Решение № 9010 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2015 г.

Решение № 9010 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на М. А. С. от гр. С. срещу решение № 115 от 10.07.2015 г., постановено по адм. д. № 106/2015 г. по описа на Административен съд гр. - С. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. С., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 115 от 10.07.2015 г. по адм. д. № 106/2015 г., Административен съд - гр. С., е отхвърлил жалбата на М. А. С. от гр. С. против решение № Р-Пенсии-16 от 14.04.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С. и потвърденото с него разпореждане № 4 от 5.03.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. С. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че М. А. С. от гр. С. е подала заявление вх. № 1346 от 27.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 4 от 5.03.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. С., й е била отпусната пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от датата на заявлението. С. е подала до Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. С. жалба вх. № 4397 от 24.03.2015 г., с която по административен ред е оспорила разпореждането, в частта му относно началната дата на отпускане на пенсията, като е изложила съображения, че за начална дата трябва да бъде определена 23.12.2014 г., от която е била освободена от длъжност. С процесното решение № Р-Пенсии-16 от 14.04.2015 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. С., е оставил в сила разпореждането, като се е мотивирал, че лицето е придобило право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на 12.06.2010 г. и не е подало заявление и документи за отпускане на пенсия в шестмесечния срок, поради което и на основание чл. 94, ал. 1 КСО, пенсията правилно е била отпусната от датата на заявлението. По първоначалното дело не е било спорно, че М. А. С. от гр. С. е била в служебни правоотношения с Областна дирекция на МВР - гр. С. до 22.12.2014 г. включително, което означава че до този момент е имала качеството на задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО. Нормата на чл. 94, ал. 2 КСО, в ред. в сила от 1.01.2013 г., предвиждаше, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство. Цитираното условие бе допълнителна предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до отмяната на текста на чл. 94, ал. 2 КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), наред с другите изисквания на КСО. Следователно неправилно административният орган е приел, че "датата на придобиване на правото" по смисъла на чл. 94, ал. 1 КСО е 12.06.2010 г., когато С. е отговаряла само на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По така действащото законодателство лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва към 23.12.2014 г., от който момент нейното осигуряване е било прекратено. Кандидатстващата за пенсия е упражнила придобитото право, подавайки заявление вх. № 1346 от 27.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечния срок от датата на придобиване на правото и по силата на чл. 94, ал. 1, предложение първо КСО, пенсията е следвало да бъде отпусната от 23.12.2014 г., когато лицето е придобило цитираното право. Развитите от първоинстанционния съд съображения, които съвпадат с тези на административния орган, са неправилни, тъй като са в противоречие с цитираната нормативна уредба, предвиждаща условието за прекратяване на осигуряването. Нормата на чл. 94, ал. 2 КСО в предходната й редакция е материалноправна и е отменена, считано от 1.01.2015 г. До този момент тя е била част от пенсионното законодателство в Р. Б., поради което административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си с нея. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Според чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В тази връзка отмяната на текста на чл. 94, ал. 2 КСО през 2015 г. е правноирелевантна за спора, тъй като кумулативно посочените по-горе материалноправни предпоставки за отпускане на пенсията, са възникнали преди отмяната й, а именно към 23.12.2014 г. В тази връзка без значение са обстоятелствата, при които разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО е била отменена, противоречала ли е тя от създаването й на правото на ЕС, съответно дали отмяната й представлява утежняващо условие за придобилите правото на пенсия преди влизане в сила на отмяната. Същественото в случая е действието на материалния закон във времето и липсата на правно основание за обратно действие на нормата на § 3, т. 26 ПЗР на ЗБДОО за 2015 г., каквото законодателят не е предвидил. От тези мотиви се налага изводът, че административният акт, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, е бил постановен в противоречие с материалния закон и като е отхвърлил подадената срещу него жалба, решаващият състав на Административен съд - гр. С., е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и спорът е изцяло правен. Това позволява касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Изложените в тези мотиви съображения обуславят отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. С., за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, отразени в настоящето решение. С оглед нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и доказания им размер от общо 700 лв. (2 х 350 лв. за адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 18.06.2015 г. и от 4.04.2016 г.), посочената сума следва да бъде заплатена от ответника. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,