Решение № 6682 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2016 г.

Решение № 6682 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. М. против решение № 268 от 8.01.2016 г., постановено по адм. дело № 201/2015 г. по описа на Административен съд гр. С. Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата - Д. К. Н., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 1/27.04.2015 г. на кмета на община М., с която на Д. К. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение като държавен служител на длъжност "секретар" на община М.. За да постанови този резултат Административен съд гр. С. Загора приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но същата е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалният закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват. В същата органа се е позовал на протокола от 14.04.2015 г. от заседанието на дисциплинарният съвет, в който са изведени общо пет дисциплинарни обвинения за нарушения обуславящи наложеното наказание. Тези нарушения не са конкретизирани, а както правилно посочва първоинстанционния съд представляват неясни, общо формулирани твърдения за извършени деяния, които не са индивидуализирани от обективна и субективна страна нито в заповедта, нито в други съпровождащи документи, без да е посочено кога са извършени нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и в какво конкретно се изразяват същите. От заповедта и протокола на дисциплинарния съвет не става ясно в какво се изразяват конкретните нарушения на служебната дисциплина, допуснати от служителката. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от Д. Н. нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се установи спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. за налагане на дисциплинарното наказание, както и нарушава правото на защита на държавния служител. Независимо от това, предвид факта, че със заповед на дисциплинарно наказващият орган от 27.02.2015 г. се обединяват три дисциплинарни производства, образувани съответно на 23.08.2012 г., 24.08.2012 г. и 25.09.2012 г. и имайки предвид, че за периода от 2012 г. до датата на издаване на заповедта - 27.04.2015 г. Н. е ползвала отпуск по болест 442 дни или около 1 г. и три месеца, то към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е изтекъл преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 вр ал. 3 ЗДСл. за налагане на наказанието. Посоченото нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай, което също е основание за отмяна на оспорената заповед. Констатираните пороци на административният акт и подробно посочени по-горе са достатъчно основание за неговата отмяна, а нарушението на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 нарушават правото на защита на служителя и поставят в невъзможност съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е правило, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди О. М. да заплати на Д. К. Н. направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,