Решение № 3287 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6887/2016 г.

Решение № 3287 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6887/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "ПС - България" ООД - гр. С. против Решение № 8170/19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10253/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2191109116/12.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1809/25.07.2012 г. на директор Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който му е отказано право на данъчен кредит и са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 117 951,96 лева, ведно със съответните лихви и корпоративен данък по ЗКПО за периода 2008 - 2010 г. в общ размер на 40 567,42 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место, касатора оспорва извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, в частта по ЗКПО, с твърдения, че неправилно съдът приел за установен финансов резултат на дружеството за ревизираните периоди този посочен в РА, без да се съобрази със заключението по назначена ССчЕ, което установило различен финансов резултат само въз основа на вписаните като разходи суми за съответния период, а не на база пълния размер на сумите, посочени във фактурите, за които са установени нереални доставки. На второ место, касатора оспорва извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, в частта по ЗДДС с твърдения, че по делото било установено, че ревизираното дружество е продало част от материалите, получени и заприходени по сделките с доставчиците, за които му е отказано право на данъчен кредит. Счита, че неправилно съдът е приел, че тези материали не са доставени след като било установено, че в последствие са продадени. Отделно от това счита, че по делото не е доказана данъчна измама, поради което се позовава на практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно които правото на данъчен кредит не следва да му бъде отказано. В заключение се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2191109116/12.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1809/25.07.2012 г. на директор Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "ПС - България" ООД е отказано право на данъчен кредит и са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 117 951,96 лева, ведно със съответните лихви и корпоративен данък по ЗКПО за периода 2008 - 2010 г. в общ размер на 40 567,42 лева, ведно със съответните лихви. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "ПС - България" ООД срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 3 620,38 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, както и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изложил е подробни аргументи въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА. В частта по ЗДДС, съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит, доколкото не е доказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги. В тази насока, съдът е посочил, че наличието само на фактура, касов бон и счетоводното им отразяване при получателя не може да обоснове извод за реалност на фактурираните доставки. В този смисъл е цитирал и редица решения на СЕС, както и практика на ВАС. В частта по ЗКПО, съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. В този смисъл е цитирал и относима практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадена фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки и услуги са били извършени. Наред с изложеното, в случая е било безспорно установено, че доставчиците не са открити, с влезли в сила РА са им установени задължения за ДДС в особено големи размери и същите са дерегистрирани по инициатива на органа по приходите. В хода на ревизионното производство е установено също, че по образувано наказателно производство, по - голямата част от управителите на доставчиците дават показания, че дружествата - доставчици нямат реална стопанска дейност, намерените и приложени към наказателното производство договори, приемо-предавателни протоколи, фактури, справки - декларации и дневници към тях, са изготвени без знанието или съгласието на управителите или упълномощени от тях лица, а посочените в тях търговски сделки не са извършвани. Тези факти не се оспорват от касатора, както и факта, че по настоящото дело липсват представени доказателства от страна на ревизираното лице за предаване и извършване на фактурираните стоки и услуги. Неоснователен е довода на касатора, че реалността на доставките се доказва с последващата реализация на стоките, получени по спорните доставки. От една страна по делото не са събрани доказателства за последваща реализация на стоки по спорните доставки. Този факт само се твърди в касационната жалба, но не се установява със събрани по надлежния ред писмени доказателства или заключения по назначени експертизи. От друга страна, трайно застъпено становище в практиката на съдилищата е, че дори да е доказан факта на последващата реализация на стоки, само по себе си това не обуславя извод за реалност на фактурираните доставки от преките доставчици на получателя по фактурите. Предаването на стоките по пряката доставка и извършването на услугите следва да се установява при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Обоснован е извода на съда, че по делото не е доказано предаването на стоките и извършването на услугите по преките доставки, поради което законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по посочените в РА фактури. В частта по ЗКПО, правилно съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък, ведно със съответните лихви. Неоснователен е довода на касатора, че неправилно е установен финансов резултат на дружеството за ревизираните периоди, без да се съобрази заключението по назначена ССчЕ, което установило различен финансов резултат. За да установи различен финансов резултат на дружеството по години, експертизата е отговорила на поставената от ревизираното лице задача по т. 4, след като е изчислила стойността на заскладената и изписана стока при ревизираното лице по доставчици, както и стойността на останалата непродадена стока и след като е приела, че непродадената стока не е разход по смисъла на счетоводната отчетност. Настоящата инстанция счита, че така поставената задача на ССчЕ е ирелевантна за спора. В случая касатора не спори относно факта, че увеличението на финансовия резултат на дружеството с РА е на база отчетените разходи по фактури, за които е установено, че не документират реални стопански операции, но счита, че неправилно финансовия резултат на дружеството за съответните периоди е увеличен с пълния размер на сумите, посочени във фактурите, вместо само с разликата в стойността на заскладената и изписана стока при получателя. Доколкото не се установява реалност на фактурираните доставки, то правилно с РА е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, които представляват стойността на фактурираните доставки. Без значение е факта, че при ревизираното лице има заскладена, изписана или непродадена стока от вида на фактурираната, след като е безспорно установено, че реални доставки на стоки и услуги, за които са осчетоводени разходи по фактури - няма. След като няма реални доставки по процесните фактури, са налице сочените в РА основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. От друга страна и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна, поради което "ПС - България" ООД - гр. С. следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 3 620,38 лева и за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение