Решение № 4089 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2015 г.

Решение № 4089 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Стивасарски климатик" СД, представлявано от управителя Антон Станимиров Стивасарски обжалва решение № 571 от 03.02.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 586/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 011304034/08.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1946/15.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София. В касационната жалба се иска отмяна на отмяна на първоинстанционното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила. Касаторът твърди, че крайните изводи на съда за липса на реални доставки по спорните фактури са в противоречие с доказателствата по делото. Поддържа, че са налице всички кумулативни условия за възникване на правото на данъчен кредит. По доставките на стоки сочи, че имат за предмет родово определени вещи, правото на собственост върху които е прехвърлено чрез предаването им от доставчика на получателя към момента на транспортирането им със собствено транспортно средство на последния. Посочва, че този факт се установява и от представените по приемо-предавателни документи, като необосновано съдът не е кредитирал представените стокови разписки. По доставките на СМР услуги твърди, че е доказан факта на извършването им и тяхното приемане. Подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС се излагат в представени по делото писмени бележки от името на дружеството. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ивайло Иванов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти съгласно чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна: С оспорения пред АССГ ревизионен акт на "Стивасарски климатик" СД са установени задължения по ЗДДС в размер на 103 649.22 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вавилон строй 2008" ЕООД, "Вики Трейд 64" ЕООД, "Еврострой 2008" ЕООД, "Пластстрой груп" ЕООД, "Старт А. Н." ЕООД, "Юнион техникс" ЕООД и "Вас строй ресурс" ЕООД, извън декларирания от лицето ДДС за внасяне в размер на 12 907.16 лева, както и задължения за лихви в размер на 51 704 лева. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. По доставките от "Вавилон строй 2008" ЕООД от фактическа страна е установено, че се касае за отказ на право на данъчен кредит в размер на 5 999.60 лева по 7 фактура, с предмет - доставка на материали - кълчища, ламарина, според съда доставчикът не разполага с кадрова и материална обезпеченост, Представените от ревизираното дружество писмени доказателства - преписи от фактури, пътни листи, свидетелство за регистрация на МПС на името на "Стивасарски климатик" СД, трудов договор на нает шофьор, складови разписки, съдът е обсъдил във връзка със заключението на вещото лице, според което липсата на реквизити в складовите разписки, не може да се установи кой е превозвачът и каква стока е доставена. Кредитирано е заключението на ССЕ и в частта, в която е установено, че поради липса на количествено и стойностно завеждане на стоката в счетоводството на жалбоподателя не може да се проследи дали стоките са предмет на влагане в последващи доставки. По доставките от "Вики трейд 64" ЕООД съдът въз основа на представените писмени доказателства, ревизионен акт на доставчика и заключение на съдебно-счетоводната експертиза е приел, че не установява предаването и получаването на стоките. По аналогични съображения е прието, че не са доказани материалноправните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит в размер на 3 713 лева по пет фактури, издадени от "Старт А. Н." ЕООД, в размер на 34 973.32 лева по фактури, издадени от "Юнион Техникс" ЕООД за доставки на материали, както и в размер на 899.20 лева по фактура № 152/23.12.2009 г. издадена от "Вас строй Ресурс" ЕООД за доставка на ламарина. По тези доставки съдът е обосновал крайния си извод за материална законосъобразност на акта от липсата на доказателства за индивидуализация на стоките, които са определени по своя род. В мотивите на решението е посочено още, че представените по делото копия от фактурите и фискален бон, при липсата на регистрирано фискално устройство за доставчика не са достатъчни да удостоверят наличието на доставка на стоки. По фактурите от "Еврострой 2008" ЕООД от фактическа страна по делото е установено, че се касае за право на данъчен кредит в размер на 8110.60 лева, упражнено в данъчен период м. 12.2008 г. по две фактури с предмет "изготвяне на метална конструкция съгласно договор" и доставка на "подцикован профил". За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел за недоказано реалното осъществяване на доставките, тъй като липсват доказателства за изпълнение на описаните стопански дейности. По отношение на "Пластстрой груп" ЕООД съдът е установил, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 1 655 лева по фактура № 633/29.05.2009 г., с предмет "СМР". От представените по делото писмени доказателства: препис от фактура с фискален бон, договор за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ от 01.04.2009 г., акт обр. 19 и от заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че не се установява, изпълнение на СМР на обект хижа Мусала. В тази връзка съдът е посочил, че този обект не е сред обектите, на които дружеството жалбоподател е извършвало строителни дейности, възложени от Парк Рила. Последните касаят посетителски център Паничище, не и хижа Мусала. Решението е правилно постановено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за противоречие на решението със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил наличните по делото писмени доказателства, основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза и заключение на съдебно-техническата експертиза във връзка с осъществяването на доставките от всеки конкретен доставчик и изводите му по релевантните за спора факти се подкрепят от тези доказателства. Не се установява и твърдяното нарушение на материалния закон. Принципно правилно е становището на касационния жалбоподател, че правото на данъчен кредит възниква при условията на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. Според цитираните правни норми, правото на получателя по облагаема доставка да приспадне начисленият му ДДС възниква, когато данъкът стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. По доставките на стоки, каквито в процесния случай са тези по фактурите, издадени от "Вавилон строй 2008" ЕООД, "Вики Трейд 64" ЕООД, "Еврострой 2008" ЕООД, "Старт А. Н." ЕООД, "Юнион техникс" ЕООД и "Вас строй ресурс" ЕООД, правилно съдът е приел, че данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Този извод е в съответствие с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. В този смисъл е и т. 31 от решение на Съда на ЕС по дело С-285/11, на което се позовава касационния жалбоподател. Поради това правилно първоинстанционният съд е изследвал предаването и получаването на стоките в разпоредителната власт на ревизираното лице като получател по доставките и в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че това обстоятелство не е доказано. От изложеното по-горе е видно, че документите, на които се позовава жалбоподателят, в това число и тези за превоз със собствено превозно средство и нает по трудов договор шофьор, не могат не установяват доставянето на стоката от съответния доставчик. Действително съдът не е обсъдил в мотивите на решението приемо - предавателните протоколи по спорните фактури, които са представени за първи път в съдебното производство с молба от 23.09.2014 г. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не следва да се квалифицира като съществено, тъй като не променя крайния му извод по приложението на материалния закон. Според съдържанието на приемо-предавателните протоколи, стоката е предадена на получателя чрез превозни средства с различни регистрационни номера, а по делото е представено свидетелство за регистрация само на едно МПС на името на дружеството-жалбоподател /л. 260 от делото/. От друга страна данните от съдържанието на приемо-предавателните протоколи относно място на предаване и маршрут на превоз, относно превозван товар, не се подкрепят от представените в хода на ревизията пътни листи за извършен от получателя превоз по маршрут Благоевград - София - Благоевград. В този смисъл са и констатациите в основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Наред с това от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 15.09.2014 г. е установено, че не може да се проследи получаването и влагането на стоките по процесните фактури при извършването на последващи доставки, тъй като в счетоводството на жалбоподателя не е отразявано количествено и стойностно изписване на заприходените материали и влагането им в обекти. При тези доказателства правилно съдът е приел, че осъществяването на спорните доставки на стоки не е доказано, поради което и само на това основание законосъобразно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. По доставките на СМР услуги от "Пластстрой груп" ЕООД пораждащият правото на данъчен кредит юридически факт е извършването на услугата. Изводът на първоинстанционния съд, че този факт не е доказан, се подкрепя от доказателствата по делото. В този случай следва да се посочи, че не е установено и каква е връзката на обекта Мусала, за който се твърди, че се отнасят фактурираните строителни дейности, с икономическата дейност на "Стивасарски климатик" СД. По тези съображения, настоящият състав преценява, че не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното първоинстанционно решение, с което жалбата на ревизираното дружество е отхвърлена като неоснователна, следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4080 лева за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,