Решение № 6197 от 22.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ към Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ Пловдив срещу Решение 1488/16.07.2021г. по адм. д. 3182/2020г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение 0198/027/07.03.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, гр. София, не изразява становище. Ответникът Х. Аксиев от гр. Асеновград, обл. Пловдив, чрез адв. К. Гьошев оспорва касационната жалба в писмен отговор и допълнително становище. Претендира разноски. Чрез адв. К. Гьошев Аксиев е депозирал частна жалба срещу Определение 1432/29.09.2021г. по адм.д. 3182/2020г., с което АС Пловдив е отхвърлил искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Моли за отмяната му ведно с присъждане на разноски за обжалването. Ответниците Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Пловдив, ТЕЛК към МБАЛ "Пловдив" АД, Агенция за хората с увреждания, гр. София и "Д-р Пендал и д-р Писвангер България" ЕООД, гр. София, не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване на решението и определението на АС Пловдив. По касационната жалба: След като извърши проверка за допустимост, състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационното обжалване е решението на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ Пловдив срещу Експертно решение 0198/027 от 07.03.2018 г. на НЕЛК, първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания. С последното, на Х. Аксиев е определена степен на трайно намалена работоспособност /ТНР/ 50% за срок от три години, считано от 01.10.2015 г., за заболяване с водеща диагноза: [заличен текст]. За да постанови този резултат, АС - Пловдив е възприел като компетентно и добросъвество изготвено заключението на назначената съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ с вещо лице д-р М. Балтов, определящо процент на ТНР, съвпадащ с посочения в оспореното ЕР на НЕЛК. Решението е правилно - постановено е в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка и въз основа на констатациите на експерта от СМЕ, притежаващ нужните специални знания, съдът е извел законосъобразни правни изводи, които настоящата касационна инстанция възприема изцяло. С Експертно решение 0198/027 от 07.03.2018 г. на НЕЛК, специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания - предмет на настоящото касационно обжалване, е определена степен на трайно намалена работоспособност /ТНР/ 50 % на основание Раздел VI, част IV и във връзка с т. 2, Раздел I и по Раздел II, Част IV /от Приложение 1 към НМЕ /отм./", с последващо коригиране на допусната техническа грешка, а именно изразът "и във връзка с т. 2 раздел VI" да не се чете. За да определи степента на ТНР на 50%, НЕЛК се е позовала на вписаната в документите на МЕД информация за заболяване с водеща диагноза: [заличен текст] . Предвид оспорване на определената от НЕЛК степен на ТНР от Медицинската комисия при ТП на НОИ Пловдив , с доводи за липса на данни за сърдечна недостатъчност и отрицателен ВЕТ на 100 Вата, некореспондиращ с приетата [заличен текст], и в изпълнение на задължителните указания в отменителното Решение 15016/04.12.2020г. по адм.д. 5384/2020г. по описа на ВАС, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е назначил нова съдебно-медицинска експертиза от лекар с необходимите специални знания. Вследствие на прецизен анализ на събраната медицинска документация , проведените инвазивни и неинвазивни изследвания, д-р М. Балтов дава заключение, че Аксиев страда [заличен текст]. Вещото лице приема, че предвид състоянието на пациента, гореописаните заболявания, както и сравнително младата възраст към онзи момент, заболяванията се характеризират с ясно изразена тенденция към прогресиране, на фона на най-вероятно наследствена [заличен текст], което води до образуването и натрупването на [заличен текст], който е налице при Аксиев и то в хронична форма. Установени са при проведената първа коронарна ангиография [заличен текст]. След съобразяване и на останалите [заличен текст] на лицето и като се изходи от приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС 87 от 05.05.2010 г. за определяне на ТНР, експертът приема за действителен % на ТНР - 50%, в каквато насока е и заключението на специализирания състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания. Съобразявайки и Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от отменената вече Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС 87 от 05.05.2010 г., вещото лице Балтов отбелязва, че при определяне на процента на ТНР е от изключителна важност да се съобразят етиологията, хода, протичането, стадия, еволюция и прогноза за развитието на заболяванията, предвид което към визираната дата - 01.10.2015 г. процентът на ТНР следва да е съобразен с установените данни за [заличен текст]. По отношение на ВЕТ проведен на 16-17.01.2012 г. в МБАЛ "д-р Бр. Ш. , т.