Решение № 476 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните, подадена от министъра на земеделието и храните, в качеството му на председател на КЗЗ, чрез пълномощника юрк. В. Ненков, против решение 814 от 16.04.2024г., постановено по адм. дело 674/2023г. по описа на Административен съд Добрич (АС Добрич). С него, по жалба на Агродес ЕООД, е отменено решение КЗЗ-20/20.10.2023 г. на Комисията за земеделските земи (КЗЗ, Комисията), в частта му по т. 175, с която е отказано утвърждаване на площадка за проектиране за изграждане на обект: "Винарска изба и трасе за транспортен достъп" за поземлени имоти с идентификатори 35064.118.42 и 35064.39.87 по КК на гр. Каварна. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил релевантните доказателства и приложимото право за наличието на правен интерес от обжалване на засегнатото от акта лице. Сочи се, че в случая е налице влязъл в сила Териториално устройствен план (ТУП) за община Каварна, поради което не следва да се утвърждава площадка и трасе за проектиране, а следва да се пристъпи към промяната на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Иска се отмяна на решението на съда и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът -Агродес ЕООД, със седалище гр. Каварна, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Добрич е решение КЗЗ-20/20.10.2023 г. на Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните, в частта му по т. 175, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 17а, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е отказано утвърждаване на площадка за проектиране за изграждане на обект: "Винарска изба и трасе за транспортен достъп" за поземлени имоти с идентификатори 35064.118.42 и 35064.39.87 по КК на гр. Каварна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Агродес ЕООД оспорвания административен акт, като е приел, че същият е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и в установената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че спорът по делото е съсредоточен върху въпроса дали има действащ Териториално устройствен план (ТУП) за община Каварна и дали са налице предпоставките за приложението на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ. Съдът е приел, че за да отпадне процедурата по чл. 27 и следващите от ППЗОЗЗ, е необходимо да е налице не само влязъл в сила ОУП, но и този ОУП да предвижда възможността за промяна на предназначението на земеделската територия. Преценил е, че макар правилно КЗЗ да е установила, че е налице действащ ТУП за община Каварна, одобрен с решение на общинския съвет от 1997 г., съгласно служебната информация от МРРБ, Комисията не е изследвала в коя устройствена зона попадат процесните имоти по този план, има ли правила и норми за прилагането на плана и влезли в сила изменения на плана в обхвата на земеделските земи, какви са предвижданията на плана по отношение на поземлените имоти и допустима ли е промяна на предназначението на територията за неземеделски нужди. Съставът на АС Добрич е счел, че едва след установяването на горните обстоятелства, компетентната комисия би могла да прецени дали изключението на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ за отпадане на процедурата за утвърждаване на площадка и трасе е приложимо за процесните имоти. С оглед липсата на събрани от органа доказателства в тази насока и неизясненост на фактическата обстановка, съдът е приел, че отказът е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон, обуславящи отмяната му, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на органа за ново произнасяне по същество с конкретно дадени указания, а именно Комисията служебно да събере и приложи извадка от действащия ТУП с обхват на процесните поземлени имоти и удостоверение за устройствената зона чрез справка от съответната общинска администрация по аргумент от чл. 40, ал. 6 ППЗОЗЗ и едва след пълното изясняване на статута на земеделската територия и възможността за промяна на нейното предназначение да се произнесе по искането на дружеството жалбоподател по чл. 18 ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка и трасе. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди липсата на правен интерес на ответното дружество да обжалва процесния отказ на КЗЗ. За жалбоподателя в първоинстанционното производство е налице законово защитен правен интерес да оспорва отказа на Комисията по чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ да утвърди площадка за проектиране за процесните имоти, тъй като това е актът, засягащ пряко и непосредствено правната му сфера. Противно на твърденията на касатора, решението на съда не е постановено в нарушение на материалния закон ЗОЗЗ. Съгласно чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове, на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници и изпълнение на концесионен договор, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Въведеното с тази разпоредба административно облекчение е изключение от общите правила за промяна на предназначението на земеделските земи по специалния ЗОЗЗ, предвиждащи две фази на производството (фаза за утвърждаване на окончателната площадка и/или трасе и фаза за промяна на предназначението). Като създаваща облекчен режим, изключение от общата процедура за промяна на предназначението на земеделските земи, заложените в нормата на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ условия следва да се тълкуват стриктно. В контекста на горното обоснована е преценката на решаващия съд, че за да отпадне провеждането на обща процедура по промяна на предназначението на земеделските земи по реда на ЗОЗЗ, не е достатъчно формалното наличие на действащ ОУП/ТУП в обхвата на поземлените имоти, предмет на искането за промяна на предназначението им, каквато е тезата на касационния жалбоподател. Разпоредбата на чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ изрично сочи, че промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди следва да е предвидена с влязъл в сила ОУП, т.е. ОУП да предвижда възможност за такава промяна. Именно това обстоятелство в случая не е изяснено от компетентната комисия. При положение че е налице действащ ТУП за община Каварна, одобрен с решение на общинския съвет от 1997 г., действащ на основание § 6, ал. 1 ПР на Закона за устройство на територията, правилно е прието от състава на АС Добрич, че КЗЗ е следвало да установи в коя устройствена зона попадат процесните имоти по този план, респ. налице ли са влезли в сила изменения на плана в обхвата на земеделските земи и какви са предвижданията на плана по отношение на поземлените имоти. Касае се за изясняване на факти и обстоятелства, които имат отношение към преценката дали е възможно прилагането на изключението по чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ и провеждането на облекчена процедура. С оглед на горното настоящият касационен състав споделя изводът на решаващия съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и 36 АПК, обуславящо отмяна на решението на КЗЗ и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, при което да бъде изяснен статута на земеделската територия и възможността за промяна на нейното предназначение. По изложените съображения обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,