Решение № 7463 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 879/2019 г.

Решение № 7463 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 879/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. от [населено място], [адрес], чрез адв. Г. П. против решение № 2084 от 15.11.2018 г. постановено по адм. дело № 1024/2018 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 166/25.01.2017 г. на заместник - кмета по "Строителството, инвестиции и регионално развитие"(СИРР) на община Б.. П. подробно изложени в жалбата доводи се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед, алтернативно решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна – заместник – кмета по "СИРР" на община Б. не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна имаща право и интерес от оспорване. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - Б. заповед на зам.-кмета на община Б. е наредено на Р. Г. да премахне незаконен строеж "Пристройка към сграда на допълващо застрояване" с идентификатор 07079.650.88. 2, изградена в имот, частна общинска собственост, представляващ УПИ ІІ-180, кв. 94 по застроителния план на [адрес], [населено място]. За да постанови обжалваното решение съдът е приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, след надлежно съставен Констативен акт № 77 В /26.09.2016 г., за строеж от 5 категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ, в имот общинска собственост, без учредено право на строеж и изискуемите строителни книжа. Установено е, че строежът не е нанесен в регулационен и кадастрален план на [адрес], [населено място] от 1986 г. и в скица № 577/03.07.1996 г. на община Б.. С. е изпълнен от Р. Г. и Я. Г.- починал. С оглед дадените указания в решение № 5012 от 18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1049/2018 г. по описа на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, а именно - да бъдат установени и изяснени правнорелевантни факти, относими към приложението на § 16 ПР ЗУТ, съдът е указал на страните да ангажират доказателства за установяването на фактите посочени в решението на касационната инстанция. След анализ на представените по делото доказателства и изяснената по делото фактическа обстановка, вкл. от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че пристройката представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е изследвал въпроса относно търпимостта на процесния строеж, като е приел е, че строежът е изграден в периода след 1987 г. и съответно в случая е относима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Изложил е доводи, че за да е приложима цитираната разпоредба следва да са налице кумулативното предвидените в нея предпоставки. Приел е, че в случая е налице само една от визираните в разпоредбата § 16, ал. 2 ПР ЗУТ предпоставки, но липсват останалите. Установено е, че строежът не е нанесен в регулационен и кадастрален план на [адрес], [населено място] от 1986 г. и такъв строеж не се е предвиждал. Изложил е доводи, че съгласно чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ за сграда от вида на разглежданата, не се изисквало одобрен проект, но се е изисквало разрешение за строеж или типов проект, какъвто жалбоподателката няма. Не е налице и третата предпоставка за търпимост – строежа да е деклариран от собственика до 31.12.1998 г. При изложените доводи, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза и при анализ на относимите материалноправни норми, съдът правилно е приел, че процесният строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е разгледал обстойно въпроса относно търпимостта на строежа. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в текстовете на § 16 и § 127 от ПР на ЗИДЗУТ. При верен анализ на разпоредбите и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочените норми не са изпълнени. Противно на твърденията на касатора не е налице произнасяне по жалба с друг предмет. Съдът правилно е определил предмета на делото и се е произнесъл по него. Установено е, че към релевантния момент - издаване на процесната заповед описания в оспорената заповед № 166/25.01.2017 г. имот от 6 кв. м. е с идентификатор 07079.650.88. 2, поради което и съдът е приел, че административният орган го е индивидуализирал по установения начин. Доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила също са неоснователни. Съдът е допуснал до разпит свидетелят посочен от жалбоподателката, издадени са и исканите съдебни удостоверения. Както правилно е приел първоинстанционният съд жалбоподателката не се е справила с доказателствената тежест, като не е представила представила пред съда доказателства събрани въз основа на издадените й удостоверения, не е представила доказателства относно времето на извършване на строежа на процесната постройка и не е осигурила в производството пред съда допуснатия по нейно искане свидетел при режим на довеждане. С оглед изложеното е видно, че при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа и без разрешение за строеж. В контекста на изложеното като е достигнал до верни правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,