Решение № 318 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2013 г.

Решение № 318 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Силистра срещу решение № 8 от 18.01.2013 г., постановено по адм. д. № 181/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра, с което е уважен протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра и е обявена нищожността на Решение № 557 на общински съвет - Силистра, прието с протокол № 16 от заседание на общинския съвет, проведено на 11.11.2008 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра. Ответникът по касационната жалба, Окръжният прокурор на гр. Силистра, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Силистра се е развило по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Силистра против цитираното решение на общински съвет - Силистра с искане за прогласяване на неговата нищожност. С протестираното решение № 557, прието с протокол № 16 от заседание на общинския съвет, проведено на 11.11.2008 г., общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 във вр. с ал. 6 от Закона за общинската собственост и чл. 23, ал. 1 от НРПУРОИ е решил: 1. Дава съгласие за отдаване под наем за срок от 5 години на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Туристически риболовен клуб"- гр. Силистра на язовир, намиращ се в землището на гр. Силистра, местността "Чатал кулак", съставляващ имот № 66425.31.157 по кадастралната карта на града, с площ от 53.047 дка/ АОС № 2357 от 22.02.2002 г./ за развиване на спортен риболов. Наемната цена следва да се определи по т. IV, 8 от Приложение № 1 към общинската наредба. Протестиращият прокурор твърди нищожност на решението на общинския съвет като постановено в непримиримо противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 19, т. 4, буква "в" от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, явяващи се специални спрямо общия Закон за общинската собственост, съгласно които язовирите не могат да се отдават под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, а могат да бъдат предмет единствено на концесия. В конкретния случай, доколкото язовирът по решението на общинския съвет, не бил за напояване, а за рибовъдство, неприложима била разпоредбата на § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване и отдаването му под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС било недопустимо. За да уважи протеста на Окръжна прокуратура - гр. Силистра и обяви нищожността на протестираното решение на ОбС, АС - Силистра е приел, че, язовирът- предмет на административния акт, безспорно съставлява публична общинска собственост и като такъв, с оглед действалата към датата на приемането на акта редакция на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, същият не може да бъде отдаван под наем, а следва да бъде предмет единствено на концесия. Текстът на чл. 14, ал. 7 от ЗОС към 11.11.2008 г. гласи: " Части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок от 5 години по решение на общинския съвет ...." Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от Закона за концесиите във вр. с чл.19, т.4, б."в" от Закона за водите, язовирите като имоти- публична общинска собственост подлежат на концесиониране, поради което Законът за концесиите и Законът за водите се явяват специални по отношение на ЗОС и изключват възможността за отдаването им под наем по чл.14, ал.7 от Закона за общинската собственост. По новата редакция на чл.14, ал.7 от ЗОбС, след изменението й с ДВ бр.15/2011 г., Общинският съвет като компетентен по смисъла на ЗОбС орган да управлява общинските имоти, независимо дали същите съставляват публична или частна общинска собственост, е в правото си да избере дали да отдаде язовирите на концесия по Закона за концесиите или да ги отдаде под наем по чл.14, ал.7 от ЗОбС. Същото изменение на чл.14, ал.7 от ЗОС обаче няма обратно действие, поради което към датата на приемане на решение № 557/11.11.08 г., същото е противоречало непримиримо на материалния закон и целта на закона и е нищожно. Съдебното решение е правилно . Неоснователни са развитите от касатора съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при издаване на съдебния акт. Съдът, с оглед съдържанието на протестираното решение, правилно е конституирал страните по делото. Евентуалното неконституиране на заинтересована страна би могло да бъде преодоляно чрез касационно обжалване на съдебния акт от същата по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, което не е сторено. Недопустимо е страна в процеса да иска отмяна на съдебно решение, позовавайки се на нарушено право на защита на друга страна. Съдебното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. АС - Силистра правилно е приел, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 след изменението й с ДВ бр. 15/2011 г. дава възможност на общинския съвет сам да избере начина, по който да управлява имотите - публична общинска собственост, включително и язовирите - било чрез отдаването им под наем чрез провеждането на публичен търг или конкурс, било чрез отдаването им на концесия. Правилен е и изводът на съда, че това изменение няма обратно действие, поради което към датата на постановяване на решението на общинския съвет за отдаване под наем на язовира, е съществувала абсолютна законова забрана за отдаване на язовира под наем. Язовирът е можел да бъде предмет само на концесия, но не и на отдаване под наем. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон (виж. К. Лазаров - Административно право изд. 2009 г.) . В случая процесното решение на Общински съвет - Силистра е издадено в противоречие с чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" и чл. 20 от Закона за водите, съгласно които язовирите - публична общинска собственост, се предоставят на концесия. За тях е бил приложим Закона за концесиите (ЗК), а не ЗОС. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, на концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. За процесния язовир не е било налице предвиденото изключение в чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите - той да е с комплексен и значим характер по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ или да е включен в имуществото на търговско дружество, различно от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, такива твърдения и доказателства липсват. Процесният язовир е имот - публична общинска собственост и попада в категорията на имотите, които могат да бъдат отдавани само на концесия. Законът за концесиите е специален закон по отношение на Закона за общинската собственост. Отдаването под наем на обекта е изключено от приложното поле на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Решението на Общински съвет - Силистра е издадено в нарушение на действащото материално право, със съществен порок, който води до нищожност на акта. Съобразно това решението на общинския съвет е изцяло лишено от законово основание и противоречи на целта на закона, което води до нищожност на постановения административен акт. В този смисъл е и постоянната практика по идентични дела - решенията по адм. д. № 14180/2012 г., IV отд., по адм. д. № 12231/2012 г., VII отд., по адм. д. № 10969/2012 г., IV отд., . по адм. д. № 14183/2012 г., IV отд., по адм. д. № 10736/2012 г., IV отд., по адм. д. № 9934/2012 г., адм. д. 9002/2012 г., адм. № 9882/2012 г. и др. на трето отделение. Въз основа на изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение