Решение № 56 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2018 г.

Решение № 56 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Русе чрез юрисконсулт Л. Железарова против решение № 19 от 19.02.2018 година по адм. дело № 204/2017 година на Административен съд – Силистра. С него е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-190-РД/79 от 26.09.2017 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от А. Иванов. Правят се възражения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – А. Иванов, чрез процесуалния си представител - адвокат Д. Кьосев, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът правилно е приел, че в хода на производството административният орган не е доказал, че са налице основанията за отказ от финансово подпомагане и се е позовал на вътрешноведомствени правила, които нямат нормативен характер. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от А. Иванов против заповед № 03-190-РД/79 от 26.09.2017 година на директора на ОД на ДФЗ – Русе, с която е отказано да бъде финансирано подаденото от него заявление за подпомагане на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Направените възражения сочат на наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Съдът е събрал в цялост административната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства. Изслушал е и един свидетел. За изясняване на спора е допуснал съдебно-агрономическа експертиза, заключението по която е кредитирал. Анализирал е събраните доказателства и е изложил приетите за установени факти. Въз основа на тях е обсъдил всички доводи за незаконосъобраност на заповедта за отказ за финансиране на подаденото заявление за подпомагане. Приел е, че издавайки оспорвания акт, органът се е позовал на вътрешноведомствени правила, които нямат нормативен характер и не могат да опровергаят верността на представените от Иванов доказателствени средства по реда на чл. 5, ал. 12 от Наредбата, поради което е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане 19/06/3/0.0.3113 на 11.08.2016 година по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., към което е приложил доказателства по реда на чл. 5, ал. 2 и ал. 12 от Наредба № 10/2016 г. За доказване изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата – да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година, е представил справка-декларация за приходи за 2015 г. от земеделска дейност по образец; годишна данъчна декларация за 2015 г.; договор за аренда и фактури за продажба на пшеница /чл. 5, ал. 12 от Наредбата/. В справката-декларация е посочено, че количеството на реализираната за 2015 г. пшеница е 5020 кг. със средна цена 0,26 лв/кг. и 237 кг. пчелен мед с цена на 9,21 лв/кг. Общо приходите от продажба от земеделска дейност са в размер на 3 500 лева и представляват 36,48% от общия доход. Представените документи съответстват на изискуемите такива по чл. 5, ал. 12 от наредбата - условието за наличие най-малко на ЗЗ% от общите приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на справка-декларация по образец; годишна данъчна декларация; документи, доказващи правното основание за ползване на имотите, от които е произведена селскостопанската продукция; удостоверение за регистрация на животновъден обект, ако приходите са от продажба на земеделски продукти от животновъдство и приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО и верността им не е оспорена от административния орган, поради което информацията, съдържаща се в тях е следвало да бъде ценена и на тази база органът да се произнесе по подаденото заявление. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата постъпилите заявления за подпомагане и приложените към тях документи се оценяват към датата на подаването им за съответствието им с критериите за подбор и тяхната тежест. Самите критерии са описани в Приложение № 9 от подзаконовия нормативен акт и сред тях не фигурира изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от него. Разпоредбата е част от Раздел втори "Изисквания към кандидатите", а не раздел четвърти, касаещ изискванията към проектите. Смисълът на въвеждането й да се подпомагат земеделски производители, които не само развиват земеделска дейности, но и приходите от нея формират най-малко ЗЗ% от общо получените приходи за предходната календарна година. Получаването и размерът на приходите са установени с представените от кандидата за подпомагане финансови документи, издадени преди подаване на заявлението и касаещи предходна календарна година. Незаконосъобразно по отношение на тях е извършена редукция при последващото обработване на заявлението чрез прилагане на параметрите, залегнали в Таблица 1 - "Пределни цени", като част от Работен лист 1 (РЛ1) към контролен лист 2 (КЛ2) за съответствие с критериите за допустимост. Работният и контролният листове са части от Приложение № 119з от Процедура за обработка на заявления за подпомагане по подмярка 6. 3, утвърдена от изпълнителния директор на 30.11.2016 г. - след приключване на периода на прием на заявления за подпомагане - 4. 07. - 12.08.2016 г. Правилата, въведени в процедурата съставляват вътрешнослужебен документ, който освен, че е приет след приключване на приема, не е публикуван никъде и е останал неизвестен за жалбоподателя. В тази връзка Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил вече в решение № 13128 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/2018 г. че се нарушава принципът на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК и изискващ административните органи своевременно да огласяват публично вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност. Отделно от това, съдържанието на КЛ2 в графата "Съответствие на кандидата с критериите за допустимост" повтаря документите, посочени в наредбата. В третата колона "Указания" е посочено, че отговорът се отбелязва след попълване на РЛ 1, в който се вземат предвид данните от документите към заявлението, включително част декларации, както и справки в посочените регистри. В РЛ 1 се попълват данните отново в табличен вид на базата на представените от кандидата документи. Изведнъж в края на работния лист се въвежда без обяснение и посочване на каквото и да било правно или фактическо основание, правило при проверката на декларираните данни, да се вземат предвид пределните добиви по Таблица 1 с допустимо максимално отклонение от 10%. Именно прилагането на това правило е довело до служебно намаляване за декларираните от жалбоподателя приходи от ЗЗ на сто на 31.45 на сто. Извършената последваща редукция на доходи, декларирани за предходната стопанска година на основание, което не е предвидено в закона или подзаконовата нормативна уредба действително води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Още повече, че от допуснатата и изслушана по делото съдебно-агрономическа експертиза е видно, че добивът на зърно от българските сортове пшеница варира от 500 до 700-850 кг/дка, като е възможно добивът за землището, в което се намира обработваната от Иванов земеделска земя да е от порядъка на 800-900 кг/дка. Посочено е, че добивът от пшеница се увеличава с внасянето на минерални торове, като има значение техния вид, срок и норми на торене, както и сроковете и начинът, по който се прибира реколтата. Неоснователно е позоваването от касационния жалбоподател на Методика за определяне на обосновани /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмярки от ПРСР за периода 2014-2020 г., приета от изпълнителния директор на ДФЗ на 28.11.2016 г. Видно от наименованието й, тя касае оценката на реалистичността на бизнес плановете, в раздел ІV от които се съдържа производствената програма на земеделското стопанство по години - Приложение № 4 от наредбата. От изписаната под таблицата забележка става ясно, че се има предвид първата стопанска година, която следва текущата спрямо кандидатстването стопанска година. В същото време изискванията за допустимост на кандидатите, в които е включено условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 касае предходната календарна година. Поради това то по никакъв начин не попада в обхвата на методиката, на която се позовава касационният жалбоподател и не подлежи на последваща оценка за реалистичност, каквато не е предвидена в наредбата. По сходни казуси със същия правен проблем вече е формирана и практика на Върховния административен съд, четвърто отделение: решение № 13128 от 29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/218 г.; решение № 14501 от 26.11.2018 г. по адм. дело № 7359/2108 г. и решение № 14953 от 4.12.2018 г. по адм. дело № 3918/2018 г. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, като се имат предвид мотивите, изложени в настоящия съдебен акт. Разноски в полза на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършени такива Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение