Решение № 1984 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2013 г.

Решение № 1984 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13193/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1616/15.07.2013 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 3720/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт/РА/ № 161201855/02.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр. Хасково, потвърден с Решение № 1398/02.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в частта, с която на "ЕКОПЛАСТ ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК 201286407, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. "Силистра" № 36, представлявано от управителя Сивелин Георгиев Сивенов, не е признат данъчен кредит в общ размер на 15 380 лв. по фактури, издадени от "ЮНИМЕТ " ЕООД, ведно с прилежащите лихви върху тази сума. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е формирал изводите си при превратно тълкуване на доказателствата по делото, както и неправилно прилагане на закона. Основните възражения се свеждат до това, че неправилно е прието от съда, че са налице извършени реални доставки. По делото касационния ответник не е взел становище. В съдебно заседание касационният жалбоподател и касационният ответник не изпращат представители. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. С решението си Административен съд Пловдив е приел от фактическа страна, че съгласно Договор от 10.10.2011 г., сключен между ревизираното лице като възложител и "ЮНИМЕТ " ЕООД - изпълнител, последния се е задължил да изработи, реновира и представи на възложителя следните продукти: Матрици за подложка за сандъче за цветя 40 см. - 1 бр., Матрици за подложка за сандъче за цветя 50 см. - 1 бр, Матрици за сандъче за цветя 50 см. - 2 бр., Матрици за ваза за цветя 4 л. - 1 бр., Матрици за столче за ваза за цветя 4 л. - 1 бр. Представени са 5 броя Приемо-предавателни протоколи, с които Изпълнителят предава, а Възложителят приема поръчките и изработените продукти, съгласно подписания между тях договор от 10.10.2011 г. Представен е и Договор за съвместна дейност от 01.10.2011 г., сключен между "ЮНИМЕТ " ЕООД и "АСКЕЛА-91" ООД, съгласно който страните обединяват усилията си за производството и продажбата на матрици от метал, предназначени за изработване на пластмасови изделия в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок. С двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 20.11.2011 г., в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 15, "ЮНИМЕТ " ЕООД приема гореописаните като вид и количество матрици без възражения и се задължава в срок от шест месеца /т. е. до 20.05.2012 г./ да извърши плащане на възнаграждение в размер на 63900 лв. без ДДС. При извършена насрещна проверка на "Аскела-91" ООД е установено, че същото не е издавало фактури на "Юнимет " ЕООД и няма извършено разплащане. Установено е, че "Аскела-91" ООД разполага с материална и кадрова обезпеченост за производство на процесните стоки. Установено е също така, че са представени вносни бележки за извършени банкови преводи във връзка с плащането на цената на процесните стоки от жалбоподателя на прекия доставчик, дневни финансови отчети, свидетелство за регистрация на ФУ; доказателства за последващата реализация на процесните матрици, които са били предмет на вътреобщностна доставка (ВОД). Поради липса на издадени фактури от "АСКЕЛА-91" ООД на "ЮНИМЕТ " ЕООД, както и непредставяне от "АСКЕЛА-91" ООД на счетоводна отчетност, от която да се установи начина на заприхождаване на произведените матрици по сметки от гр. 30.и други счетоводни регистри от страна на приходна администрация е формиран извод, че не са налице "реално" извършени доставки на стоки между ревизираното лице и "ЮНИМЕТ" ЕООД по процесните фактури. Първоинстанционният съд е счел, че доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, не са преценени от ревизиращите в тяхната съвкупност, което е довело до грешни изводи, необоснованост на фактическите констатации, съответно до незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Преценил е представените от ревизираното лице писмени доказателства, счетоводното отразяване на сделката при прекия доставчик и ревизираното лице, извършените разплащания, изложил е мотиви относно непредставянето на част от счетоводните документи от страна на "АСКЕЛА-91" ООД и като краен резултат е отменил процесния ревизионен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. След подробен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност по делото АС - Пловдив е изложил обстойни мотиви и правилно е стигнал до извода, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на данъчния кредит по процесните фактури. По делото не е спорно, че страните /прекия доставчик и ревизираното лице/ по така представения договор от 10.10.2011 г. са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадените фактури са отразени в дневника за покупки и в справките-декларации за съответния данъчен период, цената е заплатена, представени са и приемо - предавателни протоколи. Обосновано е приел, че от съдържащите се в делото доказателства /пътен лист, международна товарителница, фактура за платен транспорт/, се установява по безспорен начин, че стоката по процесните фактури е транспортирана и доставена на клиент на получателя т. е. налице са годни документи, които удостоверяват реалното получаване на стоката по процесната фактура. Законосъобразно е прието от административния съд, че за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, е необходимо да е доказано предаването и приемането на стоката и нейната последваща реализация. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че не се установява, че доставчикът "ЮНИМЕТ " ЕООД е притежавал процесните матрици, поради което не е могъл да ги прехвърли върху получателя по фактурите. Изводите на органа по приходите се основават на липсата на документи за предходните доставки. При наличие на достатъчно преки доказателства за осъществяване на спорната доставка - административният съд правилно е приел, че доставката е реално осъществена. Фактът, че представените доказателства са частни документи не означава, че съдът не следва да ги кредитира. Съдът ги е обсъдил и преценил с оглед на останалите доказателства по делото, още повече, че не те не са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с този довод трябва да се има предвид и тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно понятието "доставка на стоки", изразено в редица решения, сред които т. 20 и т. 21 от решение по дело С-494/12, в което СЕС приема, че доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Освен това при наличие на преки доказателства за прехвърляне на стоката от прекия доставчик не може да бъде отказано право на данъчен кредит поради това, че се предполага, че доставчикът може да не е разполагал със стоките. В този смисъл е и трайната практика на СЕС, който в решението си по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е тълкувал чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право е разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. А в решението си по дело С-285/11 ги тълкува в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а само за липса на реалност на доставките на стоки от прекия доставчик и неправомерност при начисляването или неначисляването на данъка от предходни доставчици, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по данъчната фактура, по която ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,