Решение № 7840 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2019 г.

Решение № 7840 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14646/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'', чрез пълномощника му юрисконсулт М. П. срещу решение № 487 от 11 октомври 2019 г., постановено по адм. дело № 435 от 2019 г., по описа на Административен съд – Монтана, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по възражение с вх. № 02-2600/3136 от 03 юни 2019 г., по описа на ДФ ’’Земеделие’’, подадено от ’’С. 79’’ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. ’’Атанас Кюркчиев’’, бл. 21, ет. 4, ап. 10, представлявано от управителя А. А. против Уведомително писмо изх. № 72 от 31 май 2019 г., издадено от председателя на Комисията за подбор на проекти, относно решение на Комисията за подбор на проектни предложения по процедура № BG06 RDNP001-191 ’’МИГ – Берковица и Годеч’’, по мярка 19. 2-6. 4 ’’Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности’’ от стратегия за ВОМР на МИГ, с което проектното предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-19. 191-0007 с наименование ’’Къща за екозанимания и отдих’’, подадено от търговското дружество е отхвърлено и не е допуснато до етап техническа и финансова оценка и делото е върнато като административна преписка, ведно с препис от съдебното решение на изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’ за произнасяне в десет дневен срок от влизане в сила на съдебното решение по същество на възражението, съобразно указанията на съда. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизоводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съобразно представените по делото списъци по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – ’’С. 79’’ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, представлявано от управителя А. А., чрез пълномощника му адв. И. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба като моли за охвърлянето й. Изрично сочи, че не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Монатана е образувано, след като с определение № 6463 от 29 август 2019 г., постановнео по адм. дело № 9054 от 2019 г., Административен съд София – град е прекратил образуваното пред него съдебно-административно производство, по жалба на ’’С. 79’’ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, представлявано от управителя А. А. против мълчлаив отказ на Изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие" да се произнесе по подадено от него възражение с вх. № 02-2600/3136 от 03 юни 2019 г., по описа на ДФ ’’Земеделие’’ срещу Уведомително писмо изх. № 72 от 31 май 2019 г., издадено от председателя на Комисията за подбор на проекти, относно решение на Комисията за подбор на проектни предложения по процедура № BG06 RDNP001-191 ’’МИГ – Берковица и Годеч’’, по мярка 19. 2-6. 4 ’’Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности’’ от стратегия за ВОМР на МИГ, с което проектното предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-19. 191-0007 с наименование ’’Къща за екозанимания и отдих’’ е отхвърлено, като не е допуснато до етап техническа и финансова оценка, съобщено на жалбоподателя на 01 юни 2019 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Монтана. С обжалваното решение АС-Монтана е приел, че предмет на оспорване пред него е мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’ да се произнесе по подаденото от търговското дружество възражение срещу отказ за недопускане до техническа и финансова оценка на проектното му предложение. Възражението е било подадено в предвидения в чл. 45, ал. 1 от ПМС № 161 на Министерски съвет от 04 юли 2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативи групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода ’’Водено от общностите местно развитие’’ за периода 2014 – 2002 г. (ПМС), в срок от 3 (три) работни дни. С оглед нормата на чл. 45, ал. 2 от ПМС, ръководителят на У0/ДФЗ е следвало да се произнесе с изричен акт по основателността на възражението в срок до 10 (работни) дни от получаването му, като са посочени две хипотези: 1. да върне проектното предложение за повторно извършване на процедурата по оценка; 2. да потвърди предварителното решение на МИГ/МИРГ. Инстанцията по същество е посочила, че възражението е получено в ДФЗ на 03 юни 2019 г. и до 17 юни 2019 г., възниква задължение за същия орган да се произнесе по него с изричен акт, по силата на чл. 45, ал. 2 от ПМС, в срок от 10 (десет) работни дни от получаването му. След като административният орган не се е признесъл изрично в изпълнение на цитираната разпоредба, първоинстанционният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото като административна преписка да се върне на изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’ за произнасяне в десетдневен срок от влизане в сила на съдебното решение по съществото на възражението съобразно, дадените от съда, указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. В глава пета ’’Координация във връзка с одобрение на проекти към стратегия за ВОМР’’, раздел I ’’Подбор на проекти към стратегия за ВОМР’’ от ПМС № 161 на Министерски съвет от 04 юли 2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативи групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода ’’Водено от общностите местно развитие’’ за периода 2014 – 2002 г. и по конкретно в чл. 44 и чл. 45 е уредена процедурата по одобрение на представените проектни предложения. Резултатът от провеждането на процедурата се обективира в оценителен доклад – по аргумент на чл. 44, ал. 3 от ПМС, изготвен от комисията по чл. 44, ал. 1 от ПМС. Оценителният доклад се одобрява от Управителния съвет на местната инициативна група (МИГ), а с оглед чл. 45, ал. 1 от ПМС, всеки един кандидат, получил уведомително писмо от МИГ, че проектното му предложение не е одобрено или частично е одобрено, има право да възрази пред финансиращия/финасиращите проекта У0/ДФ ’’Земеделие’’, в срок от 3 (три) работни дни от датата на получаване н а уведомлението. В разглеждания случай, ’’С. 79’’ ЕООД, представлявано от управителя А. А., е получил уведомително писмо с изх. № 72 от 31 май 2019 г. на председателя на комисията за подбор на проекти, относно решение на комисията за подбор на проекти, на 01 юни 2019 г., с което му е съобщено, че проектно предложение с идентификационен № BG06 RDNP001-19. 191-0007 с наименование ’’Къща за екозанимания и отдих’’, подадено от търговското дружество е отхвърлено и не е допуснато до етап техническа и финансова оценка като е уведомен, че на основание чл. 45, ал. 1 от ПМС № 161/2016 г. има право да възрази пред изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в срок от 3 работни дни от получаването му. На 03 юни 2019 г. кандидатът е подал възражение с вх. № 02-2600/3136 в ДФ ’’Земеделие’’, но не е получил отговор преди подаване на жалбата му до АС - Монтана, а на 02.09.2019 г. до него изпратено писмо от ДФ "Земеделие" (л. 131 от адм. д. № 435/2019 г.), че са предприети стъпки за преодоляване на забавянето за произнасянето по неговото заявление и ще бъде уведомен за произнасяне с мотивирано решение, каквото и към настоящия момент няма данни да е издадено. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като органът е бил длъжен, но не се е произнесъл изрично в срок е формиран мълчалив отказ от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на оспорване по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1, предл. второ от АПК. Касаторът е бил сезиран с възражение срещу отказа на МИГ за недопускане до техническа и финансова оценка и е отхвърлено проектното предложение на кандидата, което създава задължение за административния орган да се произнесе с изричен акт на основание чл. 45, ал. 2 от ПМС, с който след обсъждане на оплакванията на дружеството по възражението има право да върне предложението повторно оценяване или да потвърди предварителното решение на МИГ. Законосъобразни са изводите на инстанцията по същество, че именно актът, по направеното по реда на чл. 45, ал. 1 от ПМС, възражение е подлежащият на оспорване административен акт. По отношение на релевираните касационни оплаквания следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на касатора, че кандидатстващият за подпомагане не е възразил срещу решението на МИГ, с което е одобрен оценителния доклад, както и срещу решението на МИГ, с което е отказано финансиране проектното му предложение. От приложения и неоспорен доказтаелствен материал по делото се установява, че кандидатът за подпомагане е изготвил и приложил пред МИГ допълнителна информация и документи по проектното предложение (л. 152 от първоинстанционнот дело) и е възразил с друго писмо относно получено предходно Уведомително писмо от МИГ (л. 154 пак там), както и по отношение на Уведомителното писмо с изх. № 72 от 31 май 2019 г., издадено от председателя на Комисията за подбор на проекти, с което е съобщено на дружеството, че е отказано финансиране на проектното му предложение с наименование ’’Къща за екозанимания и отдих’’. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от изложените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила като валиден, допустим и правилен. С изрично изявление в писменото си възражение ответната страна заявява, че не претендира разноски за съдебното производство, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение