Решение № 50338 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2021 г.

Решение № 50338 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. Настоящият състав е постановил решение № 50194/31.10.2022 г. в производство по чл. 290 и сл. ГПК. С молба с вх. № 509056 от 10.11.2022 г. Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) иска от ВКС да допълни решение № 50194/31.10.2021 г. в частта му за разноските, като намали размера на присъдените от САС съдебно - деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2 319. 44 лева, до размер, съответстващ на уважената част от исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване (не сочи точен размер). Ответникът по касационното дело Т. Н. П. не е подал отговор на молбата. По основателността на искането на ПРБ: ПРБ основава искането си на твърдение, че като е намалил присъденото от Софийския апелативен съд (САС) обезщетение от 40 000 лева на 25 000 лева, в съответствие с този намален размер на обезщетението, ВКС е следвало да намали и присъдените от САС съдебно - деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2 319. 44 лева и в този смисъл е налице основание за допълване на решението в частта му за разноските. С молбата на ПРБ всъщност се твърди, че жалбата на ПРБ е поставила във висящност въззивното решение и в частта за разноските. С първоинстанционното и с въззивното решение са присъдени разноски на ищеца и за частта от иска, която е отхвърлена от ВКС. Общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 78 ГПК, регламентиращ присъждането на разноските за производството по делото, е че същите се присъждат спрямо крайния изход на делото. Следователно ПРБ твърди, че ВКС не се е произнесъл по целия спорен предмет, а не по разноските, които е присъдил за касационното производство, и искането на ПРБ е с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК, а не с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок от постановяване на решението. С решението си настоящият състав на ВКС се е произнесъл по основателността на жалбата на ПРБ за намаляване на размера на присъденото обезщетение по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Настоящият състав на ВКС е приел, че касационната жалба на ПРБ е основателна, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в една част - с която искът Т. Н. П. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 25 000 лева до присъдения от САС размер 40 000 лева, отменил е въззивното решение в тази част и е постановил друго, с което е отхвърлил иска в тази част, а в останалата част е приел, че решението е правилно и го е оставил в сила. Относно разноските настоящият съдебен състав на ВКС е приел, че Прокуратурата не претендира разноски. С оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав е намерил жалбата за основателна и я е уважил), искането на ответника Т. Т. за присъждане на разноски е прието за неоснователно. Поради това настоящият съдебен състав е приел, че разноски не следва да се присъждат. При нов прочит на касационната жалба настоящият съдебен състав не установи с нея въззивното решение да е обжалвано в частта за разноските (в частта, с която ПРБ е осъдена от въззивния съд да заплати на ищеца, чийто иск е уважен, направените от него разноски за въззивната и /или за първата инстанция). Такова искане не се съдържа нито в изложението на жалбата, нито в искането до ВКС (в петитума на жалбата). ВКС се произнася по правилността на въззивното решение само в обжалваната му част. Съответно, при допускане на касационно обжалване настоящият състав не е обсъждал, нито допуснал обжалване на въззивното решение в частта за разноските. Поради което и не е следвало да проверява правилността на въззивното решение в тази част и да се произнася по нея. Настоящият състав се е произнесъл по цялото искане на ПРБ. Поради което решението му не е непълно и искането за допълването му е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 250 ГПК съдът