIХ НПК. При внимателен преглед на съдебния протокол от проведеното на 28.04.2014 г. съдебно заседание е видно, че съдът е разяснил на подсъдимите правата (л. 56 от делото), както и възможността да правят искания по реда на чл. 275 НПК. Това, че в съдебния протокол не е отразено по изричен начин, че им е била разяснена възможността да бъде проведена една от посочените диференцирани процедури не е основание да се приеме, че това не е направено или че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В тази връзка трябва да се отрази и това, че в същото съдебно заседание (а и в хода на цялото производство) осъденият е бил защитаван от упълномощен защитник, който е участвал дейно в производството. Неговото присъствие е допълнителна гаранция за това, че правата на Й. са били охранени в максимална степен, а правото му на защита гарантирано. Касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда подробно направеното оплакване за допуснати нарушения при изготвянето на мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В касационното производство (в това число и в производството по чл. 422 НПК) не съществува служебно начало, като съдът има задължение да обсъди и се произнесе по конкретни оплаквания, свързани с някои от основанията посочени в този законов текст. В настоящото искане такива оплаквания не са направени, което е и основание качеството на мотивите на първостепенния съд да не бъдат детайлно анализирани, а единствено да бъде посочено, че същите отговорят напълно на изискванията на процесуалния закон. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационният съдебен състав не възприе оплакването, че с приложението на чл. 66, ал. 1, вместо чл. 69 НК, е допуснато нарушение на материалния закон. Действително към момента на извършване на инкриминираните деяния Й. е бил непълнолетен и приложимата разпоредба би следвало да е по чл. 69 НК защото независимо от момента на постановяване на присъдата релевантен за продължителността на срока на условното осъждане е момента на извършване на престъплението (в този смисъл Р 172-69-II НО и Р 477-84-I НО). С отразяването в атакувания съдебен акт на нормата на чл. 66, ал. 1 НК не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като срока, за който е отложено изпълнението на отмереното на Й. наказание от три години е в рамките на този, предвиден и в нормата на чл. 69 НПК. Ето защо касационният съд прие, че въобще не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК и института на условното осъждане е правилно приложен. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прецени, че и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не може да бъде възприето. Правилно като смекчаващи отговорността на Й. обстоятелства са ценени възстановяването на вредите от престъплението по чл. 198 НК и младата му възраст (както и сравнително минималната степен на участие в извършване на престъплението по чл. 131 НК), а като отегчаващи- предходните му осъждания и активната му роля в организиране на престъплението по чл. 198 НК. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието на осъдения е било определено при превес на първите. Отмереното наказание в размер на две години "лишаване от свобода" (за престъплението по чл. 198) и осем месеца "лишаване от свобода" за престъплението по чл. 131 НК не е завишено и отговаря на обществената опасност на конкретното престъпление и тази на осъдения Й. Действително максимално предвиденото в чл. 63, ал. 1, т. 3 НК наказание за престъплението по чл. 198 НК е три години "лишаване от свобода", а определеното на осъдения е над средния размер, но и касационната инстанция приема, че същото е съответно на тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на Й. Намаляването му няма да гарантира постигане на целите на чл. 36 НК и конкретно превъзпитанието на осъдения. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не е допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон и отмереното на Й. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НК. Ето защо и направеното искане за възобновяване на производството не трябва да бъде уважавано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение