Решение № 13718 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2016 г.

Решение № 13718 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2226/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Цифрови системи" ООД, представлявано от управителя Д. С., от гр. В., чрез процесуалния си пълномощник, за отмяна на влязлото в сила Решение № 178/30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 213/2015 г., по описа на Административен съд - С., на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Поддържа се, че така постановеното решение противоречи на Решение № 63/05.06.2015 г. постановено по адм. дело № 259/2014 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на първия е отменено писмо изх. № ДК-04-173-01-495/11 ноември 2014 г. на началника на РДНСК-ЮЦР. Ответникът - началникът на РДНСК-ЮЦР, чрез пълномощника му, ст. юриск. А. К.-П., оспорва искането за отмяна, като неоснователно, и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото, настоящата инстанция взе предвид следното: Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането се твърди, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на предходно такова. Според искателя и двете решения са с идентичен предмет - отхвърляне на искане от "Цифрови системи" ООД за отмяна на Разрешение за строеж № 81/09.07.2014 г., издадено от главния архитект на община С., в частта му относно определяне категорията на строежа, между едни и същи страни, за едно и също искане и основание, но са разрешени различно, което налага отмяна на второто, като противоречащо на предходното. Искането е неоснователно: От приложеното влязло в сила Решение № 63/05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 259/2014 г. по описа на Административен съд - С., се установява, че с него, по жалба на "Цифрови системи" ООД, съдът е отменил писмо № ДК-04-173-01-495/11.11.2014 г., на началника на РДНСК - ЮЦР, издадено в отговор на жалба от "Цифрови системи" ООД срещу Разрешение за строеж № 81/09.07.2014 г., издадено от главния архитект на О. С., в частта му относно определяне категорията на строежа. В мотивите на това съдебно решение е записано изрично, че административният орган не се е произнесъл в предписаната в закона форма - мотивирана заповед, а с писмо, като преписката е върната на началника на РДНСК - ЮЦР, за произнасяне с мотивирана заповед по реда на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. С процесното влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалбата на "Цифрови системи" ООД срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-53/13.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 81/09.07.2014 г., издадено от главния архитект на община С., в частта му относно определяне категорията на строежа. От изложеното става ясно, че предметът на оспорване по двете дела е различен. Предходното решение по адм. д. № 259/2014 г., по описа на Административен съд - С. има за предмет писмо № ДК-04-173-01-495/11.11.2014 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, издадено в отговор на жалба от "Цифрови системи" ООД срещу Разрешение за строеж № 81/09.07.2014 г., издадено от главния архитект на община С., в частта му относно определяне категорията на строежа, докато решението по адм. дело № 213/2015 г. по описа на Административен съд - С. има за предмет заповед № ДК-10-ЮЦР-53/13.07.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 81/09.07.2014 г., издадено от главния архитект на община С., в частта му относно определяне категорията на строежа. Това са два различни предмета на обжалване, между които няма идентичност. Поради това двете решения, противно на становището на дружеството - искател, нямат за предмет един и същи административен акт. За да е налице хипотезата по чл. 239, т. 4 от АПК, е необходимо наличието на пълно тъждество в предмета на постановените съдебни решения, освен тъждество между страните и искането. Процесните съдебни решения нямат такова тъждество, тъй като имат за предмет различни актове, а не един и същи административен акт, въпреки че страните и искането са еднакви. В този смисъл е и ТР № 6 по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ОС на съдиите от ВАС. Поради отсъствие на предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото основателно е искането на началника на РДНСК - ЮЦР, чрез пълномощника му, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето извънинстанционно производство. Тези разноски, определени по чл. 9, ал. 4, вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 450 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,