Решение № 1752 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2015 г.

Решение № 1752 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Професионален баскетболен клуб "Левски" АД, ЕИК: 175114450, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Шипченски проход" № 2, подадена чрез адвокат Галина Петрова против Решение № 7648/10.12.2014 г., постановено по административно дело № 7602/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 2141308975/14.02.2014 г., потвърден с Решение № 840/14.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централното управление на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи за реалност на спорните доставки, имащи за предмет спортни стоки, както и несъответствие на правните изводи на съда с практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. По отношение на фактурите, издадени от "Б. Л. Лизинг" АД се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение, като не е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за начина на използване на автомобилите и за осчетоводяване на тяхното придобиване. Иска се отмяна на съдебното решение след което да се отмени ревизионния акт или делото да се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав. Касационната жалба се поддържа от адвокат Петрова, която моли да бъде уважена и претендира разноски по представен списък. За ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София се явява юрисконсулт Василев, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който на "Професионален баскетболен клуб "Левски" АД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 145 058,88 лева главница и съответните лихви и по ЗКПО за 3009 г. и 2011 г. в размер на 25 461,85 лева главница и съответните лихви. Задълженията по ЗДДС са установени в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, по фактури издадени от "Стило къмпани" ЕООД, "Алекс 03" ЕООД, "Ти ес Ви Консулт" ЕООД, "Рай пи 611" ЕООД, "Ноникс Н" ЕООД, "Ники фор ник мениджмънт" ЕООД, "Нади експрес 08" ЕООД и "Велс трейдинг" ЕООД, поради липса на реално осъществени доставки. По отношение на доставчиците "Е дом" ООД, "НКГ" ЕООД, "Геонетис" ЕООД, "Енко сервиз" ООД и "Б. Л. Лизинг" АД, данъчния кредит е отказан поради непредставяне на фактурите на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Задълженията по ЗКПО са установени в резултат на непризнаване на разходите по фактурите, издадени от посочените доставчици за данъчни цели, на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В частта, в която съдът е отхвърли жалбата, ревизионният акт е приет за издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е изложил мотиви по отношение на фактурите, издадени от отделните доставчици. Доставчиците "Стило къмпани" ЕООД, "Алекс 03" ЕООД и "Рай пи 611" ЕООД са издали фактури, имащи за предмет доставка на родово определени вещи: анцузи, спортни гащета, спортни потници, тениски, спортни екипи, кецове и маратонки. В хода на ревизионното и съдебното производство за удостоверяване на тези доставки са представени единствено фактурите и доказателства за плащане в брой по част от тях. Съдът е приел, че тези доставки не са реално извършени, тъй като сделките са оформени само документално, като не се установява фактическо приемане и предаване на стоките. Този извод е съответен на фактите по делото, както и на приложимия закон. Основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. В конкретния случай, предмет на фактурите са родово определени вещи, за които следва да бъде доказано реално прехвърляне на правото на разпореждане с тези вещи. При спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно съхраняването, транспортирането, предаването и получаване на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя, което в случая не се установява. По отношение на доставките с предмет услуги от "Ти ес Ви Консулт" ЕООД - презентация на ПФК Левски, "Ноникс Н" ЕООД - изработка на носещи конструкции, "Ники фор ник мениджмънт" ЕООД - телевизионна реклама за 1 г., "Нади експрес 08" ЕООД - медийна реклама по договор и "Велс трейдинг" ЕООД - интернет реклама по договор, съдът правилно е възприел извода на приходната администрация за нереалност на доставките, тъй като освен фактурите, не са представени други доказателства. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, не са ангажирани доказателства за реалното извършване на услугите - за вида и местоположението на конструкциите, вида и условията на рекламите, в какво се изразяват същите, в кой часови пояс се излъчват, по кои медии и т. н. В допълнение следва да се отбележи, че фактурите с предмет "медийна реклама по договор" и "интернет реклама по договор", при липсата на представени договори към същите, не отговарят на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Непълнотата на фактурите възпрепятства възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В този смисъла е Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 на СЕС, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, в което се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В хода на съдебното производство досежно останалите спорни доставки са били представени фактурите и доказателства за плащане по тях по банков път, поради което е отпаднало основанието за отказ от приспадане на данъчен кредит на основанието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. За фактурата, издадена от "НКГ" ЕООД с предмет "облепване на витрина на офис" и за фактурата, издадена от "Енко сервиз" ЕООД с предмет "монтаж тел. постове, инсталиране и програмиране", съдът не е установил реалност на доставките, поради непредставяне на каквито и да е други документи, освен фактурите. При така установената липса на реални доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от горепосочените дружества, законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата, както в частта по ЗДДС, така и за установените задължения по ЗКПО. За признаването на данъчен кредит по ЗДДС, а така също и за целите на ЗКПО, е от значение да се докаже реалността на доставките. Съответно неоснователно ревизираното дружество е отчело като разход стойността на стоките и услугите, предмет на фактурите и от тук неоснователно е намалило финансовия резултат. В тази хипотеза, правилно ревизиращия орган е приложил разпоредбата на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани, каквито се явяват фактури, неотразяващи вярно стопанските операции. Предвид горните мотиви, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против ревизионния акт за установени данъчни задължения по фактурите, издадени от "Стило къмпани" ЕООД, "Алекс 03" ЕООД и "Рай пи 611" ЕООД "Ти ес Ви Консулт" ЕООД, "Ноникс Н" ЕООД, "Ники фор ник мениджмънт" ЕООД, "Нади експрес 08" ЕООД, "Велс трейдинг" ЕООД, "НКГ" ЕООД и "Енко сервиз" ЕООД, оспореното съдебното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решението на СЕС по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, тъй като същото е неотносимо към главните факти по настоящия спор. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради нарушения на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Настоящият случай не е такъв, тъй като не е доказана реалността на преките доставки, а фактическата преценка за осъществяването на този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на национална процесуална автономия, е в компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване. Относно фактурите, издадени от "Б. Л. Лизинг" АД за продажба на товарни автомобили, съдът правилно е приел, че наличието на влязъл в сила акт за прихващане или възстановяване, не е пречка за установяване на задължения за ДДС за същия период чрез извършване на ревизия на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Правилно са установени вида и категорията на автомобилите - товарни автомобили, категория № 1. Съдът е потвърдил ревизионния акт в тази му част с мотива, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за какво се използват автомобилите и как е осчетоводено тяхното придобиване, за да се приеме, че са предназначени за последващи облагаеми доставки, осъществявани от дружеството. За установяване на тези обстоятелства, пред настоящата съдебна инстанция се представят документи относно осчетоводяването и заприходяването на автомобилите в предприятието на жалбоподателя, както и справки и пътни листи, установяващи целите за които се използват автомобилите. Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационният съд не може да извършва за първи път фактически установявания въз основа на новопредставените доказателства и извежда правни изводи въз основа на същите. Посочените документи са важни и следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд, предвид тълкуването, дадено в Решение от 16 февруари 2012 по дело С-118/11 на СЕС, съгласно което следва да се счита, че даден автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването му и икономическата дейност на лицето. Съгласно посоченото решение, чл. 168, буква "а" от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува така, че ако даден автомобил е придобит от данъчнозадълженото лице в това му качество и е включен изцяло в имуществото на предприятието на лицето, то дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди или за нуждите на персонала, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка. С оглед на изложените мотиви, оспореното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт, установяващ задължения по ЗДДС и по ЗКПО по фактурите, издадени от "Б. Л. Лизинг" АД, следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане е необходимо съдът да извърши фактическа преценка на представените пред настоящата инстанция доказателства и при необходимост да допусне съдебно-счетоводна експертиза. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски в полза на дружеството - жалбоподател, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част от жалбата, което определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 786,87 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,