Решение № 1479 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2014 г.

Решение № 1479 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5011/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 558/27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3279/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА № 241302761/22.07.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1024/1.10.2013 г. на директора на същата дирекция за непризнато право "Хранкомплект - Инвест" ООД, гр. Ст. Загора, на данъчен кредит в размер на 5 655 лв. Касаторът сочи като отменително основание нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка касаторът твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и Регламент № 2658/87 г. на Съвета за тарифната статистическа номенклатура (Комбинираната номенклатура и Тарик), както и излага доводи, че този регламент намира приложение при отчитането на търговията между държавите-членки. Подробни съображения, обосноваващи това оплакване се съдържа в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу процесния ревизионен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Хранкомплект - Инвест" ООД, гр. Стара Загора, в депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощника адв. Младенов, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил цитирания по-горе ревизионен акт, с който на "Хранкомплект - Инвест" ООД, гр. Стара Загора, е отказано право на приспадане на данъчен кредит кредит в размер на 5 655 по фактура, издадена от "ФБ Ауто" ЕООД, с предмет на доставката "Товарен автомобил Дачия Дъстер". Според съда спорният въпрос между страните по делото е дали процесният автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС или товарен, като това според него е свързано с приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Съдът при обсъждане на доказателствата е приел, че от тях се установява, че автомобилът е товарен и като такъв е регистриран в КАТ, тъй като в сертификата от производителя е посочено, че той е категория N1, което го определя като товарен, а не лек автомобил. Съдът е обсъдил и чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в който се съдържа категоризацията на автомобилите, както и подзаконовата уредба - § 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 75/7.10.2003 г. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Правилно е заключението на съда, че процесният автомобил, според европейския сертификат за съответствие и регистрационния талон, както и според техническите му характеристики, дадени от производителя, е товарен автомобил категория N 1. Според чл. 149, ал. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата превозните средства от категория N 1 са предназначени за превоз на товари, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "Моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории № 1, № 2 или № 3, който е проектиран и конструиран изключително или главно за превоз на товари. Съобразно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил, а по аргумент от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или този, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната от регистрираното лице дейност. Необосновано е твърдението на касатора, че при решаване на спора съдът се е позовал единствено на определената по документи категория на автомобила N1, игнорирайки законовата разпоредба на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. След като е установено още завеждането на автомобила като ДМА и използването му за икономическата дейност на дружеството, то правилен е изводът на съда, че с РА незаконосъобразно е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Достигайки до него и отменяйки РА в тази му част, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. За прецизност следва да се посочи, че Законосъобразно съдът е приел, че липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. В касационното производство се претендира присъждане на разноски от ответника по касация. Искането е основателно, съобразно представените доказателства за уговорени и направени разноски за производството в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение