Решение № 7194 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2017 г.

Решение № 7194 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Т. против решение № 99/1.11.2017 г. на Административен съд- Т., постановено по адм. дело № 104/2017 г., с което е отменена негова заповед № З-01-696/19.09.2016 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Гараж", находящ се в УПИ № X-1358, кв. 56 по ПУП на гр. Т. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна Л. С. Г. не изразява становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория /гаражът е строеж от допълващото застрояване по чл. 42 ЗУТ/, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат при следните мотиви: Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото след постановяване на решение № 7498/14.06.2017 г. на ВАС-второ отделение по адм. дело № 763/2017 г. Решението на ВАС е задължително за Административен съд - Т. при новото разглеждане на делото на основание чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК, както и указанията по тълкуването и прилагането на закона- чл. 224 АПК. Въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, административният съд обосновано приема, че процесният гараж е построен през 1972 г., т. е. преди 7.04.1987 г. и за него е приложим § 16 ПР на ЗУТ. При оспорване констатациите на акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ в тежест на административния орган е установяването на фактите, пораждащи правомощието за издаване на заповед по чл. 225 ЗУТ- съществуването на незаконен строеж, който не е търпим. При липсата на такива фактически установявания, правилно решаващият съд приема за процесуално и материалноправно незаконосъобразно разпореденото премахване. По тези съображения, като е отменил незаконосъобразната заповед административният съд е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила, но неправилно преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Такова се постановява когато административното производство е започнало по инициатива на заинтересувана страна и след отмяната на административния акт производството остава висящо. В случая административния орган действа служебно и при отмяна на заповедта за премахване на незаконен строеж преписката не подлежи на връщане. В тази част обжалваното решение следва да се отмени. Водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,