Решение № 1203 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5386/2007 г.

Решение № 1203 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5386/2007 г., II г. о., докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски окръжен съд от 23.07.2007 година по гр. д. № 888/2007 г. е оставено в сила решение от 13.02.2007 г. по гр. д. № 6372/2005 г. на Варненски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), предявени от К. З. Т. от гр. В., против Л. Д. Л., А. И. Б. и Д. И. Б., тримата от гр. В., за предаване владението на реална част с площ от 55 кв. м. от поземлен имот № 215 по плана на 21 микрорайон на гр. В., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв. м. и паянтова постройка с площ от 11 кв. м. и за отмяна на нотариален акт № 27, том IV, рег. № хх, дело № 577/2005 г. на нотариус, с рег. № ххх при Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Л. Д. Л., А. И. Б. и Д. И. Б. с оплаквания за недопустимост на съдебния акт в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), както и за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и б. "в" от ГПК. Поддържа се, че съдът е формирал необосновани изводи относно обема на правата, прехвърлени с нот. акт № 175/1994 г. и в нарушение на чл. 77 ЗС е приел, че няма възникнала съсобственост по отношение на поземления имот; че площта се определя с границите му, както и че предмет на продажбата, респ. дарението, е бил целият имот, а не посочената в документите за собственост площ. Изложени са и оплаквания за недопустимост на претенцията в установителната й част, разгледана при отсъствие на предпоставките по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба К. З. Т. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира касационната жалба за неоснователна с оглед следните съображения: В решението на Варненски окръжен съд е прието за установено, че с нот. акт № 26/1980 г. ответникът И. С. И. (в хода на процеса заместен при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от законните му правоприемници Л. Д. Л., А. И. Б. и Д. И. Б.) е закупил дворно място с площ от 580 кв. м. имот пл. № 1* в 21 подрайон на гр. В., м. "Св. Н. ", ведно с подобрения и насаждения в имота с граници: път от две страни, дере и имот № 1*. През 1990 г. И. С. И. е продал на сина си А. И. Б. 300/580 кв. м. от същия имот, съставляващ по кадастралния план имот № 1*, при граници: път от две страни, дере и имот № 1* (стар № 1* нот. акт № 175/1994 г. И. С. И. и А. И. Б. са продали на Р. К. Н. същото дворно място с площ от 580 кв. м., съставляващо имот пл. № 1* в 21 подрайон на гр. В., м. "Св. Н.", ведно с подобрения и насаждения в имота с граници: път от две страни, дере и имот № хх, ведно с извършените в него подобрения и насаждения. С нот. акт № 178/1998 г. Р. К. Н. е дарила същия имот на сина си К. З. Т. - ищеца по делото. При заснемането на имота по кадастрални планове от 1977 г. и от 1999 г. при същите граници, площта му е била 630 кв. м. и съответно 882 кв. м., което увеличение на площта съобразно топографските и геофизическите означения се е явило от усвояване на части от дере и път. След придобиване на имота ищецът К. З. Т. поставил ограда, която не е била премествана и до завеждане на иска и застроил масивна двуетажна жилищна сграда на 60 кв. м., която обитавал със семейството си. В имота е била застроена и паянтова сграда на 22 кв. м. и барака на 11 кв. м., които ищецът предоставил за безвъзмездно ползване на продавачите И. С. И. и съпругата му Л. Д. Л. През 1999 г., И. И. и Л. Л. поставили телена ограда между ползваната от тях паянтова сграда и останалата част от дворното място, а на 07.11.2005 година се снабдили с нот. акт № 27/2005 г., удостоверяващ правото им на собственост по давностно владение върху 302 кв. м. - ид. части от имот № 2*, идентичен със стар № 1* по плана на 21 подрайон на гр. В., м."С.", целият с площ от 882 кв. м., ведно с построена в него жилищна сграда при граници на целия имот: от две страни път, дере и имот № 2*, идентичен със стар № 1* периода от прехвърлянето собствеността на имота през 1994 г. и до завеждане на иска през 2005 г., продавачите са обитавали имота със съгласието на ищеца К. З. Т., без да демонстрират намерение за своене на предоставените им за ползване паянтови постройки. