Решение № 311 от 7.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 208/2009 г.

Решение № 311 от 7.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 208/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимите П. Б. В. и Р. Ф. К. против въззивно решение № 547 от 26.01.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 1200/2007 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия П. се правят оплаквания за "необоснованост, недоказаност и незаконосъобразност", като се твърди, че присъдата и решението са изградени въз основа на превратно тълкуване на доказателствения материал, на предположения относно вината. Иска се отмяна на постановените съдебни актове и признаване на подсъдимия за невинен. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в писмената защита съображения. Твърди, че е налице гражданско правен спор, поради което и подсъдимият следва да бъде оправдан. В жалбата на подсъдимата Р. К. се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и при алтернативност- явна несправедливост на наказанието, поради неприложението на чл. 66, ал. 1 НК. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или намаляване размера на наказанието и приложение на условното осъждане. В съдебното заседание както назначения служебен з., така и в допълнително представената от договорния такъв писмена защита, жалбата се поддържа изцяло по изложените съображения. Излагат се съображения в подкрепа на довода по чл. 348, т. 2 НПК, като се твърди, че допуснатите нарушения са от категорията на абсолютните и налагащи отмяна на съдебния акт. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са изцяло неоснователни и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Касационните жалби на подсъдимите са основателни, макар и не по изложените в тях съображения, а поради констатираното от настоящия състав съществено нарушение на процесуалните правила, имащо за последица единствено отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съображенията за този извод са следните: Софийският апелативен съд с решение № 547 от 26.01.2008 г. по в. н. о. х. д. № 1200/2007 г. е потвърдил присъда № от 27.09.2006 г. на Софийски градски съд, НО, 18 състав, постановена по н. о. х. д. № 204/06 г. по описа на същия съд. Видно от данните по делото въззивното производство е образувано по повод жалби от подсъдимите П. Б. В. и Р. Ф. К. против присъда № 15 от 8.05.2007 г. на Софийски градски съд, НО - първи състав, постановена по н. о. х. д. № 2587/2003 г. От мотивите на въззивното решение е ясно, че предмет на проверка е била именно посочената по-горе присъда, но в диспозитива е потвърден друг съдебен акт. Невъзможно е да се приеме, че се касае до техническа грешка, каквато представлява единствено погрешно изписаната година в заглавната част на решението. Съдебният акт, който се потвърждава е конкретизиран изцяло и той не отговаря на поставения за проверка от съда. Какво е съдържанието на решението е посочено в чл. 339, ал. 1 НПК. То представлява единство от мотиви и диспозитив, поради което и несъответствието между тях винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, което може да бъде отстранено единствено чрез отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Отмяната на решението поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила прави безпредметно разглеждането на наведените други касационни основание в жалбите на подсъдимите. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение