Решение № 4113 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14155/2009 г.

Решение № 4113 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14155/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йорданка Стоименова Сагаритчи срещу решение от 13.05.2009 г. по адм. дело № 3020 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-А състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 146 от 22.04.2005 г. на началника на Митница - София, потвърдено с решение № Й-7 от 11.07.2005 г. на директора на РМД - София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - директорът на Агенция "Митници" и началникът на Митница - Столична, не се представляват и не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение, Софийският градски съд е установил, че с митническа декларация ЕАД № 5000/4-54315 от 2002 г. жалбоподателката е оформила митнически режим внос за пътнически автомобил марка "Опел-Кадет". Към митническата декларация е бил приложен договор за покупко-продажба с изготвена върху него декларация на износител за произход от ЕС, с оглед на което за внесения автомобил е ползвана преференциална митническа ставка 0% съгласно МТ на РБ за 2002 г.. Съдът е констатирал, че при извършена повторна проверка на основание чл. 84 ЗМ във връзка с чл. 32 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна (ЕСА), Агенция "Митници" е отправила запитване до германската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. В отговор на запитването е установено, че декларацията за преференциален произход, изготвена върху процесния договор за покупко-продажба, не може да бъде основание за ползване на преференциално тарифно третиране на стоката по чл. 21 от Протокол 4 към ЕСА, тъй като е установено, че посоченият продавач не е изготвил и подписал договора и декларацията за произход. По делото са представени три броя писма на германските митнически власти, от които се установява, че господин Георг Хирш не е издавал и подписвал този договор за продажба с декларация за произход и става въпрос за фалшификация. Тези констатации, според съда, не са оборени от жалбоподателката, включително и чрез впоследствие представения сертификат за движение EUR. 1 № С 445545 от 08.11.2004 г. Съдът е приел, че е недопустимо опровергаването на официалния документ на чуждестранната митница, който е пълно доказателство за потвърдените от длъжностното лице обстоятелства. Още повече, че сертификатът EUR. 1 не е представен на митницата заедно с митническата декларация за внос, а впоследствие. Решението е правилно. При безспорно установената фактическа обстановка и въз основа на приложимата нормативна уредба първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи, които настоящата инстанция споделя. По делото са представени три броя официални писма на германските митнически власти, от съдържанието на които се установява, че лицето Георг Хирш не е издавало и подписвало процесния договор за покупко-продажба ведно с изготвената върху него декларация за произход. Следователно тази декларация не доказва произход на лекия автомобил от ЕС и не може да бъде основание за ползване на преференциално тарифно третиране по чл. 21 от Протокол 4 към ЕСА. Този извод не се променя и от представения от жалбоподателката сертификат за движение EUR. 1 № С 445545 от 08.11.2004 г., който в случая също не се явява доказателство за преференциален произход на внесения лек автомобил, тъй като последното обстоятелство е опровергано от обсъдените по-горе писма на германските митнически власти. Още повече, че сертификатът за движение EUR. 1 е следвало да бъде представен пред митническите органи, пред които стоката е представена за митническо оформяне, а не впоследствие. В случая това не е направено своевременно, поради което представеният сертификат не може да опровергае констатациите на германските митнически власти, които по официален ред опровергават преференциалния произход на стоката. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски, също и на ответника, тъй като той не се е представлявал пред касационната инстанция и не е депозирал такова искане. Водим от горното, Върховният административен съд - I-А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК