Решение № 5072 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2008 г.

Решение № 5072 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13462/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Дражев Атанасов, гр. Бургас против решение № 762 от 17.07.2008 г., постановено по адм. дело № 6318/2007 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са събрани всички доказателства от значение за правилното решаване на делото. Като порок на съдебното решение се сочи обстоятелството, че първоинстанционният съд е отхвърлил всички доказателствени искания на жалбоподателя, свързани с оспорването на съдържанието на документите, въз основа на които е постановен процесният административен акт. Счита, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения съдът е формирал неправилни правни изводи за принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията (КРДОПБГДСРСБНА) чрез председателя и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави възражение за недопустимост на същата, поради подаването й след законоустановения срок. Във фазата на хода на делото по същество моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в депозирани писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Не се споделя възражението за просрочие на оспорването. Решението на Административен съд - София град е редовно съобщено на Атанасов на 29.07.2008 г., което се установява от приложеното по делото съобщение до страната. Касационната жалба срещу него е подадена по пощата директно във Върховния административен съд на 12.08.2008 г., видно от приложения плик и датата на положеното върху него пощенско клеймо. При това положение се налага изводът, че касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния 14-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Георги Дражев Атанасов против Решение № 18/25.10.2007 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на Атанасов се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са налични достатъчно доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил обстойно събраните доказателства и е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт съгласно изискването на чл. 168 от АПК. Доказателственият материал в неговата съвкупност е интерпретиран от съда съобразно правилата на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните квалификации в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Обстоятелствата и доказателствата, на които се позовава жалбоподателят, не са от естество да променят установената в съдебното производство фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия състав като кореспондираща на обективната истина и на събрания доказателствен материал, нито обуславят правен резултат, различен от постановения в обжалваното решение такъв. Не се споделя оплакването, че недопускането на доказателствените искания на оспорващия съставлява съществено нарушение на процесуалния закон, довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Във връзка с твърдението пред първата инстанция за невярно съдържание на документите в административната преписка, послужили за издаване на административния акт, жалбоподателят е отправил до решаващия съд следните доказателствени искания: да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане, които да дадат показания относно съществуващата практика при вербуване на сътрудници в тайните служби преди 1989 г. и по-специално относно невъзможността да се вербува лице, което вече работи за друга подобна служба, както и относно факта, че винаги преди евентуалното вербуване се е правила проверка относно такава принадлежност; да се изиска от Министерство на отбраната да представи по делото личния картон на Атанасов, а от Министерство на вътрешните работи - Инструкция на МВР № I-2470/1972 за работата на органите на Държавна сигурност с оперативните работници на обществени начала и Инструкция на МВР № I-2472/1972 за работата с нещатните служители по Народната милиция. От така формулираните доказателствени искания съдът е уважил само това да се изискат посочените инструкции. Предвид оставянето без уважение на искането за допускане на гласни доказателствени средства, процесуалният представител на жалбоподателя е поискал назначаване на експертиза, със задача вещото лице да се запознае със съществуващата практика при вербуване на сътрудници в тайните служби преди 1989 г. и да даде отговор каква проверка се извършва преди да се пристъпи към вербуване на секретен сътрудник и на вече вербуван такъв. Това искане също е отхвърлено като неоснователно. Съобразявайки предмета на делото, наличните документи и фактите, за установяване на които жалбоподателят е поискал събиране на нови доказателства, настоящата инстанция намира, че съдът е приложил правилно процесуалния закон. Недопускането на доказателствено искане на страна във висящ съдебен процес само по себе си не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Такова би било налице, ако в резултат на несъбиране на доказателства, необходими за установяване на спорните факти и връзките между тях, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт фактите от значение за решаване на спора са надлежно установени. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, регламентиращ тежестта на доказване в съдебното производство, административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Освен това на доказване подлежат само положителни факти, докато жалбоподателят се опитва да докаже отрицателни такива. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което е и сторил в случая. Формулираните от жалбоподателя доказателствени искания правилно са отхвърлени от решаващия съд, тъй като касаят установяване на неотносими факти, които не водят до опровергаване на съдържанието на представените писмени документи, не се отразяват на достоверността на данните в тях или нямат връзка със спора, с оглед на което събирането им е без значение за правилното решаване на делото. На следващо място, неоснователни са оплакванията на касатора за опорочаване на съдебния акт, поради противоречието му с материалноправните разпоредби и необоснованост. Изводите на решаващия съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, са съответни на доказателствата и на специалния материален закон. По делото няма спор, че в качеството си на регистриран кандидат за кмет на община Бургас на местните избори за кметове и общински съветници през 2007 г., Георги Атанасов попада в кръга на лицата по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които се изисква задължителна проверка по реда на този специален закон относно принадлежността им към службите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. В изпълнение на правомощията си, комисията като нормативно овластения от закона орган по установяване и обявяване на принадлежността на българските граждани към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е изискала от МВР информация относно кандидатираните за общински съветници и кметове лица, сред които е бил и касаторът. От писмо, с рег. № RB202009-001-05/01-08 I -1880/22.10.2007 г. на министъра на вътрешните работи, съдържащо конкретни данни за лицата - обект на осъществяваната от комисията проверка и от приложените към същото документи е видно, че Георги Дражев Атанасов е бил зачислен към сътрудническия апарат. Същият е регистриран като секретен сътрудник, категория "агент" към Окръжно управление на МВР - Бургас -ДС през 1989 г. под псевдоним "Иванов", с вербувал го служител и ръководител - ст. лейт. Любомир Ненков Димов. Така отразените в обжалвания административен акт и възприети от първостепенния съд фактически констатации се установяват по несъмнен начин от представените по делото: предложение за вербовка на лицето, съгласувано с началника на отделение "Транспортно" 03 и утвърдено от началника на Общинско управление на МВР - Бургас; рапорт за проведена вербовка на Атанасов за агент на органите на ДС по линия на вътрешна търговия, съгласуван от началника на отделение "Транспортно" 03 и утвърден от началника на Общинско управление на МВР - Бургас; картон - образец 4; лично дело IА-1246 (Бс); регистрационен дневник; регистрационна бланка. При това положение изводите на комисията за принадлежност на Атанасов към службите на ДС, потвърдени от решаващия съд, се явяват законосъобразни. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Съгласно чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличие на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на горепосочените органи. Дейността като агент, за какъвто е обявен касаторът, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. Видно от релевантната нормативна уредба, обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, установяването на дейност като секретен сътрудник (агент) се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове:собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната императивна разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - данни за лицето в справочните масиви и документи от ръководилия го служител, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Доводите на жалбоподателя за съставяне на документите без негово участие и за несъответствия между плана за вербовка (отразен в предложението) и рапорта за успешно проведена такава не опровергава факта на регистрирането му като секретен сътрудник под формата на агент, което се установява безспорно от писмените доказателства в административната преписка. Поради това административният съд правилно е счел за неоснователно оплакването на оспорващия за недоказана принадлежност към системата на Държавна сигурност. Данните в наличните документи съдържат достатъчно информация за идентификация на лицето - трите имена, дата на раждане и месторождение. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е и сторила. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първостепенният съд е направил обосновано заключение, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответно на целта, заложена в специалния закон. Като е приел, че административният орган законосъобразно е установил и обявил принадлежността на Георги Атанасов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, решаващият съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,