Решение № 7532 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2015 г.

Решение № 7532 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район (ЮЗР), чрез юриск. Петкова като процесуален представител, против решение № 156 от 4.03.2015 г., постановено по адм. дело № 327/2014 г. по описа на Административен съд - София област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за отхвърляне на оспорването. Ответниците - Бисер Иванов Йосифов и Йосиф Иванов Йосифов, чрез адв. Кръстанов като процесуален представител, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Евтимка Йосифова Рангелова не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 226 АПК след отмяна на предходно съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с решение № 3366/11.03.2014 г. по адм. дело № 14860/2013 г. на ВАС, второ отделение, Административен съд - София област е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЗР 23/20.01.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "жилищна сграда", находяща се в УПИ I -153, кв. 26 по плана на с. Безден, община Костинброд на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Не е възприел заключението на административния орган за незаконност на строежа, който неправилно е приел, че цялата сграда е построена в периода 1984 - 1986 г. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) и при липса на одобрени строителни книжа, без да изследва търпимостта на съществувалата преди 1987 г. едноетажна сграда и на пристрояването към нея. По отношение на надстрояването на същата е обосновал извод, че е извършено въз основа на одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж. Съдът е посочил, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 АПК без касационния жалбоподател да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и в нарушение на регламентираните в чл. 6, чл. 7 и чл. 9 АПК принципи, поради което разпореденото цялостно премахване на строежа е определил като незаконосъобразно. Обжалваното решение е правилно. Фактите по делото са установени след обсъждане на всички представени от административния орган и събрани в хода на процеса писмени и устни доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза, при съобразяване с дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания. Изводите на съда са направени при правилно приложение на материалния закон. По делото е установено, че жилищната сграда, предмет на заповедта за премахване, е изграждана на три етапа: едноетажна сграда и пристройка към нея, двете построени преди 1987 г. и надстрояване, извършено след 1989 г. въз основа на одобрен архитектурен проект, виза за проектиране и разрешение за строеж. Констатациите на административния орган за времето на изграждане на целия строеж в периода 1984 - 1986 г. са опровергани. Правилно с оглед приетите по делото заключения на основната и допълнителна съдебно - техническа експертиза съдът е приел, че съществувалата в урегулирания имот едноетажна сграда отговаря на изискванията на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, съответства на действалия към момента на построяването й ПУП, поради което тази част от сградата е търпим строеж съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Обосновано е заключението, че с одобрения на 2.10.1989 г. за надстрояването й проект, с отразеното в него заснемане на съществуващото положение на първия етаж, на сградата е даден траен градоустройствен статут. Видно от оспорената заповед същата е издадена на основание чл. 225, ал. 1 (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г. ) във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, визиращи компетентност на началника на ДНСК, респ. на упълномощено от него длъжностно лице, да издаде заповед за премахване на строеж, който е незаконен като извършен при несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Данните по делото не сочат наличието на правните основания, посочени в заповедта. Несъответствието на строежа с издадената за изграждане на надстройката виза не съставлява основание за премахване на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В заповедта не е посочено основание за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По отношение на описаните в нея отклонения от одобрения инвестиционен проект липсват констатации под коя от хипотезите на чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ попадат, за да се извърши преценка приложима ли е в случая нормата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и евентуално коя част от строежа касае, с което е нарушен съществено материалния закон. Констатираните от вещото лице отклонения от одобрения инвестиционен проект са по отношение на надстройката, поради което разпореденото премахване на целия строеж, част от който безспорно е търпим, а за другата има редовно издадени строителни книжа, е незаконосъобразно по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Дори и да се приеме, че са допуснати съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, то те не се отнасят за цялата сграда, а само за част от нея, поради което на премахване евентуално би подлежала само тази част, а не целия строеж, както е разпоредено с административния акт. При липсата на изложени фактически обстоятелства - мотиви в заповедта, от които да е видно, в коя от предвидените в разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 154, ал. 2, т. 1- 4 ЗУТ хипотези е прието, че строежът или част от него е незаконен, съдът не е следвало да извършва проверка за извършването му в отклонение от одобрения инвестиционен проект, тъй като самият издател на заповедта не ги е посочил. Въпреки събирането на доказателства в тази насока, правилно съдът се е произнесъл по приложението на материалния закон на основанията, на което е издаден оспорения акт и обосновано е приел, че в случая те не са налице. Поради това, като е отменил заповедта като незаконосъобразна, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение