Решение № 377 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2010 г.

Решение № 377 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11391/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимир Христев Димитров срещу решение № 1023 от 8.07.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д. № 2291/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Областният управител на Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба Заинтересованата страна - Надежда Лазарова Миланова е представила писмено становище по касационната жалба, като излага подробно доводи за нейната неоснователност. Останалите заинтересовани страни - Здравка Георгиева Начева, Мария Петрова Цветанова, Любка Петрова Ангелова, Лазар Янков Чалков, Иван Тодоров Пройков и Йорданка Георгиева Димитрова - Тинео не вземат становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество същата жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № ЗД-00-185 от 03.11.2009 г. на областен управител Пловдив, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността "Св. Илия", в землището на град Асеновград, и местността "Баира", в землищата на град Асеновград и кв. Горни Воден, община Асеновград, област Пловдив. Заповедта е оспорена в частта, предвиждаща отреждането за имот с № 24.459, местност "Горния Св. Илия"/"Баира". Съдът е отхвърлил жалбата и е потвърдил заповедта в оспорената част. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на административния акт, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и без противоречие с материално-правни разпоредби. Констатирал е, че видно от скиците по делото, представляващи извадка от ПНИ, югозападната граница на имот с № 24.459 има лице към задънен път, широчината на който задънен път, спрямо срещулежащия имот с № 24.464 е по-голяма от 3,5 метра, което изпълнява изискванията съдържащи се в разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ според която, планът се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м, а по изключение се допуска проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3,5 м. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Заповедта на Областния управител е законосъобразна, съобразена с правилата и изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на помощния план и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектирани улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Според разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 метра. При изработване на плана, одобрен с оспорената заповед са спазени особените правила, въведени в чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. За урбанизираните територии е допустимо проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти с широчина най-малко 3.5 метра. Планът на новообразуваните имоти в случая е приел така даденото възможно разрешение, като е спазено условието за минимална ширина на пътя. От доказателствата по делото се установява, че имотът на жалбоподателя има достъп и лице към улица. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение при преценка на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Съдът е преценил заключението ведно с останалите доказателства по делото и го е ценил във връзка със законовите изисквания, предвидени към отреждането на имоти, регулирани с ПНИ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ поставя изискване единствено към минималната широчина на пътя, но не и към състоянието на пътната настилка, поради което съдът правилно не е отчел направеното възражение в тази насока. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, поради неспазване на граничните отстояния при заварено застрояване, тъй като имотната граница на имот № 24 458 не минава на достатъчно отстояние от постройката, намираща се в процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и § 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. С одобрения план на новообразуваните имоти за жалбоподателя е отреден имот с площ от 623 кв. м., което освен, че е в съответствие с изискванията на закона е съобразено и с удостовереното право на собственост след трансформиране на правото на ползване. При проектиране на границите на новообразуваните имоти граничните линии се прокарват на най-малкото разстояние от лицевата страна на заварени сгради в самия имот и в съседни имоти, каквито се изисква при свободно застрояване на поземлените имоти, съгласно правилата и нормативите за устройството на територията, освен когато съществуващото разстояние е по малко - чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В настоящия случай са съчетани изискванията специалния закон за допустима площ до 600 кв. м. и изискването на общия териториално устройствен закон за съобразяване със съществуващото застрояване и трайни насаждения при трасиране на граничните регулационни линии. При приоритет на изискването на специалния закон за отреждане на имоти за бившите ползватели до ограничената площ от 600 кв. м. реално ползвания имот се намалява, като се променят и границите му. Прилагането на нормите на Закона за устройство на територията при изработване на план на новообразуваните имоти следва да е съобразено с изискванията на специалния закон - ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение. Недопустимо е при прилагането на норми за устройство на урбанизирани територии да се ограничат и накърнят правата на бившите собственици, за които с плана се образуват нови имоти с оглед признатите им реституционни права. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че законосъобразно би било отреждане на имота в границите, в които е бил ползван. При регулиране на отношенията във връзка с изработване на план на новообразуваните имоти, законодателят е целял балансиране между правата на бившите собственици, чието право на собственост се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ползвателите, чието право на ползване се трансформира в право на собственост. Именно поради тази причина с разпоредбите на § 4а, ал. 1 и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено ограничение по отношение на правото на ползвателите да придобият собственост, както и по отношение на площта на имотите, които им се отреждат с плана на новообразуваните имоти. По тези доводи настоящият състав счете, че правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани на събраните по делото доказателства, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение