Решение № 15745 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2011 г.

Решение № 15745 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Зорка Георгиева Потокова, Георги Емилов Потоков и Елена Емилова Лазарска против решение № 673 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 1054/2010 г. на Благоевградския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № АБ-141 от 31.08.2010 г. на кмета на община Сандански. Правят възражения за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотът попада в административна и производствена база на районната пътна служба, като е без значение за конкретното производство плътността на застрояването. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, а. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Зорка Георгиева Потокова, Георги Емилов Потоков и Елена Емилова Лазарска против заповед № АБ-141 от 31.08.2010 г. на кмета на община Сандански. С нея е одобрено решение № 5 по протокол № 3 от 15.06.2010 г. на техническата служба за определяне застроена и незастроена част от имот № 65334.600.775 по помощния план на промишлена зона, град Сандански. Възразили са, че голяма част от имота, определена за застроена, в действителност е свободна от застрояване. От данните по преписката е установено, че на наследниците на Георги Стоев Потоков е признато право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 7.100 декара в местността "Хано" в землището на град Сандански. Отразено е, че имотът попада в регулация и за възстановяване на незастроената част от него следва да се представят скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Установено е още, че за имот с площ от 9600 кв. м, намиращ се извън строителните граници на града е съставен Акт за държавна собственост № 1982 от 15.08.1984 г. Той е предоставен за управление на Районна пътна служба - Сандански. По неодобрения кадастрален план на промишлената зона е отразен, като имот № 16. След одобряването на кадастралната карта със заповед № РД-18-80 от 11.11.2009 г., имотът е с номер 202.16. С решение № 5 по протокол № 3 от 15.06.2010 г., техническата служба е определила три части от бившата нива за незастроени и други три части за застроени. От последните: 785.09. кв. м попадат в път София - Кулата; 227.26 кв. м в границите на имот № 202.17 и 4446.61 кв. м в границите на имот № 16, отразени със зелен цвят в приложената към решението скица № 279 от 13.04.2010 г. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. В първоначалното заключение е посочено, че част от имота от 4461.61 кв. м остава в застроената част на имот № 202.16, което обстоятелство е отразено в решението на техническата служба. В допълнителното заключение е констатирано, че няма проект за застрояване на имота от ОПУ и са дадени два варианта за свободна от застрояване площ, в зависимост от наличните в имота сгради. Съдът е извършил напълно формална проверка за законосъобразността на оспорения административен акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган при спазване на материалния закон и административно-производствените правила. Посочил е, че в спорния имот е налице застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясненост на спора от фактическа страна. На първо място по административната преписка не се съдържа копие от скицата, одобрена от техническата служба, Приложена е скица № 275 от същата дата и то не в цветен вариант, поради което не може да се установи колорираната в зелено част, която е изрично упомената в решение № 5 по протокол № 3. Отделно от това вещото лице не е отговорило на поставените му въпроси. Така например, за да отговори на въпроса към първоначалната експертиза - дали съществуват мероприятия, пречка за реално възстановяване на собствеността върху имота, е следвало на първо място да покаже разположението му върху помощния план. При липса на данни за съотношението между него и имот № 202.16 по кадастралната карта е следвало имотите да се пренесат така, както са отразявани в плана и картата. Видно от обстоятелствената част на заключението, такова нанасяне е направено от експерта, но не по отразяването на имота в помощния план, а по картния материал на Водния синдикат. Скица, която да съдържа съвместяването, не е приложена към експертизата. Спорните въпроси са напълно неизяснени, тъй като в първоначалното заключение, вещото лице просто е преповторило информацията за застроена и незастроена част от имота, подлежащ на земеделска реституция, които са вписани в решението на техническата служба и в акта за държавна собственост. При изслушването му в съдебно заседание, пропускът не е отстранен, тъй като са били коментирани само въпросите за плътността на застрояването. Непълнотата на заключението не е преодоляна и в изготвеното допълнително заключение, от което е станало ясно само, че няма представен проект в ОПУ за застрояването в имота. В констативната част дори е оставено празно място за изписване площта от имота на жалбоподателите, която е включена в имота на ОПУ. Без да се изясни частта от припокриването на конкретните два имота, не може да се изследва от какви мероприятия е зает имотът на жалбоподателите. Поради това и вещото лице е отразило на стр. 2 от допълнителното заключение, че върху имот № 202.16 попадат и други имоти и трудно може да се определи каква част от този на жалбоподателите може да бъде възстановен. Тази констатация на експерта само показва неразбиране на задачите, които са му поставени. Пред съда в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ стои единствената задача - да провери законосъобразността на определената, като застроена площ, а възстановяването на собствеността е от компетентността само на общинска служба "Земеделие". На последно място е напълно необосновано заключението на експертизата в двата варианта за свободна площ. Те са съобразени механично със застрояването на имота със сгради. В същото време обаче по делото съществуват данни, че той се използва и като паркинг, и като склад за материали, необходими за поддържането на главния път София - Кулата, който преминава край имотите. Част от него е и озеленена. Съдът не е проявил каквато и да било активност, поради което спорът е останал напълно неизяснен от фактическа страна и постановеното по него решение е формално и неправилно. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,