Решение № 406 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2012 г.

Решение № 406 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Спасимир Борисов Спасов със съгласието на законния му представител Антония Кънева Спасова, от гр. София, срещу решение № 2573 от 14.05.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 8726/2011 г. по описа на същия съд. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Според него съдът неправилно и едностранчиво е обсъдил представените доказателства по делото, като неправилно е кредитирал единствено показанията на ответната страна, предвид което е стигнал до неправилен извод, че Борис Спасов, в качеството му на родител е бил уведомен за извършеното от Спасимир нарушение на училищната дисциплина, за датата на педагогическия съвет и за правата на родителя и ученика в процедурата по налагане на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 3 ППЗНП. Според касатора неправилно съдът е приел, че допуснатите нарушения на процесуалните правила, свързани с неизслушването на ученика и неуведомяването на Дирекция" Социално подпомагане" са несъществени. Ответникът по касационната жалба - директорът на 134 СОУ"Димчо Дебелянов" гр. София, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът счита, че касаторът има правен интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като с него е отхвърлена жалбата й срещу оспорения административен акт, т. е. решението засяга претендираното материалноправно положение. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните така и фактическите основания за издаването и. Заповедта е постановена и в съответствие с материалния закон. АССГ е приел, че Борис Спасов в качеството си на родител на Спасимир е бил уведомен за извършеното от Спасимир нарушение на училищната дисциплина, за датата на педагогическия съвет и за правата на родителя и ученика в процедурата по налагане на наказанието по чл. 139, ал. 1, т. 3 ППЗНП. Според съда в административното производство са допуснати нарушения на процедурата като неизслушване на ученика от ПС и неуведомяване на Дирекция "Социално подпомагане", тези нарушения обаче не са съществени и следователно не са основания за отмяна. Съдът е приел, че заповедта е издадена при изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за постановяването й - жалбоподателят не оспорва, факта, че е натрупал над 15 неизвинени отсъствия. Предвид изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Тези изводи на съда са правилни. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото. Безспорно по делото е, че Спасимир Борисов Спасов през учебната 2010-2011 г. е бил ученик в 8в клас на 134 СОУ"Димчо Дебелянов" гр. София. Установено е също така, че през месец октомври 2010 г. на Спасимир Спасов е било наложено наказание по чл. 139, ал. 1т. 1 ППЗНП - "забележка" за допуснати 5 неизвинени отсъствия, както и че майката на Спасимир- Антония Спасова е била уведомена за това. Не е спорно между страните, че до 20.01.2011. Спасимир е допуснал 16 и 1/3 неизвинени отсъствия. За направените отсъствия не са представени нито медицински, нито друг вид извинителни бележки. По делото не се твърди, че установените неизвинени отсъствия не са допуснати. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани изводи, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Спазена е предвидената от закона форма - посочени са правилните правни основания - чл. 139, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 140д, от ППЗНП. В заповедта са посочени и фактическите основания за издаването и - допуснати 16 и 1/3 неизвинени отсъствия. Наказанието е наложено именно за допуснати над 10 неизвинени отсъствия. Съгласно т. 5, раздел " А" от глава " Посещаемост" от Правилника за устройството и дейността на 134 СОУ "Димчо Дебелянов" - гр. София за учебната 2010 - 2011 г. "за допуснати 10 неизвинени отсъствия ученикът се наказва с "предупреждение за преместване в друго училище". Нарушението е формално и самото му осъществяване реализира хипотезата на правната норма. Така посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, както и другите доказателства по делото, основно протокола от заседанието на педагогическия съвет, дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, поради което съдът правилно е приел, че не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е оценил и кредитирал доказателства. Съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства, анализирал ги е и обосновано е посочил защо кредитира едни, а не кредитира други свидетелски показания. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. В съответствие с доказателствата съдът е приел, че родителят - Борис Спасов е бил уведомен писмено за датата на ПС, проведен на 25.01.2011 г., за правата на ученика и родителя в процедурата по налагане на наказание, както и за извършеното от ученика нарушение. Неоснователно е твърдението на касатора, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Неизслушването на ученика пред ПС, както и неуведомяването на Дирекция за социално подпомагане безспорно представляват нарушения на установената в Правилника процедура. Но не всяко процесуално нарушение е съществено и налага отмяна на акта. Дали едно нарушение е съществено или не се преценява във всеки конкретен случай. Съществено е само онова нарушение, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на оспорения административен акт. Или иначе казано, ако нарушението не бе допуснато, би се стигнало до друг краен резултат -т. е. органът не би издал оспорения акт. В настоящия случай допуснатите процесуални нарушения не са съществени именно защото не са повлияли, нито е могло да повлияят върху крайното решение по същество на административния орган. Следва да се отбележи изрично, че касаторът не е оспорил, нито е оборил релевантните за отговорността му факти относно вмененото провинение и правилното определяне на вида и размера на наложеното наказание, т. е. установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 140б, ал. 3 ППЗНП е несъмнено. При тези данни не може да се счете, че правата на участие и защита на ученика са били засегнати при издаването на заповедта, защото фактическите основания за налагането на наказанието са му били известни и той е могъл да се защити срещу тях както пред ПС, за чието провеждане е бил уведомен, а също така и в хода на съдебното производство. Наложеното наказание е съразмерно на поведението на Спасов, т. к. с оглед предприеманите по-леки и оказали се неефикасни мерки е подходящо и необходимо, без да обременява прекомерно субекта с оглед преследваната цел за постигане на лична и генерална превенция. Предприетата мярка удовлетворява кумулативното наличие на тези три критерия, поради което следва да се приеме, че е пропорционална, т. е. съответства на значимостта на заложените общественозначими цели. Предвид характера, на извършеното нарушение/ допуснати над 10 неизвинени отсъствия/ наказанието е еквивалентно на допуснатото нарушение. Обстоятелството, че в заповедта не е посочен редът и органът, пред който тя се оспорва е несъществено нарушение, доколкото това не е задължителен реквизит на самото волеизявление. Непосочването пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на този реквизит не се отразява върху правото на жалба, а има за последица единствено удължаването на срока за обжалване на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Изложените по-горе съображения водят до извод за липса на сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалванато решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение