Решение № 7933 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2015 г.

Решение № 7933 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 и чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Калин Трифонов Тодоров, съдия в Районен съд - Берковица, командирован в Районен съд - Монтана, подадена чрез пълномощника му адв. Чечова, срещу решение № 3471 от 27.03.2015 г. по административно дело № 15629/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, тричленен състав, с което е: 1) отменено по жалба на и. ф. председател на Окръжен съд - Монтана решение по т. 114 от протокол № 54 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.11.2014 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на Калин Тодоров, съдия в Районен съд - Берковица; 2) върната административната преписка на Висшия съдебен съвет от фазата на гласуване на решение по чл. 320 от Закона за съдебната власт, за издаване на мотивиран акт с оглед резултата, който ще бъде постигнат. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание повереникът поддържа исканията на доверителя си, аргументи в подкрепа на които са изложени и в писмени бележки на жалбоподателя. Ответниците - Висшият съдебен съвет и и. ф. председател на Окръжен съд - Монтана, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на втора колегия счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да уважи първоначалната жалба на и. ф. председател на Окръжен съд - Монтана срещу решение по т. 114 от протокол № 54 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 20.11.2014 г., тричленният състав е формулирал извод, че то е незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - липса на мотиви, което обуславя наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Тричленният съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по казуса. С предложение № 11-06-395/12.05.2014 г. председателят на Окръжен съд - Монтана е поискал да бъде образувано дисциплинарно производство по отношение на съдията от Районен съд - Берковица Калин Тодоров за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ - нарушение на т. 4.1 и т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Причина за направеното предложение от висшестоящия административен ръководител се състои в това, че на 26.03.2014 г. в кабинета на председателя на Районен съд - Берковица Калин Тодоров поискал от административния ръководител на съда - Юлита Георгиева, да му даде обяснения защо е освободила от длъжност съдебния администратор Елза Еленкова предния ден. Посочено е, че тонът на съдия Тодоров бил неуважителен и неучтив, и пред служители и съдии от Районен съд - Берковица твърдял, че уволнението на Елза Еленкова било като с полицейска акция, а процесния съд се управлява от председателя й като детска градина от детска учителка и е заявил, че е налице задкулисие и интригантство в управленческата политика на ръководството. С решение по допълнителна т. 52.1 от протокол № 23 от заседанието на ВСС, проведено на 5.06.2014 г. е взето решение на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ да се образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Калин Трифонов Тодоров - съдия в Районен съд - Берковица, а с решение по допълнителна т. 52.2 от същото заседание ВСС на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е избрал чрез жребий дисциплинарен състав - Светла Петкова, Каролина Неделчева и Михаил Кожарев. Като председател на състава и докладчик по образуваното дисциплинарно дело № 24/2014 г. по описа на ВСС е избрана Каролина Неделчева. Видно от данните по делото дисциплинарното производство е проведено по реда, предвиден в чл. 316 - чл. 318 от ЗСВ. С решение № 10-00-049 от 12.11.2014 г. по дисциплинарно дело № 24/2014 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да приеме, че Калин Трифонов Тодоров - районен съдия в Районен съд - Берковица, е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ - на 26.03.2014 г. в сградата на Районен съд - Берковица нарушил правилата за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност в раздел четвърти на Етичния кодекс на българските магистрати - т. 4.1 от КЕПБМ: поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен; т. 4.4: колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Предвид така установените нарушения на КЕПБМ дисциплинарният състав е предложил на съдия Калин Тодоров да му бъде наложено дисциплинарно наказание "забележка", като е изложил подробни мотиви за взетото решение. На заседанието на ВСС, проведено на 20.11.2014 г., Калин Тодоров е изслушан, като е изложил доводи в своя защита за липса на извършено дисциплинарно нарушение от негова страна. Председателят на дисциплинарния състав Каролина Неделчева също е изяснила пред членовете на ВСС необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на дисциплинарно привлеченото лице. След изслушването на съдия Тодоров и Каролина Неделчева членовете на ВСС не са обсъждали т. 114 от дневния ред на заседанието, а са пристъпили към тайно гласуване. С 12 гласа "за", 3 "против" и 5 "въздържали се" ВСС е приел решение по т. 114 от протокол № 54 от 20.11.2014 г. да не се налага дисциплинарно наказание "забележка" на съдия Калин Тодоров. От правна страна в мотивите на проверявания по настоящото дело съдебен акт правилно е прието, че при така взетото решение липсват мотиви защо ВСС не са взели решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Тодоров. Съгласно чл. 320, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Според чл. 34, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение (в случая на дисциплинарния състав), се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища. При приемане на решенията си Висшият съдебен съвет е обвързан на първо място от правилата на специалния Закон за съдебната власт. Изрично изискване съветът да мотивира решението си за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат се съдържа в чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Задължението за мотивиране на административния акт е предвидено и в чл. 59, ал. 1 от АПК. Гласуването е способ за приемане на решения от колективния орган. Вотът на мнозинството има правната сила на валидно решение на органа. Тайното гласуване цели да съхрани анонимността на вота с оглед гарантиране на независимостта, безпристрастността и обективността на членовете на съвета. С мотивирането на решението, взето при тайно гласуване, не се нарушава принципът на анонимността, тъй като в акта не се излагат съображенията на отделните членове и не се налага те да обясняват вота си, което би обезсмислило този демократичен начин на гласуване. Фактическите и правните основания на решението на Висшия съдебен съвет като колективен административен орган са мотиви на взетото вече решение, а не са такива на отделните му членове. Излагането на съображенията за приемане на решението е правна гаранция за упражняване правото на защита на магистратите и за проверка на законосъобразността му от Върховния административен съд. Мотивирането на административните актове на Висшия съдебен съвет се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. В процесният случай дисциплинарният състав, след като е обсъдил задълбочено всички факти и основаните на тях доводи, инвокирани с предложението на председателя на Окръжен съд - Монтана, към мотивите на своето решение е изложил добре аргументирани становища за извършените от съдия Калин Тодоров дисциплинарни нарушения. В случая обаче в проведеното на 20.11.2014 г. заседание на пленарния състав на ВСС не са обсъждани нито доводите на дисциплинарно привлеченото лице, нито на председателя на дисциплинарния състав, а са пристъпили направо към тайно гласуване. Няма съображения, изложени в подкрепа на взетото решение да не се налага дисциплинарно наказание на съдия Тодоров. Не са изложени никакви фактически и правни основания за взетото решение, нито отрицателни становища по повод на предложението на дисциплинарния състав. Както правилно е посочил тричленният състав на Върховния административен съд, в случая не могат да се приемат за мотиви и мотивите на решението на дисциплинарния състав, тъй като ще бъде налице противоречие между решението на ВСС, с което не се налага дисциплинарно наказание, и предложението за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на съдия Тодоров. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението на ВСС не е мотивирано, което е съществено нарушение на посочените по-горе процесуални правила и е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Неоснователни са доводите на касатора, изложени в касационната жалба, че след като ВСС е взел решение да не налага дисциплинарно наказание на дисциплинарно привлеченото лице, то това е предвид липсата на извършено нарушение от страна на съдия Тодоров. Именно липсата на мотиви и неизлагането на каквито и да било фактически и правни съображения по отношение на предложението, което е гласувано под т. 114 от протокол № 54 от 20.11.2014 г., прави невъзможна преценката на законосъобразността на взетото решение, а в още по-голяма степен въпросът за това има ли извършено нарушение на т. 4.1 и 4.4 от КЕПБМ, извършено ли е то виновно от съдия Тодоров, преценена ли е тежестта на вината, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя и съответства ли на предложеното дисциплинарно наказание. При мотивиране на тези съществени за казуса въпроси може да се преценява дали реално съдия Тодоров е извършил сочените в решението по дисциплинарното дело нарушения. Изложеното обуславя извода, че като е отменил решението на ВСС и е върнал административната преписка на кадровия орган от фазата на гласуване на решение по чл. 320 от ЗСВ, за издаване на мотивиран акт, с оглед резултата, който ще бъде постигнат, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно съдебно решение, което при установената по-горе липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора по главното възведено с касационната жалба искане, акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски също не следва да бъде уважена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,