Решение № 12392 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на БАРАЖ М ЕООД, чрез адв. Терзиева, срещу решение 29273 от 07.09.2025 г., постановено по адм. дело 2259/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22222523000527-091-001 от 25.09.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - София, в частта потвърдена с решение 1789 от 20.12.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДОО по КСО за осигурители 24 337.90 лв. и лихви 13 768.23 лв., за УПФ по КСО за осигурители 7 015 лв. и лихви 3 935.74 лв., вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители 13 118.68 лв. и лихви 7 472.98 лв. за периодите от 01.12.2015 г. до 31.12.2020 г. и дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че през ревизирания период БАРАЖ М ЕООД не е било длъжно да начислява и удържа суми за осигурителни вноски за ДОО,УПФ и ЗОВ, по сключени с физически лица граждански договори, само поради факта, че са частни писмени документи, които противоречат на официални данни в информационните масиви на НАП - подадени декларации по осигуряване от други осигурители за същите физически лица. С подписани от физическите лица декларации, те са декларирали пред БАРАЖ М ЕООД, при сключване на конкретен граждански договор, че към момента на подписване на договора съответното лице не получава доходи от трудови, извънтрудови и приравнени на тях дейности, не се осигурява на друго основание и при промяна на обстоятелствата, лицата са задължени да уведомят дружеството своевременно. Според касатора представените декларации са достатъчни да послужат като основание за неначисляване на суми за осигурителни вноски на ревизираното лице. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с заключението на приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), която не е обсъдена от съда. Иска решението да бъде отменено, включително и в частта за разноските и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л. 22). Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП София, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 221.84 лв., съобразно представен списък (л. 21). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна по делото, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против РА Р-22222523000527-091-001 от 25.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с решение 1789 от 20.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДОО по КСО за осигурители 24 337.90 лв. и лихви 13 768.23 лв., за УПФ по КСО за осигурители 7 015 лв. и лихви 3 935.74 лв., вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители 13 118.68 лв. и лихви 7 472.98 лв. за периодите от 01.12.2015 г. до 31.12.2020 г. По делото не е имало спор по фактите, а спорът е бил дали законосъобразно са начислени задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване върху възнаграждения, изплатени от ревизираното лице по граждански договори, които след приспадане на нормативно признатите разходи са по-малки от минималната работна заплата за страната, при положение че за същите лица безспорно е установено, че са били осигурявани на друго основание. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че от справки в базата данни на НАП безспорно е установено, че за периодите на изплащане на възнагражденията по гражданските договори, физическите лица са били осигурявани на друго основание по трудов договор. Съдът е обсъдил приложимите нормативни разпоредби и е приел, че въпреки, че на ревизираното лице не е била известна информацията от регистрите на НАП, то не е освободено от задължението за внасяне на дължимите осигуровки. Направен е извод, че в случая не се касае за граждански правоотношения, в които добросъвестността или незнанието могат да освободят задълженото лице - осигурител от следващото се от императивна законова норма, щом са налице предпоставките за възникване на публичното задължение. За неоснователно е прието възражението на дружеството, че щом изплатените възнаграждения са под минималната работна заплата, не възниква задължение за осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е посочил, че това възражение се основава на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, но в случая органите по приходите са установили по данни от регистрите на НАП, че лицата са били осигурени на друго основание (трудови договори) през съответните месеци. Направен е извод, че при тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, съгласно която осигурителни вноски се дължат независимо от размера на възнаграждението. Съдебното решение е правилно. Изводите на първоинстанционният съд, като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Фактите по спора са установени и не са спорни , а съответно на тях са и направените обосновани правни изводи. Административният съд правилно е очертал спорния въпрос между страните, а именно дали законосъобразно са начислени задължителни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО върху възнаграждения, изплатени от ревизираното лице по граждански договори, които след приспадане на нормативно признатите разходи са по-малки от минималната работна заплата за страната, при положение че за същите наети физически същите е установено, че са били осигурявани на друго основание. По делото не е било спорно, че към всеки граждански договор е приложена декларация, с която всяко лице е декларирало, че не получава доходи от трудови, извънтрудови и приравнени на тях дейности, както и не е осигурено на друго основание. Декларациите са адресирани до БАРАЖ М ЕООД във връзка с изплащане на хонорар по граждански договор за почистване и е конкретизиран вида, след което са положени дати и подписи. Не е било спорно и обстоятелството, че след извършена служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че същите физическите лица за същите периоди са били осигурени по трудови договори при други работодатели, въпреки че в протоколите и декларациите са заявили обратното. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващия извод на административния съд, че в случая добросъвестността и незнанието на ревизираното лице, че лицата са осигурявани и на друго основание от други работодатели, не освобождава дружеството от задължението да внесе осигурителни вноски, във връзка с сключените граждански договори. Нормата на чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО е императивна. Когато са изпълнени условията в хипотезата й, а именно: лицето е осигурено на друго основание, осигурителни вноски се дължат върху възнаграждението от гражданския договор, независимо от неговия размер. Няма съмнение, че БАРАЖ М ЕООД е задълженото лице за процесните публични задължения. Обоснован и законосъобразен е изводът на административния съд, че задължението за заплащане на осигуровки е обективно, следва по силата на закона и незнанието на определени факти от страна на осигурителя не го освобождава от задължението за внасяне на осигурителни вноски. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключението на приетата по делото ССЕ. Съдът подробно е обсъдил изводите на вещото лице и е приел, че заключението на вещото лице единствено констатира, това, което ревизираното лице е направило - обосновава се с частни документи (декларациите на наетите по граждански договори пред ревизираното дружество), които съхранява при себе си, за да не начисли и плати осигуровки. Неоснователно е и оплакването на касатора, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 40 ЗЗО. Правилно е посочено от административния съд, че чл. 127, ал. 1 КСО изисква внасяне на вноски за УПФ за лицата, родени след 31.12.1959 г., а чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЗО предвижда здравноосигурителни вноски върху същата база и в същите срокове като КСО. По делото не е установена някоя от хипотезите, които освобождават ревизираното лице от задължението му да внесе осигурителни вноски, във връзка с някое от физическите лица, с което дружеството е сключило граждански договор. Касаторът не се посочват конкретни лица, за които не се дължат осигурителни вноски, а единствено твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 40 ЗЗО. По делото не е установено, наличието на предпоставките на чл. 40, ал. 5 ЗЗО по отношение на някое от физическите лица, поради което оплакванията на касатора, че лицата е следвало да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 ЗЗО е неоснователно. Изложените в касационната жалба доводи в тази насока са теоретични и не са приложими за настоящия случай. В случая правилно е приложена нормата на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви а в ЗЗО, по отношение на установените задължения за осигурителни вноски, във връзка с гражданските договори, сключени от ревизираното дружество с физически лица. По тези съображения обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора пороци и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 221.84 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение