Решение № 6619 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2014 г.

Решение № 6619 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Павлина Георгиева, срещу Решение № 296 от 29.05.2014 г. постановено от Административен съд - Монтана (АСМ) по адм. д. № 63/2014 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Асен Йорданов Йорданов, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-120-650/3852 от 21.09.2013 г. (УП), издадено от вр. и. д. изпълнителен директор на ДФЗ и фондът е осъден да заплати на Йорданов направените по делото разноски в размер на 360,00 лв. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с възприетото от съда, че спорното УП е издадено при пълна липса на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Наред с това, съставът на АСМ не е обсъдил в мотивите приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и без основание е счел, че с нея се целят нови фактически установявания едва в хода на съдебното производство. Освен това, недопустимо съдът е извършил инцидентна проверка в съдебното производство на издаден от министъра на земеделието и храните общ административен акт. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който жалбата срещу процесното УП да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Асен Йорданов се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че правилно първоинстанционният съд е приел липсата на фактически и правни основания за постановения отказ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Установено е от първоинстанционния съд, че регистрираният земеделски производител Йорданов е подал общо заявление № 1218041252737 от 10.04.2012 г. при следните заявени схеми и мерки за подпомагане: схема за единно плащане на площ (СЕПП); плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) и мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) - възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. Съдът е посочил заявените за подпомагане с това и последващо заявление земи. Описал е документите, които се съдържат в представената административна преписка, като в заключение е посочил, че е издадено спорното УП, с което на Йорданов е отказано по СЕПП: "... подпомагане за площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването..." и е отказано "изплащането на финансова помощ за разликата между декларирана и установена площ при проверка на място, тъй като кандидатът е заявил площи които не стопанисва..."; по мярка НР2: е отказано "... подпомагане за площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването..." и е отказано "... подпомагане за разликата между декларираната и установената от проверка на място (ПнМ) площ, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него...". Отразил е, че съгласно приложената към УП таблица ответникът е приел, че са декларирани 42,66 ха по мерките за подпомагане СЕПП и НР 2, като е установена площ, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел в размер на 10,54 ха, респективно разлика между декларирана и установена площ на БЗС от 32,12 ха, при процент на наддеклариране 100.00. Въз основа на това на жалбоподателя не е оторизирана сума при исканата такава по СЕПП - 11281,17 лв., а намаленията са в размер на 11281,17 лв., по НР 2 - искана сума 5840,41 лв., а намаленията са в размер на 5840,41 лв., или общо отказано изплащане - 17121,58 лв. Наложени са санкции с това уведомително писмо за бъдещ период в размер от 8493,93 лв. по СЕПП и 4397,42 лв. по НР 2, или общо 12891,35 лв. Въз основа на заключението на СТЕ съдът е приел за установено, че по заявените 6 БЗС данните в СИЗП за физическите блокове и за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. са обновени чрез дешифрация на актуалната цифрова ортофотокарта (дистанционно разчитане) като са извършени и теренни проверки от служители на МЗХ-ОДЗ - Монтана, в качеството им на технически инспекторат на административния орган, но за тези проверки Йорданов не е уведомен. Той или негов представител не е присъствал при извършването им, не е бил уведомяван за резултата и не е имал възможност да представи възражения. Посочил е, че към заключението са приложени цветни снимки на заявените за подпомагане площи по мярка СЕПП и мярка НР2. В частта, в която експертизата дава заключение по правни въпроси, първоинстанционният съд не я е възприел. От правна страна съставът на АСМ е приел, че УП е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения във връзка с изискването за излагане на фактическите и правни основания. Наред с това е направил извод, че при подготовката и издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, довели до постановяването на УП в несъответствие с целта на закона. Изложил е съображения, че Заповеди № РД09-4/3.01.2013 г. и № РД09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните не са влезли в сила и не пораждат правни последици за Йорданов във връзка с неговото заявление за подпомагане по съответните мерки за кампания 2012 г., респективно липсва основание за издаване на УП или най-малкото - липсва основание отказът да се позовава на такава заповед, във връзка с това, че заявените за подпомагане площи не попадали в така одобрения слой. Съдът е приел, че по делото не е установено изпълнението на законовите изисквания за издаването на УП, както и съществуването на фактическите основания, посочени в него. Аргументирал е допуснато нарушение на изискването за форма по причина допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Според съда в УП се съдържа голословна констатация за недопустимост на площите, при липсата на детайлно пояснение относно причините, поради които те са приети като недопустими за подпомагане. Посочил е, че привидният голям обем и формата на обжалвания акт (текст и таблици) всъщност прикрива липсата на мотиви и не позволява да се разберат както фактическите констатации на органа, така и правните основания, дадени в конкретна връзка с фактите. Взел е становище, че в УП е следвало да бъде посочено по какъв начин заявените площи не попадат в специализирания слой и защо се приема, че друга част от тях не се ползват от заявителя-кандидат. Приел е, че липсва запис по отношение на всичките имоти в колона 4 от таблицата във връзка с проведените проверки на място, предвид което съдът е направил извод, че в УП липсват фактически установявания в подкрепа на извода на ответника, че кандидатът-заявител не стопанисва заявените площи. Цитирането на правни норми от приложимите вътрешни нормативни актове и от нормативни актове на ЕС, според съда, по никакъв начин не изяснява начина на формиране на волята на административния орган и правнорелевантните факти. Взел е становище също така, че отказът за изплащане на средства по мерките СЕПП и НР2 и наложените санкции за бъдещи периоди не са мотивирани, нито е обоснован начина на изчисляване на техния размер. Наред с това, първоинстанционният съд е направил извод, че при провеждане на административното производство не са спазени основните права на страните, регламентирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК. Йорданов не е бил уведомен за проверките, не е присъствал на същите и не е бил запознат с каквито и да било доказателства, събрани в административното производство. Това нарушение от своя страна е породило и следващото такова - невъзможността на страната да направи писмени бележки и възражения. Тези нарушения са възприети от съда като особено съществени и даващи основание за отмяна на обжалвания акт, в който смисъл са приети за основателни направените в тази насока възражения. В заключение съдът е посочил, че УП е незаконосъобразно, поради наличие на пороци, представляващи основанията за отмяна по чл. 146, т. 2 - 5 АПК, предвид което жалбата е приета за основателна и спорното УП е отменено, като липсва диспозитив досежно връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне. Предвид изхода на спора на Йорданов са присъдени направените по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Налице са релевираните касационни основания - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяването на необосновано съдебно решение. Първоинстанционният съд не е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт при съобразяване на всички приобщени по делото доказателства, в това число приетото заключение на СТЕ. Описанието на съдържащите се в административна преписка документи в обжалваното решение, без обсъждането им поотделно и в съвкупност, вкл. ведно със заключението на СТЕ, води настоящия състав на извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да обсъди съдържанието на УП в неговата цялост - таблици, в това число тези за формиране размера на финансовото подпомагане и частта от УП за наложените санкции, ведно с пояснителните текстове към тях. При това съдът е следвало да съобрази данните, които се съдържат в останалите документи от административната преписка, картния материал и заключението на СТЕ, което е останало необсъдено в по-голямата си част. Както се посочи, въз основа на него в решението е направено установяване от съда само относно това, че за процесните БЗС данните в СИЗП за физическите блокове и за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. са обновени чрез дешифрация на актуалната цифрова ортофотокарта и са извършени теренни проверки. При това обаче, съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не е взел предвид и не е обсъдил отговора на СТЕ по задача 2 на жалбоподателя и задачата, поставена от ответника, както и по задача 3 и 4, в частта, в която не се правят правни изводи. Това е било дължимо с оглед извършване проверка за законосъобразност на спорното УП на всички основания, в това число относно наличието на фактическите основания за издаването му. Наред с това, следвало е да съобрази, че в преписката се съдържат разпечатки на карти (черно-бели, цветни), а към заключението на СТЕ и снимки, които също е следвало да обсъди при извършване на преценка досежно законосъобразността на акта. Според настоящия състав обжалваното УП съдържа, както правни, така и фактически основания за обективирания в него отказ за финансово подпомагане и налагане на санкции, като съображенията на административния орган могат да се извлекат от самото УП и от документите, намиращи се в административната преписка. За всяка от схемите, по които е кандидатствал Йорданов в УП се съдържат отделни фактически и правни основания за отказ за подпомагане. Посочените там данни в съответните колони (2, 3, 5, 6 и 7) за всяка от мерките относно декларирани площи, площите след разрешаване на двойно заявени такива и след извършени административни проверки, съответно тези за установена площ и разлика между декларирана и установена площ, е следвало да бъдат обсъдени от съда ведно с поясненията към таблиците, които разясняват съдържанието им и документите от преписката. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази и заключението на СТЕ, въз основа на което да направи съответните изводи, респективно да извърши проверка досежно твърдяната от Йорданов незаконосъобразност на оспореното УП. Вместо това решението е мотивирано от фактическа страна с изброяване на документите, които се съдържат в преписката, без въз основа на тях и на заключението на СТЕ да са направени фактически установявания от състава на АСМ относно релевантните факти, както го задължава разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Становището на съда за наличие на несъответствие в акта, предвид липсата на запис по отношение на всички имоти в колона 4 "... във връзка с проведените проверки на място..." не държи сметка за разликата между тях и теренните проверки, за които в заключението на СТЕ е посочено, че са извършени от ОСЗ - Монтана. В мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, и обсъждането им във връзка с възраженията на страните с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението, доколкото в касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необосновано решение е основателно. Това изисква отмяната на съдебния акт и с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК от настоящия съд, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АСМ. При новото разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт, съставът на този съд следва да обсъди всички представени в административната преписка доказателства и заключението на СТЕ поотделно и в съвкупност, на която основа да направи фактическите си и правни изводи. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. На основание гореизложеното и на чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,