Решение № 327 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г.

Решение № 327 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 844/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 832 от 12.09.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 1135 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] с което е оставено в сила решение № 593 от 7.03.2009 г. по гр. д. №.... от..... г. на Районен съд, [населено място], 10 състав и е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС от касаторката срещу М. В. Д. и Д. К. Д. Касационната проверка е допусната по следните въпроси: материално правния въпрос за прекратяването на правото на ползване върху имот ако не е било упражнявано в продължение на пет години и по процесуалния въпрос касаещ цялостно обсъждане на доказателствения материал и съпоставянето му с доводите и възраженията на страните- чл. 12 ГПК, както и върху кого лежи доказателствената тежест за установяване на фактическото обстоятелство, че в продължение на пет години не е осъществявано ползване върху имота и следва ли съдът при постановяване на решението да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК. Касаторката подържа, че решението е неправилно като са налице всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответника М. В. Д. е оспорила касационната жалба и е представила подробен отговор, който подържа чрез адв. В. П. в съдебно заседание. Ответника Д. К. Д. счита, че касационната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок по чл. 283 ГПК. Решението е валидно, но недопустимо. При постановяване на решението са обсъдени приложените доказателства и становищата и възраженията на страните като съдът ги е преценил по вътрешно убеждение, което е в съответствие с изискването на чл. 12 ГПК. В съответствие с чл. 235, ал. 1 ГПК е основал своето решение на основание фактите по делото. При постановяването на касираният съдебен акт са били взети предвид следните факти: с н. а. №..., т...., н.д. №.... от..... г. Д. К. Д., който е бил в брак с втората ответница М. В. Д. е закупил едноетажната жилищна сграда и 154,60 кв. м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 236 кв. м. съставляващо парцел..., кв.... по плана на.... м.р., [населено място]. Този имот е бил притежаван в СИО от двамата съпрузи. С н.а. №..., т...., рег. №...., н.д. №... от.... г. жилището и ид.ч.от дворното място са били подарени на дъщерята на купувачите, която е ищец и касатор по делото С. Д. Д.. Родителите са запазили право на ползване върху имота. Безспорно по делото е установено, че Д. К. Д. и М. В. Д. не са живели на този адрес, но периодично са го посещавали. М. В. Д. е била болна от множествена склероза и трудно подвижна. Едноетажната жилищна сграда е била съборена в края на м. май 2005 г. до края на м. юни 2005 г. Събарянето е свързано с учредяването на правото на строеж с н.а. №..., т....., н.д. №... . от.... г., с който С. Д. Д. и другия съсобственик на дворното място Вяра Д. са учредили право на строеж в полза на "Д.". С този договор касаторката е продала на търговското дружество апартамент №..., апартамент №..., ателие № 1, гараж №.... и Интернет клуб. Върху мястото е изградена шестетажна жилищна сграда. По делото са били събрани и доказателства, че ползвателите не са изпълнявали задълженията си по чл. 57, ал. 1 от Закона за собствеността, тъй като консумативните разноски за вода и ел. енергия и данъците са заплащани от ищцата- собственик, която е живяла в спорното жилище до неговото събаряне. При тази фактическа обстановка въззивният съд е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но неоснователен. Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът определя, че погасяването на това вещно право да се осъществява при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. При разглеждането на настоящият отрицателен установителен иск първият въпрос, който следва да се постави е за неговата допустимост с оглед наличието на правен интерес. За да не налице правен интерес при отрицателния установителен иск при който ответника се позовава на спорното право, правните последици от иска следва да рефлектират в правната сфера на ищеца като запазят или обогатят имуществото му. В конкретния случай няма спор, че към юни 2005 г., а исковата молба е предявена на 19.12.2006 г. спорната жилищна сграда вече не е съществувала, т. е. в случая по отношение на нея вече е било погасено правото на ползване при условията на чл. 59, ал. 3, пр. 1 ЗС. Това ограничено вещно право вече не е съществувало в патримониума на ответниците, то е било погасено по силата на закона и не е могло да се отрази неблагоприятно на имуществената сфера на ищцата-касатор Създадените административни пречки от ответницата не обуславят правен интерес от предявяването на иска. Погасено е и правото на ползване върху идеалната част от дворното място, което с изграждането на шестетажната жилищна сграда е престанало да бъде самостоятелен обект на собственост и ползване, а представлява обща част по предназначение към сградата. След като правото на ползване е погасено поради физическото погиване на постройката и не съществуването като самостоятелен обект на дворното място, то липсва правен интерес у касаторката, преценен в горния смисъл,., да установи, че правото на ползване е погинало на друго правно основание- поради неговото неупражняване в продължение на пет години към 2005 г., когато обекта вече не е съществувал. Не обуславя наличието на правен интерес и искането за обезсилване на нотариалният акт, което е правна последица от допустим иск за материално право. Предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и постановените решения по недопустим процес следва да се обезсилят и производството по делото да бъде прекратено. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.