Решение № 12131 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2015 г.

Решение № 12131 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14116/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. С. и Н. К. С., двамата от гр. Д., чрез процесуалният им представител - адв. Пейковски, против решение № 177/28.10.2015 г. по адм. дело № 155/2015 г. на Административен съд - С., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: М. А. Р., Р. Г. Р. и Е. Г. Р., всички от гр. Д., чрез пълномощника им - адв. Маринова, в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция. Останалите ответници - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът: кмета на община-Д., редовно призован също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С определение № 2865/9.03.2017 г. по адм. д. № 9996/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на втора колегия, е прието, че касационната жалба е допустима, поради което е отменено прекратителното определение по настоящето дело на 3-членния състав на ВАС, второ отделение, и делото е върнато на същия за продължаване на съдопроизводствените действия по тази жалба. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-С. е отхвърлил жалбата на Р. С. и Н. С., против Заповед № РД-09-191/22.05.2015 г. на кмета на община-Д., с която на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрено частично изменението на ПУП-ПЗ с предвиждане на допълващо застрояване в УПИ XXV, кв. 91 по плана на гр. Д., като неоснователна. Съдът е установил, че допълващото застрояване - предмет на оспорения ПУП предвижда нова постройка от североизточната страна на основната сграда в УПИ XXV, до вътрешната граница с УПИ IX-1177, покриваща калканната стена на съществуващата в последния УПИ сграда, както и нова постройка от южната страна на основната сграда, отстояща на 3 м. от границата със съседния УПИ IX и до границата с УПИ X, при условията на свързано застрояване. Според него оспореният ПЗ на двете сгради, представляващи допълващо застрояване в УПИ XXV, е законосъобразен, тъй като е съобразен с изискванията на чл. 42-47 ЗУТ и на Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, относно дължината на калканните стени, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Предмет на оспорения ПУП-ПЗ са сгради на допълващото застрояване в УПИ XXV, кв. 91 по плана на гр. Д., които не са предвидени с действащия подробен устройствен план на гр. Д. от 6.10.1980 г., изменен със заповед № 101/14.03.2003 г. на кмета на община-Д.. В тази хипотеза чл. 41, ал. 2 ЗУТ предвижда, че допълващото застрояване се допуска с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ, издадена от главния архитект на общината, като допуснатото по този начин застрояване се отразява служебно в действащия ПУП. А съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ /ред. Д. в. бр. 82/2012 г. в сила към датата на издаване на заповедта/ за строежи по чл. 41, ал. 2 ЗУТ, издаването на виза е задължително. Без да обсъди тези материалноправни разпоредби и в отсъствие на доказателства за наличие на допълващо застрояване в хипотезата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ, съдът е извел погрешни правни изводи. Преди всичко съдът е следвало да установи приложимия ред за допуснатото застрояване, с оглед характера на сградите - дали същите са такива на допълващо застрояване по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ или представляват сгради на основното застрояване, предвидени с действащия ПУП-ПРЗ на гр. Д.. По делото липсват каквито и да са доказателства за постройката от североизточната страна на сградата на основно застрояване в УПИ XXV, освен това, че е допряна до нея и че покрива калкана на основната жилищна сграда в съседния УПИ IX-1177. Липсват доказателства за етажност, РЗП и височина на тази сграда, както и за предназначението й, с оглед преценката дали се касае за основно застрояване или допълващо. Ако е допълващо, както е прието от съда, не е изследвано спазването на максимално допустимата височина на покрива при калканната стена от 3,6 м., съгласно чл. 46, ал. 2 ЗУТ, както и това, че калкана й не покрива сграда на допълващо застрояване в съседния имот, а на основно застрояване. При положение, че е приел наличието на допълващо застрояване като предмет на оспорения ПУП-ПЗ, съдът е бил длъжен да установи спазването на устройствените показатели зададени с действащия ПУП на гр. Д. - изискване по чл. 41, ал. 3 ЗУТ, което не е установено и на което касаторите основателно се позовават в касационната си жалба. В графичната част на оспорения план, копирана от вещото лице на стр. 113 към заключението му, е посочена устройствената зона за квартала и някои от показателите за застрояване по влезлия в сила ПУП за кв. 91 на гр. Д., но не е извършена проверка дали с новопредвиденото допълващо застрояване тези устройствени показатели са спазени по отношение на УПИ XXV. Посочените пропуски са в резултат на процесуално бездействие на съда и неизпълнение на служебното начало за събиране на доказателства и за установяване на обстоятелства, за които страните не сочат доказателства - чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. При отсъствие на данни за тези правно - релевантни факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорения план се явяват неправилни. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане съдът следва да назначи СТЕ за изясняване на всички обстоятелства, посочени по-горе, относно вида и характера на предвиденото с оспорения план допълващо застрояване в УПИ XXV, параметрите на двете сгради - височина, етажност, РЗП, характера на сградите, чийто калкан покриват, както и спазване на устройствените показатели по действащия ПУП спрямо УПИ XXV. Едва тогава съдът би могъл да извърши преценка относно законосъобразността на оспорения ПУП-ПЗ, вкл. и спрямо императивната норма на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 41, ал. 2 ЗУТ. По искането за разноски дължи произнасяне първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение