Решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2008 г.

Решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). И. С. И. от гр. В. обжалва и иска да се отмени Решение № 643 от 8.06.2007 г. по гр. въз. д. № 1859/2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 251 от 14.04.2006 г. по гр. д. № 51/99 г. на Варненския районен съд по извършване на делбата между страните по делото. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.) В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпил писмен отговор от ответника по касационна жалба - Т. И. По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложени на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд действувайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд по извършване на делбата на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи също е приел, че имотът е неподеляем и законосъобразния способ по извършване на делбата, при лисата на заявени претенции за възлагане, е изнасянето му на публична продан. Решението на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Същото е постановено в пълно съответствие с материалния закон и установените по делото факти, не е допуснато нарушение на чл. 76 ЗН и чл. 75, ал. 2 ЗН, чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.). С влязло в сила решение от 28.11.2002 г. по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент № 13 гр. В., със застроена площ 78.64 лв. ведно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, между Т. В. И. и И. С. И., при равни права. Т. В. И. е дъщеря и единствен наследник на В. С. И., брат на И. С. И. Имотът, предмет на делбата АПАРТАМЕНТ в гр. В., според решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.) е наследствен, останал след смъртта на родителите на В. С. и И. С., като е прието, че сключеният през 1992 г. между двамата договор за доброволна делба, по силата на който имотът е получен в дял и изключителна собственост от И. С. И., е нищожен поради неспазена форма като съставляващ договор за дарение. При липсата на претенции по възлагане и категорични данни за неподеляемост на жилищния имот, правилно, обосновано и законосъобразно, делбата е извършена чрез изнасянето му на публична продан. Поддържаните доводи на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушение на процесуалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е отказал участие на С. И. С., дъщеря на И. С. и приобретател на процесния апартамент по НА № 104/1997 г., в качеството и на като главновстъпваща страна по см. на чл. 181 ГПК (отм.). Отказът на съда не е обжалван от самата страна, но се релевира като нарушение на процесуалните правила на първата инстанция с въззивната жалба на И. С. Правилно и законосъобразно, въззивният съд е приел, че не е налице хипотеза на главно встъпване по см. на чл. 181 ГПК (отм.) от страна /С. И. С./ със самостоятелни права по отношение на недвижимия имот, предмет на делбата, във втората фаза на делбения процес. Делбеният процес е уреден според ГПК /както в отменения, така и в действащия/ като двуфазно-особено съдебно исково производство. В неговата първа фаза се решава въпроса дали е налице съсобственост по отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и при какви права. Втората фаза на процеса разрешава само и единствено въпроса за начина на ликвидиране на съсобствеността. Доколкото лице със самостоятелни права на собственост конкурира титула за собственост на лицата, между които се развира делбения процес, установяването на носителя на вещното право рамките на иск, заявен по реда на чл. 181 ГПК (отм.) може да бъде разгледано от съда само в първата фаза или в самостоятелно производство по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) или по чл. 108 ЗС. Влязлото в сила решение по допускане на делбата очертава онези предметни и субективни параметри, в който се извършва делбата. Без съгласие на страните и в съответствие с уредената от закона възможност делбата не може да се извърши между лица, който не са били страни в първата фаза. Ето защо обжалваното решение, след като е постановено между страни-лицата, участници в първата фаза на процеса, обвързани със силата на присъдено нещо на решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), е законосъобразно. Извършените процесуални действия на съда по отказа да приеме за разглеждане във втората фаза на делбата иск за собственост, заявен по реда на чл. 181 ГПК (отм.) не са в нарушение на дадените с ТР 1/2004 г. разяснения за защита правата на третите лица в процеса за делба, тъй като правата на С. И. С. не са релевирани своевременни и доколкото биха били засегнати от решението по извършване на делбата, същата разполага със лични права на защита както в изпълнителния процес, така и на самостоятелна искова защита. Нейните права не могат да се релевират като процесуални нарушения от страна в чуждия процес. Неоснователно с касационната жалба е релевиран довод за неправилно приложение на чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.). Съгласно чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.), безсрочно по исков ред могат да се оспорват нищожните съдебни решения. Легално законово определение за нищожност на решението липсва в ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. При данните по делото и конкретно релевираното възражение за нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастието в делбата на С. С., като съсобственик в делбения имот, не може да се приеме довода, че е налице неясно, нито дори порочно волеизявление от страна на решаващия съд. Дори и в хипотезите, когато делбата е нищожна на основания чл. 75, ал. 2 ЗН, това не води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия