Решение № 9043 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2015 г.

Решение № 9043 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Иван Николов Белишки, действащ лично и със съгласието на майка му и законен представител Соня Илиева Гърчева - Белишка, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 142 от 9.01.2015 г. постановено по адм. дело № 7072 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел, че липсата на мотиви в заповедта за налагане на наказанието може да бъде компенсирана, като мотивите бъдат изведени от предхождащи издаването заповедта документи. Видно от протокол № 4 от 11.06.2014 г., действително е проведен разговор с наказания ученик, както и с неговите родители, но родителите не са били допуснати до присъствие по време на проведения разговор със сина им, въпреки изричното им желание. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателя и родителите му действително са били запознати с фактите и обстоятелствата, довели до налагане на наказанието. В отправеното до родителите уведомление изх. № 1143-1 от 23.06.2014 г. не се сочат каквито и да било мотиви (причини) за налагане на наказанието. От съдържанието обективирано в протокол № 4 не може да се направи извод за някакви драстични отклонения в поведението на наказания ученик. Твърде незначителна част от протокола касае конкретния случай от 31.05.2014 г. Никой от съучениците му, присъствали на конфликта, не е изслушан. Изслушването на ученика е извършено в нарушение на чл. 15, ал. 3, ал. 4, изр. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт.). В нарушение на чл. 15, ал. 5 от ЗЗДт. родителите не са били поканени да присъстват при изслушването на сина им. В нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт. не е извършено уведомяване на дирекция "Социално подпомагане". По посочените и по подробно изложени в жалбата съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на 73-то Средно общообразователно училище (СОУ) "Владислав Граматик", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Иван Николов Белишки, със съгласието на майка му и законен представител Соня Илиева Гърчева - Белишка, чрез процесуалния му представител, срещу заповед № РД-09-1076 от 27.06.2014 г. на директора на 73-то СОУ "Владислав Граматик", с която му е наложено наказание "предупреждение за преместване в друго училище", със срок - до края на учебната 2014 - 2015 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати направените по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че през учебната 2013 - 2014 г. жалбоподателят е бил ученик в 8 "б" клас в 73-то СОУ. С доклад вх. № 744 от 10.06.2014 г. Ана Радева - Миронова и Таня Кетанова - педагогически съветници в 73-то СОУ, са уведомили директора за възникнал конфликт между учениците Алекс Атанасов от 8 "г" клас и Иван Белишки от 8 "б" клас, а именно: в голямото междучасие ученикът Алекс Атанасов е влязъл в класната стая на 8 "б" клас за да се види с някои от момичетата и без видима причина и без провокация от негова страна е бил обиждан и ритан от жалбоподателя. От разказа на Атанасов педагогическите съветници са разбрали, че това не е изолиран случай и от известно време Белишки осъществява тормоз над съученика си като го обижда и коментира сексуалната му ориентация. Идентично е изложението в докладна записка с вх. № 743 от 10.06.2014 г. на Антоанета Джурина - класен ръководител на "г" клас. По повод поведението на Белишки в създадения конфликт на 11.06.2014 г. е проведено заседание на Постоянната комисия за работа с деца в риск и превенция на насилието в училище (Комисията), за което е изготвен протокол № 4 от 11.06.2014 г. В хода на заседанието на Комисията последователно са проведени разговори с ученика Иван Белишки и с неговите родители - Никола Белишки и Соня Гърчева - Белишка. С предложение № 860 от 20.06.2014 г. Цая Йолова - класен ръководител на 8 "б" клас, е сезирала Педагогическия съвет на 73-то СОУ с искане на ученика Иван Белишки да бъде наложено наказание "предупреждение за преместване в друго училище". С уведомление изх. № 1143-1 от 23.06.2014 г. на родителите на жалбоподателя е указано, че на 27.06.2014 г. от 12.30 часа ще се проведе Педагогически съвет, на който могат да присъстват лично и да изразят мнение във връзка с предложението. На 27.06.2014 г., на заседание на Педагогическия съвет на 73-то СОУ е било взето единодушно решение (с 86 гласа "за") жалбоподателят Белишки да бъде наказан с "предупреждение за преместване в друго училище", за прояви на агресивно поведение към друг ученик, като публично накърнява неговото достойнство и личност. Наказанието е наложено със заповед № РД-09-1076 от 27.06.2014 г. на директора на 73-то СОУ, на основание чл. 139, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ПЗНП). При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма и съдържа правните и фактически основания за издаването си, като мотивите за издаването на заповедта са посочени в редица предхождащи издаването й документи. Приел е, за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта и е счел, че тя е издадена в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона, а наказанието е съобразено с чл. 140б от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Решението е правилно. При правилно установена по делото фактическа обстановка, административният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи, в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 147, ар. 1, т. и т. 8 от ППЗНП орган - директорът на 73-то СОУ. Спазена е предвидената от закона форма - в заповедта са посочени са правните основания за издаването на акта - чл. 139, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 140в, от ППЗНП, чл. 53, ал. 1, т. 1, т. 6, т. 7, т. 17 и т. 20 от Правилника за устройството и дейността на 73-то СУ. В заповедта, като фактически основания за издаването й е посочено, че се налага за непристойно и агресивно поведение и за уронване на престижа и личното достойнство на друг ученик. При издаването й органът се е позовал на предложение на Педагогическия съвет, протокол № 17 от 27.06.2014 г. Практиката мотивите да съществуват в документи, съставени от друг орган, преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Фактическите основания посочени заповедта, заедно с предхождащите я документи, дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, поради което наведените от жалбоподателя доводи за нарушение на изискването на чл. 59 от АПК, поради липса на мотиви в заповедта, се явяват неоснователни. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Противно на изложените в жалбата твърдения, както жалбоподателя, така и родителите му са били запознати с фактите и обстоятелствата, довели до налагане на наказанието, още на заседанието на Постоянната комисия за работа с деца в риск и превенция на насилието в училище, проведено на 11.06.2014 г., поради което непосочването им в уведомление изх. № 1143-1 от 23.06.2014 г. не представлява съществено процесуално нарушение. Родителите на Белишки са присъствали и са били изслушани, както на заседанието на Постоянната комисия за работа с деца в риск и превенция на насилието в училище, така и на заседанието на Педагогическия съвет проведено на 27.06.2014 г. Самият ученик е бил изслушан на заседанието на Комисията, в присъствието на психолог и педагогически съветници и е уведомен за възможността да бъде изслушан и да изрази мнението си по предстоящото наказание на Педагогическия съвет. Разпоредбите на чл. 15, ал. 5 от ЗЗДт и на чл. 140г, ал. 4 от ППЗНП не регламентират задължително присъствие на родителите при изслушването на ученика. Видно от чл. 15, ал. 5 от ЗЗДт, то може да стане и в присъствието на друго лице, което полага грижи за детето. Нормата на чл. 140г, ал. 4 от ППЗНП предоставя право на родителите да присъстват на изслушването на детето, но не предпоставя законосъобразността му в зависимост от тяхното присъствие. Безспорно установено е, че родителите на Белишки не са присъствали при изслушването на сина им от Комисията, но твърдението, че са изявили желание, но не са били допуснати е недоказано. При тези данни не може да се счете, че правата на участие и защита на ученика са били засегнати при издаването на заповедта, защото фактическите основания за налагането на наказанието са му били известни и той е могъл да се защити срещу тях както пред Педагогическия съвет, така и в хода на съдебното производство. На 26.06.2014 г., в изпълнение на чл. 140г от ППЗНП, Дирекция "Социално подпомагане" е уведомена за предстоящото заседание на Педагогическия съвет и за обстоятелството, че Иван Белишки ще бъде предложен за наказание, с което регламентираната процедура е спазена. Неоснователно е възражението за нарушения в процедурата при налагане на наказанието, поради уведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" в деня преди провеждането на заседанието, тъй като още преди така направеното уведомяване, както ученика, така и неговите родители са можели да бъдат консултирани с представител на Дирекция "Социално подпомагане", при изявено желание от тяхна страна. Погрешното посочване в заповедта, че тя подлежи на обжалване в 14-дневен срок от издаването й, както и невръчването й в 3-дневния срок по чл. 61, ал. 1 от АПК не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй не е довело до нарушаване на правото на жалбоподателя да я оспори. Правилен е и изводът на решаващия съд, че фактическите основания за налагане на наказанието са били налице. Безспорно установено е непристойното и агресивно поведение на Белишки към неговия съученик, а по делото са налице неоспорени данни за предходни негови негативни прояви. Съответен на събраните доказателства е направеният в решението извод, че видът и срокът на наказанието са определени, при отчитане на вида и тежестта на нарушението и личностните особености на ученика. Предприетата мярка е пропорционална, а наказанието - еквивалентно на допуснатото нарушение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сумата от 700, 00 лв. - адвокатско възнаграждение за настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,