Решение № 28 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2015 г.

Решение № 28 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенцията за социално подпомагане е подала касационна жалба срещу решението от 17.04.2015 г. по адм. дело № 1080/2013 г. по описа на Административния съд-С. град в частта, в която е осъдена да заплати на И. А. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед № 91-ЗСП-1042/13.12.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", район "Л.", ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г., както и в частта на присъдените разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части. О. И. А. Котрулев е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск в съответната част. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че И. А. К. подал на 16.11.2012 г. молба до директора на дирекция "Социално подпомагане" - район "Л.", с която поискал да му бъде отпусната месечна помощ за задоволяване на жизнено необходими нужди. Със заповед н№ 91 - ЗСП - 1042 от 13.12.2012 г. директорът на дирекция "Социално подпомагане"- район "Л." отказал предоставянето на месечна помощ. С решение № 3950 от 13.06.2013 г. по адм. дело № 615/2013 г. на Административния съд-С. град, влязло в сила на 10.12.2013 г., заповедта била отменена и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане. Според показанията на допуснатия по искане на ищеца свидетел, в периода 2011 - 2012 г. И. К. често посещавал районната социална служба, тъй като се нуждаел от социална помощ, но срещал откази и подигравателно отношение към личността си от страна на служителите в дирекция "Социално подпомагане" - Л., които му влияели затормозяващо. Състоянието му се влошило от това, че е останал без работа и от отношението на социалните работници. От правна страна съдът приел, че искът е частично основателен. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди правото на обезщетение възниква, когато са понесени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност. Според мотивите на съда, в случая законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника били налице. Ръководителят на дирекция "Социално подпомагане", район "Л." издал незаконосъбразен административен акт, като отказал отпускането на социална помощ на ищеца без да изследва имущественото му състояние, а констатирал единствено, че той получава пенсия за инвалидност. Установените от съда пропуски при издаването на заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" кореспондирали с дадените по делото свидетелски показания. Отказът за отпускане на помощ и изявленията на служителите, че ищецът няма да бъде подпомогнат, му причинили стрес, състояние на продължителна несигурност за оцеляването му, напрежение и притеснения, както и накърняване на човешкото му достойнство, които съдът определил като неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Според съда, вредите са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, тъй като не биха били понесени, ако отказът за отпускане на социална помощ не беше направен. Съдът счел за недоказани твърденията на ищеца, че вследствие на незаконосъобразния административен акт той преживял страх за живота и здравето на детето му, непоносима тъга, дискредитация пред държавните служби, общинските и държавни власти, гражданите, близките и приятелите му. Поради това административният съд уважил исковата претенция по справедливост, като присъдил обезщетение за доказаните неимуществени вреди в размер на 500 лева заедно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г., и отхвърлил иска в останалата част за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1000 лева. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания, че решението е немотивирано, както и че в него липсват последователни и логични разсъждения относно събраните доказателства, които не били разгледани в тяхната съвкупност. Съдът неточно приложил материалния закон, при положение, че ищецът не доказал причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и отменения административен акт. Показанията на свидетеля били твърде общи, неконкретизирани и се отнасяли за период извън този, за който е издадена заповедта. Евентуалните вреди за ищеца настъпили не поради административния акт, а от това, че останал без работа. Необоснован бил и изводът на съда, че вследствие на отменения административен акт било влошено психичното му заболяване. В нарушение на материалния закон съдът определил обезщетение, което било твърде завишено. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати поддържаните в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическите си изводи. Разпитаният по делото свидетел е изнесъл достатъчно факти, които сочат на проявлението на негативни емоционални преживявания на ищеца, отразили се върху личността му в още по-голяма степен поради заболяването, което има, както основателно е отбелязъл първоинстанционният съд. Чувството на несигурност, страхът и притесненията за житейското му оцеляване са в пряка причинна връзка с постановения незаконосъобразен отказ за отпускането на социална помощ, чието предназначение е именно е оказването на подкрепа на лица в трудна житейска ситуация и осигуряването на възможност на тези лица да задоволят свои основни жизнени потребности. Като е направил преценка за наличието на законоустановените предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е присъдил обезщетение, административния съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Размерът на определеното обезщетение съответства на критериите за справедливост, които се обуславят от вида и характера на причинените вреди и периода, през който са търпени. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административния съд в осъдителната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения Агенцията за социално подпомагане следва да заплати на адвокат А. Н. Ж. от Адвокатска колегия-С. възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд