Решение № 428 от 13.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1209/2014 г.

Решение № 428 от 13.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1209/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ на осъдения С. Р. Я. за възобновяване на чнд № 1509/2011 г. на ОС-Пловдив, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането се моли наказателното дело да бъде възобновено, тъй като осъденият не е знаел за образуваното срещу него производство за замяна на наказанието пробация, наложено му по присъда по нохд № 631/2010 г. на РС-Димитровград с наказание лишаване от свобода, което производство пред ОС-гр. Пловдив е протекло задочно. В съдебното заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъдения-адв. С. моли да бъде уважено направеното искане и делото да бъде възобновено, тъй като са налице основанията на чл. 423 от НПК. Представителят на ВКП намира искането за основателно, тъй като са налице предпоставките за възобновяване на нчд № 1509/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. В последната си дума, осъденият С. Р. Я. предоставя на съда да вземе решение. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: С определение № 871 от 18.10.2011 г., постановено по чнд № 1509/2011 г., Пловдивски окръжен съд, Наказателно отделение е заменил отчасти, на основание чл. 43а т. 2 от НК наказанието пробация, наложено на осъдения С. Р. Я. с присъда по нохд № 631/2010 г. на РС-Димитровград, влязла в сила на 30.11.2010 г., като е заменил остатъка от наказанието пробация /9 месеца и 26 дни/ с лишаване от свобода в размер на четири месеца и двадесет и осем дни, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по отношение на акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК, а именно определение по чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 452, ал. 1 от НПК и в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 от НК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 545 от 12.11.2010 г., постановена по нохд № 631/2010 г. на Димитровградски районен съд за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК, С. Р. Я. е бил осъден на пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за една година и шест месеца. По предложение на Председателя на пробационния съвет-гр. Първомай за замяна на неизтърпяната част от наложеното на С. Я. наказание пробация с наказание лишаване от свобода по посоченото по-горе дело, пред Пловдивски окръжен съд е било образувано чнд № 1509/2011 г. За съдебното заседание, проведено на 18.10.2011 г. осъденият Я. е бил нередовно призован, като призовката, изпратена на адреса му по местоживеене в [населено място], /община/, е върната с придружително писмо от кмета на населеното място, с което той уведомява съда, че лицето се намира в чужбина. Призовката от другия известен адрес- в [населено място], [община] също е върната в цялост, придружена с писмо от кмета на това село, от което е видно, че С. Я. е в чужбина от близо пет месеца. Направени са справки и от Национална база данни "Население", ГРАО, както и от ОД на МВР-Пловдив, от които се установява, че няма промяна в адресната регистрация /настоящ и постоянен адрес/ на осъдения. Получена е и информация от Началника на РУП "Първомай", че Я. е обявен за общодържавно издирване с телеграма изх. № 19511/2011 г., като издирването не е дало резултат, а по данни на негови роднини, той се намира в Германия на неустановен адрес. По делото е била приложена и справка за задграничните пътувания на лицето, установяваща, че за 2010 и 2011 г. няма регистрирани пътувания. С оглед на тези данни и предвид обстоятелството, че са били изчерпани всички процесуални възможности за издирване и призоваване на осъдения, решаващият съд е започнал разглеждане на делото при хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК, с участието на служебен защитник, назначен на С. Я.. Делото е приключено в същото съдебно заседание, с постановяването на определение, с което е заменено отчасти наказанието пробация, наложено на Я. по нохд № 631/2010 г. на РС-Димитровград с лишаване от свобода в размер на четири месеца и двадесет и осем дни, които да се изтърпят при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На 30.09.2013 г. е била издадена от Районна прокуратура -гр. Първомай Европейска заповед за арест, въз основа на която осъденият С. Я. е бил предаден от компетентните власти на Р. Германия на българските власти за изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода, като актовете, въз основа на които е издадена ЕЗА са: 1. определение от № 139 от 5.07.2013 г. по нчд № 125/2013 г. на РС-Димитровград, влязло в сила на 23.07.2013 г. и 2. определение № 871 от 18.10.2011 г. по чнд № 1509/2011 г. по описа на ОС-Пловдив, влязло в сила на 26.10.2011 г. С оглед на изложеното се налага извода, че осъденият С. Я. не е знаел за воденото срещу него производство по реда на чл. 452, ал. 1 от НПК и не е участвал в него, като това незнание не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно процесуално поведение. Винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Независимо, че в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК законодателят е визирал правото на задочно осъдения да иска възобновяване на "влязла в сила присъда", съдебният акт по чл. 452, ал. 1 от НПК не следва да се изключва от обхвата на посочения законов регламент, тъй като последиците от определението, с което се заменя наказанието пробация с наказание лишаване от свобода, пряко засягат наказателно правното положение на осъденото лице. Не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство доводите, изложени в искането за възобновяване за това, че предложението на Председателя на пробационния съвет за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, е неоснователно по конкретно посочени причини, доколкото тези доводи са по същество на делото по чл. 452, ал. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение