Решение № 13805 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2011 г.

Решение № 13805 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и § 85 от ПЗР на ЗИД на ЗУБ. Образувано е по жалбата Нур Алдин Хамза Ибрахим, гражданин на Судан, против решение № 143 от 30.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с които на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 116 от 28.09.2009 г. за предоставяне на закрила в Република България, подадена от жалбоподателя Нур Алдин Хамза Ибрахим, роден на 7.09.1982 г. в с. Мара, Судан, гражданин на Судан, народност: загауа, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени интервюта на 9.03.2010 г., на 6.04.2010 г. и на 10.08.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че е напуснал Судан през октомври 2005 г. нелегално, заминавайки за Либия. Не се е установил в Либия, въпреки престоя си от четири години, тъй като "трудно се намираше работа". Чужденецът е достигнал България, минавайки през Турция. Мотив за напускането на държавата на произход е посочено нападение през 2005 г. над селото, в което живеел (Мара) от страна на "джанджауните" (джанджауитите). По време на нападението селото било изгорено, а семейството му се укрило в лагер на Червения кръст. В последвало нападение над лагера баща му бил убит, а жалбоподателя се спасил укривайки се под одеяло. Като причина за насилието е посочен стремежът на джанджауитите да заграбят земите на местните хора. Въз основа на фактите от изложената от бежанска история, причините, както и по приложните справки с вх. № 720/2.03.2010 г. и справка № 1422/22.04.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, касаеща положението на племето "загауа" и обществено-политическата и икономическата обстановка в Судан, е изготвено становище от интервюиращия орган от 27.08.2010 г. с предложение да бъде отказано предоставянето на закрила. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ, установявайки, че кандидатът е икономически имигрант. Административното решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут административния орган обосновано е приел, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото председателят на ДАБ е приел, че жалбоподателят не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., тъй като за него не съществува опасност от преследване поради расата му, религията, националността или принадлежността към политическа партия. Макар и от приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС да се съдържат данни, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че ще бъде предприета по отношение именно на жалбоподателя. А както се изтъква по-горе, такава опасност не съществува предвид не подкрепените с доказателства твърдения, които лежат на чисто икономическа основа. Очевидно е от изложената история, че заминаването през 2005 г. е имало своя икономически мотив, прикриван с обстоятелства, свързани с конфликтите от този период в Южен Судан. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Судан е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,