Решение № 11111 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2010 г.

Решение № 11111 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Митко Петков Петков от гр. Плевен, подадена срещу заповед № К-1179 от 2.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че административната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени по изложени съображения, че е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание разпоредбата на чл. 159 АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и чл. 268, ал. 1 и 3 ППЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Митко П. Петков - началник на група към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при Областната дирекция на МВР - Плевен, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването и справка за осигурителен стаж с рег. № 2908 от 22.01.2010 г., считано от датата на връчване на заповедта. Към административната преписка е приложено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, изготвено от директора на ОД на МВР - Плевен, до министъра на вътрешните работи, както и справка от Областната дирекция на МВР - Плевен, за осигурителния стаж по чл. 69 КСО на жалбоподателя, в която е отразен служебният стаж в МВР на длъжности за държавни служители, както и друг осигурителен стаж. В жалбата като основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че на служителя е връчен препис от заповедта, който не е подписан от министъра на вътрешните работи, и се оспорва компетентността на органа, издал заповедта. На основание чл. 26, ал. 1 АПК служителят не е уведомен за започване на административното производство по издаване на акта и "не е налице материалноправното основание на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР - служителят не е навършил изискващата се възраст по чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 68 КСО". Съдът, като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства по делото приема за установени следните обстоятелства по делото: На служителя е връчен четвъртият екземпляр от обжалваната заповед, защото съгласно Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (чл. 28 от инструкцията) подписаният екземпляр от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се прилага към личното досие на служителя и се съхранява в дирекция "Човешки ресурси", като към административната преписка е приложен официален препис от заповедта, който не е оспорен от жалбоподателя като издаден от некомпетентен орган. Видно от приобщената към административната преписка служебна справка за осигурителния стаж, държавният служител към 22.01.2010 г. е имал общ осигурителен стаж 32 години, от които 23 години прослужени като държавен служител в МВР, и е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, като са били налице отразените в заповедта фактически и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.), посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО - по инициатива на органа по назначаването при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени години като държавен служител по този закон, независимо от възрастта им. На основание чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР служебното правоотношение на държавен служител от категория "В" се прекратява по инициатива на органа по назначаването, като "органите по чл. 268а могат да правят предложение" - т. е. органът по назначаването не е длъжен да образува административно производство по реда на АПК (както се поддържа в жалбата) и служителят не участва в административната процедура по издаване на заповедта. На основание посочените законови разпоредби и установеното обстоятелство, че жалбоподателят има осигурителен стаж, по-голям от 25 години, от които над 23 години служебен стаж в МВР към момента на издаването на заповедта, следва да се направи извод, че заповедта е издадена в съответствие с приложимия закон, изискващ като единствено условие за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР наличието на стаж по чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед на възрастта на държавния служител. По изложените съображения обжалваната заповед е издадена от компетентния орган при спазване на изискванията на чл. 269 ППЗМВР и не са допуснати от административния орган поддържаните в жалбата нарушения на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Жалбата, подадена срещу оспорената административна заповед, е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,