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. Приел е, че ответниците владеят без основание площ от 55 кв. м. от поземлен имот № 215 по плана на 21 микрорайон на гр. В., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв. м. и паянтова постройка с площ от 11 кв. м., собственост на ищеца, поради което ги е осъдил да предадат владението им. След констатация, че ответниците не притежават противопоставими на ищеца права относно собствеността върху ид. части от имота, съдът е уважил като основателен и иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 27, том IV, рег. № хх, дело 577/2005 г. на нотариус с рег. № ххх при Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд, удостоверяващ право на собственост на ответниците върху 302 кв. м. от процесния имот, ведно с изградените в него паянтови постройки. Решението е правилно. Правилно, в съответствие със закона и доказателствата по делото е формираният в решението извод, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съставляващ площ от 55 кв. м. от поземлен имот № 2*, целият от 882 кв. м. по кадастрален план от 1999 г., по плана на 21 микрорайон на гр. В., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда с площ от 22 кв. м. и паянтова постройка с площ от 11 кв. м., е доказано. Правилен е и изводът, че ответниците владеят процесната част от имота и паянтови помещения без правно основание, поради което ревандикационната претенция за предаване на владението им е основателна. Въведените в касационната жалба оплаквания относно изводите на съда за обема на правото на собственост на ищеца, придобито по нот. акт № 175/1994 г., са неоснователни. Както правилно е прието във въззивното решение, поземлените имоти се индивидуализират чрез техните граници. С нот. акт № 175/1994 г., праводателката на ищеца Р. К. Н. е закупила целия поземлен имот, съставляващ пл. № 1* в 21 подрайон по плана на гр. В., при граници: от две страни път, дере и имот пл. № 1* и същият имот е прехвърлен на ищеца с нот. акт № 178/1998 г., а констатираната разлика в площта на имота по нотариален акт и при заснемане на кадастрална основа при същите граници няма отношение към обема на прехвърлените права. Независимо от това, ответниците не установяват право на собственост, извън придобитото от праводателя им И. С. И. по нот. акт № 26/1980 г. - право на собственост върху имот, индивидуализиран чрез граници, съвпадащи с прехвърления по нот. акт 175/1994 г., поради което доводът, че предмет на продажбата през 1994 г. е бил не целият имот, а посочената площ от 580 кв. м., е неоснователен. Неоснователни са и касационните оплаквания за недопустимост на претенцията в установителната и част. Предявената от ищеца ревандикационна претенция включва имплицитно и претенция за установяване правото на собственост на ищеца върху неоснователно владения от ответника имот, а искът за отмяна на констативния нотариален акт, удостоверяващ права на ответниците върху част от имота, обуславя преюдициалното произнасяне на съда относно евентуалните противопоставими на ищеца права на ответниците. В съответствие със закона и доказателствата по делото, в т. ч. показанията на разпитаните свидетели К. Н. С., Д. В. Ц., Е. М. И. и С. Т. С., установяващи безпротиворечиво отношенията между страните по предоставяне ползването на част от имота, въззивният съд е приел, че удостовереното с нот. акт № 27 от 2005 година право на собственост на ответниците върху процесния имот не съществува; че праводателят на ответниците не е придобил по давност 302 кв. м. от собствения на ищеца поземлен имот, нито застроените върху имота паянтови сгради; че праводателят на ответниците И. не е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, а е останал да обитава имота като държател със съгласие на собственика - ищеца по делото, поради което и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), е отменил нот. акт № 27 от 2005 г., удостоверяващ невярно придобивно основание на ответниците по чл. 79, ал. 1 ЗС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 400 лева - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 14.10.2008 г. с адвокат П. от Адвокатска колегия, гр. В. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,