к. тестът се провежда на фона на терапия с [заличен текст]. За тази цел преди изследването в болнично заведение, под лекарски контрол лекарствата следва да бъдат спрени и тогава се провежда изследването. Тези констатации с добавените уточнения в о.с.з. на в.л. Балтов дават основание да се приеме, че състоянието на лицето, което е претърпяло [заличен текст] и са му определени 50 % ТНР не може се подобри, съответно да се намали процентът на ТНР, още повече, при липсата на данни за подобрение в здравословното му състояние между двата ТЕЛК /през 2013 г. и 2015 г./. С оглед спецификата на заболяването, след [заличен текст]. В този смисъл прогнозата за тези сърдечни заболявания е да се влошават, но не и да се подобряват, според експерта. Процентът на ТНР се определя, съгласно Част IV Заболявания на сърдечно-съдовата система , в зависимост от: а/ степента на функционалния дефицит /функционален клас /ФК/ на сърдечната недостатъчност /СН/; б/ вида на заболяването - етиология, ход, протичане, стадий, еволюция, прогноза и т. н. Съгласно т.2 на Раздел I /Органични сърдечни увреди/ - при прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА - лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин: 30 - 50 %. В случая спор по фактите няма. Спорът е от правно естество и се свежда до квалифициране на състоянието на Аксиев към релевантния момент 01.10.2015г. с оглед вида и протичането на заболяването, респективно степента на функционалния дефицит при наличие на сърдечна недостатъчност, и/или патологична работна проба при 75 W/3 мин, относими към определяне на процента на ТНР. При изясняване на въпросите относно вида и тежестта на сърдечно-съдовите увреждания на Аксиев първоинстанционният съд се е позовал изцяло на специалните знания на вещото лице Балтов специалист в областта на съдебната медицина, съдебномедицинска експертиза на труп, съдебномедицинска експертиза на телесни повреди и съдебномедицинска експертиза по писмени данни, видно от отразеното в списъка на вещите лица при ОС - Пловдив. Възприемайки заключението на експертизата, извършена от д-р Балтов АС Пловдив не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито са оплакванията на касатора. Като специалист във визираните области на медицината, включен в списъка на експертите, извършващи съдебно-медицински експертизи от посочения вид и сложност, според настоящата инстанция д-р Балтов е дал заключение за здравословното състояние на Аксиев и за степента на намалената му работоспособност обективно, компетентно и добросъвестно, което първоинстанционният съд правилно е кредитирал и възприел като основа за постановяване на правилен съдебен акт. При правилно изяснена фактическа обстановка въз основа на анализа на събраните по делото доказателства и кредитираното експертно заключение съдът е установил действителното здравословно състояние на лицето към релевантния момент и следващите се проценти на ТНР. Изпълнил е процесуалното си задължение да прецени и анализира заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото в това число и цялата медицинска документация, в резултат на което обосновано е възприел констатациите на експерта за заболяванията на Аксиев и съответстващия на състоянието му процент ТНР съобразно отправните точки по част четвърта от Приложение 1. Първоинстанционният административен съд прецизно е обсъдил доводите на касатора относно несъответствието на сърдечните увреждания на освидетелстваното лице с принципните теоретични постановки и твърденията за липса на СН и описания отрицателен ВЕТ на 100 W, връзката им с приложимата отправна точка по част четвърта, раздел I, точка 2 от Приложение 1 към НМЕ /отм./: прояви на [заличен текст]. Съобразявайки мотивираното и компетентно заключение на медицинската експертиза за наличие на данни за [заличен текст] към релевантната дата 01.10.2015г., както и за недостатъчната показателна стойност на проведения през 2012г. ВЕТ поради неправилното му извършване /по време на медикаментозно лечение на пациента/, съдът е обосновал правния си извод за правилно определен процент на ТНР с оспорения пред него административен акт. Предвид гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на адв. Гьошев следва да се присъдят разноски за осъществена безплатна адвокатска защита по чл.38 от Закона за адвокатурата на ответника Аксиев за тази инстанция в размер на 600лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото и съгласно чл.2 ал.2 от Наредба 1/2004г. По частната касационна жалба: С обжалваното Определение 1432/29.09.2021г. АС Пловдив е оставил без уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С Решение 1488/16.07.2021г. по адм.д. 3182/2020г. съдът е присъдил на адв. Гьошев за осъществената от него безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на Х. Аксиев, с оглед позитивния за последния изход на делото, сумата от 900лв. разноски за процесуално представителство на Аксиев за три съдебни инстанции, равняващи се на 300лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, при поискани разноски за трите инстанции общо в размер на 2900лв. За да присъди само част от претендираните разноски, съдът се е мотивирал с приложението на нормата на чл.19 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като специална спрямо разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредбата. Изложил е съображения, че при определяне на разноските за процесуално представителство, защита и съдействие в производство по Закона за здравето е обвързан от определеното в посочената норма минимално възнаграждение в размер на 300лв. за една инстанция, независимо от броя на проведените съдебни заседания. Определението е неправилно. Изложените в него съображения противоречат на общото правило на чл.1 на посочената наредба, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Не прави изключение и възнаграждението за осъществена безплатна адвокатска защита по чл.38 от Закона за адвокатурата, което съгласно чл.2 ал.2 от Наредба 1/2004г., се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Според текста на чл.38 ал.2 от ЗА, вслучаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба 1/2004г. за МРАВ/ и осъжда другата страна да го заплати. Този размер, съгласно чл.36 ал.2 от ЗА се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в горната наредба размер за съответния вид работа. Визираните законови и подзаконови разпоредби категорично опровергават мотивите на АС - Пловдив, послужили за определяне на минималното възнаграждение за адвокатска защита за една инстанция за съответния вид съдебно производство, че съдът не може да излезе извън рамките на определените минимални размери за процесуално представителство по визираните в чл.19 от наредбата специални дела. Смисълът, който влага законодателят в посочените разпоредби е да ограничи съда като го лиши от правото да определя възнаграждение за вложения от адвоката труд под минимума за съответния вид дело, което би било в противоречие с принципа на справедливост и съразмерност. Посочените от съда текстове на чл.19 и чл.8 ал.2 от Наредба 1/2004г. за МРАВ не си противоречат, и двете разпоредби сочат минималните размери за адвокатско възнаграждение за защита по съответните видове правни спорове /дела/, под който минимум е недопустимо съдът да присъжда разноски, като нормата на чл.19 е специална по отношение на разпоредбите на чл.7 и чл.8 от Наредбата с това, че урежда по - специална закрила на делата с определен обществен интерес, каквито са споровете по Закона за здравето, и т.н. Несъмнено, при присъждане на разноски за предоставена адвокатска защита, в контекста на казаното по-горе, съдът следва да определи размера съобразно изискванията за съразмерност на извършената от процесуалния представител работа. Следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на конкретния правен спор, извършените процесуални действия, участието на процесуалния представител в о.с.з. и т.н. Предвид значителната фактическа и правна сложност на спора и активното участие на процесуалния представител на заинтересованата страна, сега ответник по касация Аксиев, при разглеждането на делото на всички инстанции, при първото и второто разглеждане на спора, съдът намира, че следва да отмени обжалваното определение на АС Пловдив и да присъди допълнително на адв. Гьошев по 300лв. за всяка инстанция, която сума намира за съответстваща на извършената от него безплатна правна защита по делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение