Решение № 9088 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2015 г.

Решение № 9088 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13551/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П. срещу решение № 415 от 8.10.2015 г. по адм. д. № 475 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу предписание № 172936 от 28.05.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Л. по чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. "Инспекция по труда", гр. Л., е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е предписание изх. № 172936/28.05.2015 г., издадено от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Л. на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, с което на работодателя "В." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П. е предписано да предложи сключване на трудов договор на работника М. Р. Д. за извършване на работа като пътен работник. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че между предприятието и работника е възникнало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че сключеният между страните договор носи белезите на трудов предвид уговорките между страните относно условията на труд, заплащането, поетия от предприятието икономически риск от работата и осъществявания от него контрол. Индиректно е определено и място на работа - обект "Рехабилитация на общински път Г. - Г., община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39", където именно работникът е полагал труд по полагането на тротоарни плочки и бордюри при извършване на проверката на 14.05.2015 г. Уговорено е престиране на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на трудовите функции срещу ежемесечно възнаграждение с постоянен размер, а не постигане на определен резултат и заплащане на реално изработеното. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Оспореното предписание е издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Л. в кръга на компетенциите му чл. 405а, ал. 4 от КТ. По силата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда и другите нормативни актове. При осъществяване на функциите си инспекторите не действат като самостоятелни публичноправни субекти, а упражняват правомощията на съответната дирекция "Инспекция по труда", която съгласно чл. 399 от КТ е надлежно овластеният от закона държавен орган за контрол за спазване на трудовото законодателство. Поради това издадените от контролните органи актове са обжалваеми по административен ред не пред ръководителя на съответната дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган по отношение на дирекцията. По тези съображения в наложилата се съдебна практика е прието, че като ответник в съдебните производства следва да се конституира и призовава съответната дирекция "Инспекция по труда". При липса на процесуални пречки първоинстанционният административен съд е допуснал гласни доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Както свидетелските показания на съставителя на протокола, така и тези на лицето, за което се отнася даденото предписание, са били подложени на преценка съобразно правилото на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК. Необорени са констатациите на контролния орган, изложени в протокол за оглед изх. № 11-С-03-69/14.05.2015 г., за организиран от фирмата производствен процес за ремонт на тротоари на конкретен обект с участието на 15 работници. В уклончивите си показания св. М. Д. е потвърдил обстоятелството, че на обекта в Г. са работили три бригади (шест майстори с по един общ работник). На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че лицето М. Д. е било наето на работа и е престирало работна сила при наличие на всички характеристики на трудовото правоотношение. Той е изпълнявал възложената му работа на място, определено от служител на дружеството, при създадени от него организация и контрол в рамките на работния ден. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Съгласно ал. 4 на чл. 405а от КТ въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В разглеждания случай оспореното предписание е издадено въз основа на постановление за обявяване на трудово правоотношение изх. № 172583 от 28.05.2015 г. Съгласно текста на чл. 405а, ал. 7 от КТ работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. В съдебното производство по жалба срещу предписанието по ал. 4 се осъществява и инцидентен контрол върху законосъобразността на постановлението по ал. 1. На преценка подлежат всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, които обосновават както издаването на постановление по ал. 1, така и на предписание по ал. 4 на чл. 405 от КТ. Когато производственият процес е организиран от възложителя и работата се извършва под негов контрол, на определен обект и с осигурени от него съоръжения за работа, следва да се приеме, че лицата са наети за изпълнение на трудови функции, т. е. предоставят работната си сила. При събрани в тази насока доказателства компетентният контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията по чл. 405а, ал. 1 и 4 от КТ. Оспореното предписание е издадено при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,