Решение № 1769 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2012 г.

Решение № 1769 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3427/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Сливен против решение № 2 от 26.01.2012 г., постановено по адм. дело № 295/2011 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Станимир Стефанов Илиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен е отменил заповед № 1251/14.10.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Сливен, с която на Станимир Стефанов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи и правилника за приложението му. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон е законосъобразен. Дисциплинарното наказание е наложено на държавния служител за това, че същият на 18.08.2011 г. е изискал нови сведения от пострадалия гражданин Румен Димитров по назначена дисциплинарна проверка, инициирана по жалба на Димитров, като в тези сведения последният се отказва от жалбата си срещу служители на РУП - Сливен. Станимир Илиев е превишил правомощията си, тъй като не е оправомощен от началника на РУП да извършва действия по образуваното по жалбата производство, не е определен да участва в състава на комисията по проверката и е оказал давление над пострадалия Румен Димитров за оттегляне на жалбата му. Така описаното дисциплинарно нарушение е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - превишаване на правомощия. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че държавният служител не е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Правилно и с оглед на всички събрани по делото доказателства съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които са съответни на дадените от тях в административното производство сведения и не се опровергават и от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите Василев и Митев са били очевидци на срещата между Станимир Илиев и Румен Димитров в т. ч. и при даване на писмените сведения, с които последния се отказва от жалбата си. С показанията на свидетелите се установява, че срещата на жалбоподателя Станимир Илиев с лицето Румен Димитров е била по инициатива на последния, че тя не е била проведена с цел изискване на сведения във връзка с образуваната дисциплинарна преписка срещу колеги на Илиев, както и че последният не е упражнил физическо или психическо въздействие върху посоченото лице с цел то да оттегли подадената жалба. В този смисъл, не е доказан релевантният факт, на който е основана заповедта, а именно, че Илиев е изискал нови сведения от Румен Димитров по назначената дисциплинарна проверка срещу служители на РУП и че е оказал давление върху него за оттегляне на жалбата. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства и е направил правилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е ценил събраните по делото доказателства в т. ч. и показанията на разпитаните по делото свидетели в тяхната съвкупност и след като единствено свидетелите са били очевидци на срещата между Илиев и Димитров, то не може да бъде установено противоречие между показанията и докладните записки, приложени в административната преписка. Сведенията събрани в административното производство са дадени от лица, които нямат непосредствени възприятия относно случилото се в кабинета на Илиев. Фактът, че съдът не е указал доказателствената тежест на страните съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК в случая не води до извод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, поради което не е била налице необходимост да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,