Решение № 1009 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12456/2015 г.

Решение № 1009 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12456/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. М., жив. в гр. Генерал Тошево, обл. Добрич срещу решение № 9083/28.07.2015 г. по адм. дело № 967/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение със съдебен адрес в гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу решение № 9083/28.07.2015 г. по адм. дело № 967/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 812К -2421/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба и в допълнението към нея, че съдебното решение е неправилно, като поддържа оплаквания за необоснованост, материалноправна незаконосъобразност и съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че жалбоподателят Милчев е държавен служител - началник на районно управление III степен "Полиция" - Генерал Тошево при ОДМВР - Добрич. С оспорената заповед е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.) - "неизпълнение на служебните задължения", поради което и на основание чл. 227, ал. 1, т. 6 - "неупражняване на контрол над подчинени" и т. 11 - "неизпълнение на служебни задължения или заповеди" от ППЗМВР (отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът е изложил мотиви, че събраните по делото доказателства, сочат наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, посочени в нея - а именно, че на 13.02.2014 г. около 15.30 ч. по сигнал за отвличане и многократно изнасилване на лице от женски пол е посетил заедно със служители от на РУП Генерал Тошево местопроизшествие в с. Великово, община Генерал Тошево, при което са иззети веществени доказателства от младши експерт без да бъде извършен оглед на местопроизшествие от присъстващия разследващ полицай, с което е опорочено процесуално-следственото действие. Съдът е посочил, че Милчев е бил длъжен да се запознае подробно с действията на експерта, като по този начин не би допуснал опорочаване на процесуалното действие и съгласно типовата длъжностна характеристика е имал задължението да създаде необходимата организация за правилно провеждане на процесуално - следствените действия, което не е направил. Според тричленния състав заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната законова форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, при издаването й не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, като е спазена и целта на закона. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че не е бил уведомен за намерените и иззети от експерта не по надлежния ред веществени доказателства. На първо място следва да се посочи, че началникът на РУП съгласно длъжностната си характеристика осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктното спазване на служебната дисциплина и законност. В случая от показанията на разследващия полицай и експерта е установено, че разследващият полицай при посещение на местопроизшествието, посочено от пострадалата и при все още необразувано досъдебно производство, не е предприел действие по извършване на процесуално-следствено действие оглед, а е изпратил в къщата, посочена като местопроизшествие от пострадалата експерта, който знаейки, че не се извършва оглед направил снимки и иззел косми. Съдът е изложил мотиви, кои доказателствени средства кредитира и защо приема, че тази фактическа обстановка е била възприета от жалбоподателя, който се е намирал в непосредствена близост до местопроизшествието, поради което изводите му не страдат от необоснованост. Милчев в качеството си на началник на РУ е бил длъжен да прецени, че е налице необходимост от извършване на неотложно следствено действие - оглед и изземване, тъй като незабавното му извършване е единствената възможност за събиране и запазване на веществените доказателства. Неговите правомощия във връзка с извършването на неотложните следствени действия са регламентирани в Правилата за координация и взаимодействие между Прокуратурата на РБългария и МВР по водени оперативни дела, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването, като съгласно чл. 4, ал. 1, изр. последно в правомощията му е да определи разследващ орган, който да извърши неотложните действия по разследването, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 създава организация за извършване на неотложните действия. Доводите, че експертът е действал самоволно и без да уведоми разследващия полицай и останалите присъстващи на местопроизшествията не кореспондира с цялостната организация на действията на полицейските органи, които са подчинени на жалбоподателя. В нарушение на чл. 212, ал. 2 НПК и чл. 155 НПК по общо съгласие е изпратен експертът да проверява дали има доказателства, без да се осигурят поемни лица и да се извърши оглед при спазване изискванията на НПК, при който биха могли законосъобразно да се изземат намерените косми. Изпълнението на тези му задължения не би представлявало намеса в разследването, забранена от разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ЗМВР (отм.), тъй като поради действията на подчинените му изобщо не е започнало разследване поради неизвършването на неотложно следствено действие, а и създаването на организация за започване на разследване не може да се квалифицира като намеса в разследването. Предвид изложеното постановеното решение е обосновано и съответства на приложимото материално право - а именно горецитираните материалноправни норми на ЗМВР(отм.) и ППЗМВР (отм.), които са били действащо право към момента на извършване на деянието. Оплакванията за съществено съдопроизводствено нарушения са бланкетни, поради което не представляват посочен в касационната жалба порок на решението, което се проверява от съда по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, нито попадат в обхвата на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното липсват твърдените от касатора касационни основания и след извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав, намира че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касатора, а на МВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 / четиристотин/ лева, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия