Решение № 13865 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГД БОП/, чрез процесуален представител гл.юрк. Е.Делийска, срещу Решение 1002/14.02.2024 г., постановено по адм. д. 7439/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което ГД БОП при МВР е осъдена да заплати на Б. Т. Б. обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 29.03.2023г. до окончателното изплащане, за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното му задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със Заповед 126633-74/28.04.2022г., издадена от М. Бондарлийски разузнавач в сектор 01 на Отдел 01 при ГДБОП МВР, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение от 30.12.2022г. на СРС, НО, 6 състав по НАХД 6507/22г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за основателност на предявената претенция за неимуществени вреди, след като в случая не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Излага доводи за нарушаване на принципа на справедливост при определяне размера на присъденото обезщетение, както и обстоятелството, че Б. виновно е допринесъл за увреждането, предвид изземането на негови вещи като веществени доказателства по ДП 19/2021 г. по описа на СО-СП, пр.пр. 1891/2020 г., водена за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК, т.е. че е приложима разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отхвърли предявеният от Б.Б. иск за неимуществени вреди. Алтернативно иска намаляване на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Ответникът Б.Б., чрез процесуален представител адв. В.Тодоров, с писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Прокуратурата на РБългария оспорва касационната жалба и посочва, че спрямо Прокуратурата оспореното решение е влязло в законна сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - София - град е сезиран от Б. Б. с иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност при МВР и Прокуратурата на Република България, с който се претендира солидарно от ответниците обезщетение в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, страдания, безпокойство, отчуждение от семейството, срам и др., в резултат на незаконосъобразното му задържане за срок от 24 часа от служители на ГД БОП на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със Заповед 126633-74/28.04.2022г., издадена от М. Бондарлийски разузнавач в сектор 01 на Отдел 01 при ГДБОП МВР - отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение от 30.12.2022г. на СРС, НО, 6 състав по НАХД 6507/22 г. Първоинстанционният съд е установил, че с определение 666/13.04.2022 г. по ЧНД 20221050201294 по описа на Специализиран наказателен съд, ХХ състав е дадено разрешение на полицейски орган да извърши претърсване и изземване в недвижим имот, обитаван и ползван от Б.Б., с оглед приобщаване на доказателства по ДР 19/2021 г. на СО - СП, пр. пр.1891/2020 г. за престъпление по чл.321, ал.2 НК ( участие в организирана престъпна група). Установил е, че на 28.04.2022 г., сутринта в дома на Б. в гр.София, за времето от 6,30 часа до 10,25 часа е извършен обиск на лицето и претърсване и изземване на предмети от жилището, описани в протоколите като веществени доказателства по воденото ДП, след което Б. е бил конвоиран от органите на ГД БОП до фотографското му студио, находящо се в административната сграда на НДК, ет.12, като за времето от 11,20 часа до 12,45 часа в негово присъствие е извършено претърсване и изземване на вещи и от офиса му във връзка с образуваното ДП 19/2021 г. След приключване на процесуално - следствените действия, органите на ГД БОП конвоирали Б. до следствения арест, за да бъде разпитан от следовател. Съдът е констатирал, че на Б.Б. не е било повдигнато обвинение и не е привлечен в качеството на обвиняем по ДП 19/2021 г. по описа на СО - СП, нито по друго ДП. Съдът е установил и че със Заповед за задържане за срок от 24 часа с рег. 126633-74/28.04.2022 г., издадена от М. Бондарлийски разузнавач в сектор 01 на отдел 10 при ГДБОП - МВР, Б. Б. е бил задържан в 06,15 ч. на 28.04.2022 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и е бил освободен в 16,45 ч. същия ден, като заповедта е била отменена като незаконосъобразна с решение от 30.12.2022г. по НАХД 6507/22г. по описа на СРС, НО, 6 състав, влязло в сила на 24.02.2023г. От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е счел, че на 28.04.2022 г. Б.Б. е претърпял негативни усещания - стрес, унижение и безпокойство, които са били причинени едновременно от задържането, но в по-голяма степен от извършените процесуално-следствени действия - претърсване и изземване на вещи от дома и офиса му, които нямат отношение към издадената и впоследствие отменена административна заповед за задържане по чл.72 от ЗМВР от служителя на ГД БОП. Посочил е, че обезщетение за неимуществени вреди стрес и неудобство следва да се присъди само за това, че му е било ограничено правото на свободно предвижване за срока на действие на заповедта за задържане от 6,15 ч. до 16,45 ч. на 28.04.2022 г., като на основание чл. 52 от ЗЗД за справедлив размер на обезщетението определил сумата от 1000 лв. По изложените съображения, съдът осъдил ГД БОП да заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, отхвърлил иска за сумата над 1000 лв. до претендирания размер от 4 000 лв. и оставил без разглеждане като недопустима исковата молба на Б.Б. срещу Прокуратурата на Р България. В отхвърлителната част и в частта по отношение на Прокуратурата на РБългария решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението в осъдителната част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно издадената заповед за задържане за срок от 24 часа с рег. 126633-74/28.04.2022 г. е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение от 30.12.2022 г. на СРС, НО, 6 състав по НАХД 6507/22 г. Задържането на ищеца за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ представлява принудителна административна мярка (ПАМ), прилагането на която се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. Ето защо заповедта за задържане представлява властнически акт, издаден от административен орган полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, при изпълнение на административна (изпълнителна) дейност, т. е. акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност. По делото е установено, че ограничаването на правото на свободно предвижване за срока на действие на заповедта за задържане от 6,15 ч. до 16,45 ч. на 28.04.202 2г. е причинило на Б. Б. негативни усещания - стрес, унижение, безпокойство, срам. Т.е. налице е вреда неблагоприятно засягане на защитени от правото неимуществени интереси на лицето, която вреда се явява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Предвид изложеното, развитите от касатора доводи за неправилност на решението поради недоказаност на кумулативното наличие на материалноправните предпоставки на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се явяват неоснователни. Настоящият състав не споделя и касационното оплакване, че присъденото обезщетение противоречи на принципа за справедливост. Първоинстанционният съд при определяне размера на присъденото обезщетение, се е позовал на разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като е взел предвид характера, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, негативни преживявания, засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. В тази връзка следва да се посочи, че всяко вмешателство от вида на процесното в личната сфера на човека води неизбежно до негативи в емоционалното състояние и изживявания на човека. При определяне размера на обезщетението е отчетено и обстоятелството, че по-голяма част от негативните емоции са причинени от извършените процесуално-следствени действия, поради което и искът не е уважен в пълния му размер . Настоящият състав преценява, че първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението за обезвреда, съответен на доказаните негативни изживявания. Несъстоятелни се явяват и твърденията, че Б. виновно е допринесъл за увреждането, предвид изземането на негови вещи като веществени доказателства по ДП 19/2021 г. по описа на СО-СП. Резултатът от извършените процесуално-следствени действия няма отношение към отменената незаконосъобразна заповед за задържане. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника и в полза на процесуалния му представител да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г., които са в размер на 400 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение